Дясно и ляво в Америка

“В Америка има две политически партии – партия на глупостта и партияна злото”, според стара поговорка. Този материал се отнася за партиятана глупостта – Републиканската партия.

Партията на мнозинството непрекъснато обявява пред избирателите, че предпочитапо-ниски данъци и по-малко правителствени разходи. Републиканците, в по-голямастепен от демократите, непрекъснато заявяват, че възлагат по-големи надеждина по-малкото участие на държавата и на по-ниските данъци. При такива изявленияРепубликанската партия би трябвало да е постоянната партия на мнозинството,но това съвсем не е така.

Републиканците се гордеят, че са по-добри стопани на хазната и че осигуряватпо-честно управление, отколкото техните съперници демократите. По принциптова е вярно, но републиканците проявяват стремеж към политическо самоубийство,подобно на гризачи, атакуващи скала, тъй като налагат данъци и харчат същокато демократите веднага щом станат мнозинство. Резултатът от бързото увеличаванена данъците и разходите е винаги един и същ. Предприятията стават по-малкоконкурентноспособни, поради нарастващото данъчно бреме, така че те наематпо-малко работници, а други просто се насочват към нови дейности.

Това на свой ред подтиква икономиката на високите данъци да забавя темпаси. В крайна сметка на гражданите им писва от високите данъци и намаленитеикономически възможности и изгонва управляващата партия. Този цикъл се повтаряотново и отново, но републиканците изглежда никога няма да си вземат поука.

Моят щат Вирджиния е днешният пример за републиканците-самоубийци. Губернаторътдемократ Марк Уорнър създаваше впечатление на консервативен републиканец,когато се кандидатираше за поста и се кълнеше да не повишава данъците. Кактосе и очакваше, сега той предлага голямо увеличаване на данъците.

Тъй като е демократ неговата политическа сила не се противопостави на това,защото демократите са партията на голямото правителство. Спомнете си, чеБил Клинтън обещаваше да намали данъците, когато за първи път се кандидатираза президент, но след това се отметна и ги увеличи, и отново това не е гряхза един демократ.

Когато г-н Уорнър предложи да се увеличат данъците, политически мъдро иикономически отговорно беше републиканското мнозинство в законодателнияорган на щата да му се противопостави. Вместо това ръководството на републиканцитев Сената излезе с предложение за още по-голямо данъчно увеличение, доказвайкиотново, че са партия на глупостта.

Забележете че, икономиката на Вирджиния беше в подем основно заради отговорнотой управление допреди последните няколко години. Разходите на щата Вирджиниясе увеличиха с почти 50 процента от 1998 г. насам, далеч надхвърляйки ръстана населението и инфлацията.

Вместо да се отнесат отговорно и да поддържат ръста, заложен в правителственитепрограми, на равнище не по-високо от доходите на гражданите, много законодателирепубликанци неубедително се оправдават, че ще се отмятат от обещаниятаси, дадени на избирателите.

Републиканците проявяват по-малка търпимост към своите избраници, следователноможем да очакваме да видим множество “бивши” републиканци от щата през следващитеняколко години.

На национално равнище много републиканци страдат от синдрома “липса навнимание към икономическата история /ЛВИИ/. Хърбърт Хувър повиши данъците,таксите и разходите, което с помощта на Федералния резерв превърна нормалнатарецесия в Голямата депресия и на републиканците им трябваше повече от еднопоколение, за да се завърнат след това фиаско.

Ричард Никсън смяташе за мъдро да облага и харчи като Линдън Джонсън, норезултатът от неговата икономическа политика и аферата Уотъргейт беше нашетострадание през годините на Джими Картър.

Роналд Рейгън е дълбоко уважаван, защото не предаде партията си и нациятаи действително успя да намали нарастването на невоенните правителствениразходи и ни освободи от наказателните високите данъци.

Първият Джордж Буш се разболя от ЛВИИ след като беше избран. Забравяйкиуроците, които г-н Рейгън му демонстрира, бившият президент Буш увеличиданъците, след като се кълнеше, че няма да го направи. В резултат, достатъченброй републиканци спечелиха следващите избори, оставайки го безработен.

Настоящият ни президент ясно разбира нуждата на републиканците по-скорода съкратят, отколкото да увеличат данъците. Но предизвиква тревога това,че настоящата администрация не осъзнава, че растежът на правителственитеразходи съкращава работни места в частния сектор, повече отколкото могатда се създадат в правителствения и че да се ограничава ролята на правителствотоозначава да се ограничава нарастването на разходите.

Още по-подтискащи са изявленията на някои републиканци членове на Конгреса,всичките страдащи от синдрома ЛВИИ, че може да не гласуват превръщанетона наскоро приетите данъчни намаления в постоянни или дори още по-лошо –да гласуват за увеличение на данъците.

Причината, поради която републиканците са смятани за партия на глупостта,пропиляваща статута на мнозинство, е че те допуснаха страдащите от ЛВИИда заемат постове и да гласуват . Заразените от ЛВИИ са истинско оръжиеза масово поразяване и затова трябва да бъдат отстранени.

––––––––––-

* Заглавието е на ИПИ. За първи път статията е публикувана на 06.03.2004г. във вестник “Уошингтън Таймс”.

 


Свързани публикации.