Статии ISSN 1313 - 0544

ДОПЪЛНИТЕЛНИТЕ ХАРЧОВЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ПРАВИТЕЛСТВА (2000 – 2007)

Автор: ИПИ / 07.08.2008
Оцени тази статия:

Българското правителство обича да харчи нашето богатство, особено когато приближават избори.

Положителните резултати от провежданата данъчна политика водят до безпрецедентни приходи в държавната хазна, които сериозно надвишават планираните. Точно тези „неочаквани" свръх приходи стоят в основата на допълнителните харчове на държавата. През последните години българското правителство неизменно намира начин да похарчи повече средства от записаните в Закона за държавния бюджет.

Изследване на Институт за пазарна икономика, публикувано днес показва, че за периода 2000 - 2007 година общата сума на допълнително одобрените бюджетни кредити възлиза на малко повече от 6,5 млрд. лв. Разделена по години тази сума представлява средно малко над 2% от БВП на страната.

Огромната част от въпросните 6.5 млрд. лв., а именно около 4,6 млрд. лв., са одобрени от Министерския съвет по предложение на министъра на финансите. Информацията за конкретното изразходване на тези средства е изключително оскъдна и е почти невъзможно да се откроят някакви резултати. По този начин, харченето трудно може да бъде оправдано. Анализът на ИПИ показва, че:

Допълнителните разходи на правителството са най-много в годините, непосредствено преди парламентарни избори.

Допълнителни бюджетни кредити като % от Консолидираната фискална програма

Източник: ИПИ, въз основа на данни от заявление за достъп до обществена информация, подадено до Министерство на финансите

  

При съставяне на бюджета българските правителствени финансисти или не могат да смятат правилно, или не искат.

Разлика между планиран резерв и реално похарчени допълнително средства

Източник: ИПИ

Голяма част от допълнителните средства са били предоставени на Министерството на отбраната - поне 151 млн. лв. за структурни реформи от резерва и 246 млн. лв. от преизпълнение на приходите в републиканския бюджет.

Най-много допълнителни средства от генерираните единствено от преизпълнението на приходите в републиканския бюджет, са били предоставени на Министерството на здравеопазването (335 млн. лв.) и Министерството на регионалното развитие и благоустройството (280 млн. лв.).

Министерският съвет е бил изключително щедър към самия себе си - той е получил 154 млн. лв. от средствата, одобрени от самия Министерски съвет по предложение на министъра на финансите, изпреварвайки дори Министерството на вътрешните работи (150 млн. лв.).

Над 1 млрд. лв. от допълнителните средства са били предоставени на общините, без да е ясно по какъв точно принцип са били одобрени и за какво точно са били изхарчени.

Източник: ИПИ, въз основа на данни от заявление за достъп до обществена информация, подадено до Министерство на финансите

Огромната част от допълнителните средства за предотвратяване и ликвидиране на последиците от бедствия и аварии са били предоставени на общините. Съвсем малка част от тези средства са били предоставени на Министерството на извънредните ситуации, което поставя сериозни въпросителни относно реалните отговорности на това министерство, и въобще около нуждата от неговото съществуване.

В резултат от анализа, Институтът за пазарна икономика препоръчва:

1. Гласуване в Народното събрание - приемане на задължение правителството да внася за гласуване и одобрение в Народното събрание цялата предвидена сума за харчене от бюджетния излишък. Нещо повече, практиката от 2007 показва, че явно трябва експлицитно да е записано и в какъв срок се внася информацията, каква детайлност е задължителна и колко време най-малко има за обсъждане на предложените проекти.

2. Анализ разходи-ползи - всяка структура, която иска да бъде получател по преразпределението на допълнителните средства от формирания бюджетен излишък трябва да кандидатства пред Министерския съвет и/или Парламента с конкретен проект, включващ цел, необходимост, очаквани ефекти и т.н. Особено важно е тези анализи да бъдат на разположение на народните представители и обществото по време на обсъждането им.

3. Намаляване на данъчно-осигурителната тежест - икономически най-ефективният и рационален вариант за управлението на формираните бюджетни излишъци е използването им за намаляване на данъчно-осигурителната тежест в България. През 2007 г. правителството похарчи допълнителни над 1 милиард лева от излишъка. Абсолютно възможно беше използването на тези средства за намаление на осигурителната тежест, като вместо сегашните 33.7% осигуровки можехме да плащаме само 10% осигуровки.

4. Фискален резерв - на базата на стабилността, която дава на общата макроикономическа рамка съществуването на фискален резерв, той практически (и теоретически) може да се използва като инструмент и/или предпоставка (буфер) за постигане на няколко основни цели в определени области, а именно:

  • Изкупуване на външен дълг;
  • Намаляване на данъци;
  • Намаляване на системни рискове, демографски и структурни, свързани например с проблемите в пенсионната система и функционирането на НОИ. Следователно цялостна реформа в пенсионната система би могла да бъде финансирана отчасти от фискалния резерв.

Целият анализ на ИПИ е достъпен тук!

За информация за медиите:

Петър Ганев, икономист

Институт за пазарна икономика

02 / 952 62 66, 952 35 03