Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Downstream

05.12.2014
Оцени тази статия:

"Ситуацията, когато някои страни попаднат под силно руско влияние, може да внесе разкол между страните членки на ЕС и трябва да бъде избегната."

Доминик дьо Вилпен до Сергей Станишев,

доклад от 30 май 2009 г.

 

Красен Станчев [i]

Покрай обявеното от президента на Руската Федерация пренасочване на "Южен поток" у нас изплуваха много съмнителни тълкувания на случилото се. Но се забрави или не се каза най-важното: този проект тече надолу не само на картата, но e крайно безсмислен от стопанска и дори геополитическа гледна точка.

Той е такъв по замисъл. А замисълът му се гради на грешни предположения и международно вредни цели.

Основната идея бе да се постигнат две политически предимства: да бъде неутрализирана Украйна[ii] като транзит към Европа (като с това "кранчето" в ръцете на ГАЗПРОМ се превърне в единствен и лесно управляем лост за манипулиране на страната) и, второ, да се постави Европа в по-голяма зависимост от внос на природен газ от Русия.

На тези, които не знаят, ще кажа, че между 2002 и 2012 г. тази зависимост спада почти с 1/3 - от 45,2% на 32%. Само за България и още четири страни (Балтийските плюс Словакия) тя е над 94% за същия период.[iii]

За да се осъществи този замисъл има едно просто условие: газопроводът да бъде собственост на ГАЗПРОМ и други възможни доставчици да нямат достъп до него. На пръв поглед това е разумна стратегия, защото:

  • при такъв достъп се намаляват разходите за добив и пренос на природен газ от местни и алтернативни източници - независимо дали конвенционален или от шисти (между другото Румъния при 35% зависимост усилено разработва такива алтернативи и осигурява достъп до съществуващата инфраструктура);
  • ако няма монопол на ГАЗПРОМ, независими доставчици ще могат да препродават природен газ обратно на уж заобиколената Украйна (в Словакия изграждането на нова тръба, която позволява такива доставки, е вече на привършване);
  • за да се увеличи зависимостта на Европа, ГАЗПРОМ трябва да контролира количествата природен газ, тарифите за транзит и цените на едро, а без изключителна собственост (т.е. изключване на други доставчици) върху тръбата това няма как да се получи.

Общата предпоставка за осъществяване на тези три привидни рационалности е, че в ЕС някои страни (т.е. отделни политици и фирми) ще бъдат толкоз мотивирани, че ще променят принципите на общата юрисдикция и нейната териториална цялост.  (Какъвто опит бе направен в България от двама народни представители от БСП.)

Трябва да си доста наивен или глупав, за да вярваш, че такава перспектива на нарушение на управлението на закона е възможна, пък камо ли - вероятна. Или че тя може да бъде осигурена чрез съответните стимули.

Ресурсът за стимулите можеше да бъде осигурен само с по-високи от пазарните цени на строителството на газопровода. Затова "Южен поток", по оценки на Христо Казанджиев и други експерти, се оказва между 2,5 и 3 пъти по-скъп от тръбата на "Северен поток", която е изградена на германска територия (т.е. при по-високи цени на земя, сервитутни права и труд).  Иначе казано, за да финансира въпросните стимули, ГАЗПРОМ нямаше друг изход освен да наруши законодателството и принципите на конкурентност при държавните поръчки в ЕС.  Предположението, че по този начин наистина ще се финансират и стимулите, и евентуалните глоби, наложени за неизпълнение на законодателството на ЕС, също граничи с пълната неграмотност, наивност и глупост.

Срещу България вече започна такава процедура. Случаят с "Южен поток" обаче няма прецедент и е трудно да се предвиди точният размер на глобата. Ако се приложи методът на изчисление на санкциите за по-незначителни нарушения (например такива за доставки на определени стоки и услуги на неконкурентна основа - от домати и захар, през софтуер и строителство на по-прости и евтини съоръжения като мостове и пр.), минималният мислим размер би бил малко над 306 хиляди евро на година (844 евро на ден), според последната тарифа.[iv]  Но санкциите се налагат "до отстраняване на нарушението" и при отчитане на неговата сериозност. А досегашната практика показва, че за сериозни нарушения те могат да се движат между 2 и 15% от паричната стойност на даден проект. Дори нагли и арогантни политици, като тези шест-седем, които бутаха "Южен поток" (а преди това и други проекти на руски държавни компании) в България, биха имали репутационен проблем в лицето на своите партии и избиратели.

