Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Драги направи „всичко възможно”, на ход са политиците

Автор: Явор Алексиев / 11.03.2016
Оцени тази статия:

През 2012 г. Драги обеща, че ще направи всичко възможно, за да спаси еврото. Четири години по-късно това обещание изглежда изпълнено, след като последните ходове на банката и реакцията на пазарите към тях подсказват, че лимитът на монетарната политика в еврозоната е близо.

ЕЦБ надхвърли очакванията на пазарите по отношение на размера и обхвата на поредните облекчения, от които се очаква да донесат възход за европейската икономика:

  • Количествените улеснения на ЕЦБ бяха увеличени от 60 на 80 млрд. евро месечно, като в обхвата им ще влизат и деноминирани в евро корпоративни облигации с инвестиционен рейтинг;
  • Лихвата по депозитите в централната банка беше намалена от -0,3% на -0,4%, което значи, че търговските банки ще трябва да заплащат още по-голяма цена за съхранението на своите свръхрезерви;
  • Ще бъде стартирана нова програма за дългосрочни заеми за търговските банки (TLTRO II), лихвите по която може да са толкова ниски, колкото и лихвата по депозитите;
  • Лихвата по основните операции по рефинансиране се намалява с 5 базисни пункта (до 0%), а лихвата по пределното кредитно улеснение спада до 0,25%.

Всичко изглеждаше „добре”, докато Драги не се зае да разяснява позицията на централната банка. Гуверньорът на ЕЦБ заяви, че не очаква да има необходимост от по-нататъшно намаляване на лихвеното равнище. Още докато Драги говореше, европейските борси се оцветиха в червено, а поевтиняващото евро направи  180-градусов завой, регистрирайки едно от най-бързите поскъпвания в рамките на няколко часа в историята си.

Макар ефектът върху валутната двойка EUR/USD да беше впечатляващ, по-важно е какви ще са дългосрочните последствия от това изказване и какво се крие зад реакцията на пазара. Всеки път, когато такъв ход не успее, очакванията за ефекта от следващи действия на централната банка се понижават, което води след себе си до чувство за несигурност, страх от инвестиции и търсене на диверсификация в други пазари - все инвестиционни императиви, които Марио Драги иска да изтласка от системата. Въпросът, с който пазарите ще посрещнат следващата седмица, ще е: „Това ли беше краят на възможностите на ЕЦБ?”.

Въпреки че самият Драги не изключи нови, инспирирани от обстоятелствата ходове и се врече в продължителен период на ниски лихви, нервната реакция на инвеститорите явно показва, че доверието в по-нататъшните възможности на ЕЦБ да подкрепя пазарите е подкопано. И Марио Драги, и Джанет Йелън се намират в изключително неловка ситуация. Докато Драги се опитва да стимулира икономиката и инфлацията, ефектът от политиката на отрицателни лихви върху банковия сектор е по-скоро противоположен и ще се засилва с всяко следваща стъпка в тази посока. Йелън, от своя страна, е притисната между неубедителните данни за възстановяването на американската икономика, негативните лихви отвъд океана и предприетия от Федералния резерв курс към постепенно покачване на лихвеното равнище, на чието спазване до голяма степен се крепи авторитетът на централната банка и способността й да направлява пазара.

Политиците на ход

Самият Драги очевидно осъзнава един от недостатъците на курса, поет от ЕЦБ преди няколко години. Политиката на банката успя да потисне лихвите по облигациите на страните членки на еврозоната и по този начин да „спаси” целостта на валутния съюз. Въпреки че това даде на правителствата известно фискално пространство, в което да маневрират, те не се възползваха от него за провеждане на реформи, които да повишат конкурентоспособността им, обричайки европейската икономика на муден растеж.

През 2016 г. европейската икономика е застинала в шпагат. Докато ЕЦБ оперира на ръба на мандата си в опит да придвижи единия й крак напред, другият е напълно схванат от вътрешнодържавни и вътрешнообщностни социални и икономически конфликти. Воля за структурни реформи почти не се вижда – повечето промени са следствие от диктата на кредиторите и ЕЦБ над задлъжнели правителства, отколкото от някакво реално осъзнаване на тяхната необходимост.

Реакцията на пазарите показва, че възможностите на ЕЦБ вече достигат своя лимит. Погледът, за съжаление, се отправя към политиците. Както всички в ЕС знаем, това е съвсем друг вид проблем.