Достъпът до преподаватели в детските градини в общините се подобрява

Общественият дебат около детските градини по-често се съсредоточава около наличието на достатъчно места в тях за всички деца, които искат да се възползват от услугата. Анализът на ниво община сочи, че проблеми с достъпа има само в няколко общини, и най-вече в определени части на столицата. По-малко внимание обаче се обръща на адекватната осигуреност на системата на предучилищно образование с преподавателски персонал. По тази причина се спираме на регионалните особености на разпределението на преподавателите и тяхната динамика през последни пет учебни години, между 2016 и 2021 г.

В периода между учебната 2016/17 и 2020/21 общият брой на педагогическия персонал[1] в детските градини е нараснал от 19909 души на 20050. Повече от 1/5 от общия им брой – 4111 души – е концентриран в Столична община, като в рамките на петгодишния период броят им е нараснал с 257. Други 992 педагози са във Варна, в Пловдив – 963. Важно е да се отбележи обаче, че в почти всички общини има номинален спад или запазване на броя педагози, като ръст с над 10 души в рамките на петте години има само в 8 общини.

|Интерактивна версия на картата|

Отнесен спрямо броя деца в детските градини, броят на педагогическия персонал варира между 7 на 100 деца в Пирдоп до 22.5 на 100 деца в Копривщица за учебната 2020/21 година. Регионалните различия в осигуреността на системата с детски учители са относително малки, като почти всички общини (234) попадат в диапазона между 8 и 14 преподаватели на 100 деца, а почти половината (123) са с между 9 и 11 преподаватели на 100 деца. Има две видими струпвания на общини, в които броят на преподавателите спрямо децата е висок – в централните Родопи  и Североизточна България. Има малки разлики между големите градове, като в столицата има 9,5 преподаватели на 100 деца, във Варна  – 8,5 в Пловдив – 8,3.

|Интерактивна версия на картата|

През последните пет учебни години в почти цялата страна се наблюдава подобрение на осигуреността на системата на предучилищно образование с педагози, като при общо 186 общини има ръст на броя им, отнесен спрямо записаните деца, а при почти всички където има спад той е с под 1 преподавател на 100 деца в рамките на период. Важно е да се отбележи обаче, че общините в които се наблюдава значително подобрение са сред малките, където показателят е значително по-волатилен, а и то най-често е следствие в намаляване на броя на децата.

От значение за дългосрочните тенденции при преподавателите е и възрастовото разпределение, тъй като голям дял на кадрите пред пенсионна възраст е знак за бъдещ недостиг. Към учебната 2020/21 г. най-голям остава делът на педагогическия персонал между 55 и 59 годишна възраст – 3,1 хиляди от общо 20 хиляди преподаватели, на фона на 398 под 25 години. Динамиката обаче сочи повишаване на дела на младите преподаватели, като най-голям ръст, с 36% в рамите на петгодишния период има при педагогическия персонал между 30 и 34 години, а на второ място е повишението при 25-29 годишните, с 29%.

[1] В това понятие влизат детските учители, директори без групи, музикални ръководители, методисти и възпитатели.