Но дори и да допуснем, че няма такива проблеми, осигуряването на стимулите чрез неконкурентни държавни поръчки оскъпява проекта и го прави нерентабилен, не подлежащ на банкиране (дори когато според първоначалния замисъл санкциите се покриват по първоначална презумпция).  В резултат се получава следното:

  • опит за кръстосано субсидиране на ГАЗПРОМ (например чрез освобождаване от такси за износ и финансиране, около 1 милиард щатски долара от Резервния фонд - наричан за "национално благосъстояние" - на Руската федерация), който бе извършен неотдавна;
  • завист у други руски държавни компании, конфликт сред политическите приятели на президента на Русия и репутационен проблем и за него;
  • отказ от проекта от страна на съществени потенциални потребители като Италия и донякъде Австрия - за това неотдавна писа за българската публика Юлиян Попов; италианският концерн ENI (с 20% в "Южен поток") вече обяви, че оскъпяването обезсмисля неговото участие; същото ще кажат и двата други западноевропейски участника - EDF Group и Winterstall;
  • отпадане на по-незначителни поддръжници като Унгария, както обяви още преди седмица нейният премиер;
  • загуба за ГАЗПРОМ от около 5 милиарда щатски долара, които вече са инвестирани в проекта.

Но ирационалността на замисъла не спира дотук. Нека допуснем, че със смяната на трасето и изобщо на пазара наистина се цели постигане на едната политическа цел - поставянето на ЕС в по-силна зависимост от руски доставки на природен газ.

Реалните съотношения на пазара отново показват с голяма вероятност загуби за ГАЗПРОМ и Русия.

Според Михаил Крутихин от RusEnergy европейският пазар на ГАЗПРОМ е 140 милиарда кубически метра при най-високите цени в света. 38-те милиарда кубически метра доставки за Китай не могат да бъдат заместител на ЕС. И са на 40% по-ниска цена, и ще се осъществят след 2028 г., ако дотогава се намерят средства за финансирането на замисъла. 

14 милиарда кубически метра за Турция (при 6% отстъпка от цената), първо очевидно не са никакъв заместител на Европа и, второ, те най-вероятно ще стигнат пак до тук на първоначалната цена и при спазване на условията за достъп и конкуренция.

Друго измерение на безсмислицата на проекта описа на 2 декември и бившият министър на енергетиката на Руската Федерация Борис Немцов[v]. Според него страната вече има излишна инфраструктура за износ на количество природен газ, равно на 100 милиарда кубически метра; с "Южен поток" излишната инфраструктура ще бъде около или над 50% от онова, което Русия може да използва, а цената на изграждането ще е безпрецедентна.

Нека видим и смисъла "България".

Единствената информация за приходите от транзитни такси засега е дадена от министър Щонов. Става дума за 54 милиона евро на година. Ако няма никакви разходи, нови санкции и по вече отворената процедура глобата е минимална, заемът на БЕХ от ГАЗПРОМ би се изплатил за тринадесет години. Но и такова споразумение не е подписано. В този смисъл "Южен поток" е по-неизгоден и от проекта Бургас-Алексанропулос.[vi]

 


[i] Авторът е доцент в СУ, председател на УС на ИПИ.  Статията се публикува и в Медиапул.

[ii] Повече за Украйна виж тук и тук.

[iii] Виж ЕВРОСТАТ: http://epp.eurostat.ec.europa.eu/statistics_explained/index.php/Energy_production_and_imports .

[iv] Виж: http://ec.europa.eu/eu_law/docs/docs_infringements/C_2014_6767_bg.pdf

[v] Виж: http://uapress.info/ru/news/show/50281

[vi] Виж: http://www.dnevnik.bg/analizi/2007/03/20/320645_funiiata_na_trubata_burgas_-_aleksandrupolis/