Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Долу мръсотията в магазините!

14.12.2006
Оцени тази статия:
Word Format (Word Format)

Според Наредба № 7 за хигиенните изисквания към предприятията, които произвеждат или търгуват с храни, и към условията за производство и търговия с качествени и безопасни храни, издадена от министъра на здравеопазването и министъра на земеделието и горите, от началото на 2003 г. всички хранителни магазини трябва да осигурят санитарно-битови помещения за персонала, които включват помещения за отдих, съблекални, бани и тоалетни. Помещенията се осигуряват с добро осветление, отопление и проветряване чрез естествена и механична вентилация, баните и тоалетните - и с топла и студена течаща вода, подходящи средства за подсушаване и дезинфекция на ръцете, свързани с ефективна канализация. В жилищни сгради с режим на етажна собственост се допуска разкриването на обекти за търговия с храни ... само в първия надземен етаж на сградата...

Защо е приета тази наредба? Министерствата не дават отговор на този въпрос. Нормалната логика е преди приемане на подобни регламенти да се оценят ползите и разходите от прилагането им и само ако ползите са повече от разходите да се разглежда тяхното приемане. Освен това оценката на ползите и разходите трябва да е достъпна за обществото и да се консултира със заинтересованите страни, за да може да се забележат евентуални неточности. Би трябвало да се разгледат различни варианти за постигане на поставените цели, включително и вариантът да не се въвежда нова регулация. Тази процедура, наречена анализ на въздействието на регулациите, въобще не е използвана от министерствата. Иначе мотивът е благороден - от магазините се разпространяват болести.

Не е ясно дали издалите тази наредба имат представа какво трябва да се направи за построяването на баня, стая за почивка, съблекалня или каквото и да е ново помещение във вече съществуващ обект. Това определено не е като да поставиш допълнителен вентилатор или да си преградиш складовото помещение на две. Това изисква усилие и следване на сложна процедура съгласно Закона за устройство на територията. Необходими са нови архитектурни планове, изработени от лизензиран архитект, съгласуване на проектите с един куп институции, изпълнение на проекта и получаване на разрешение за ползване от ДНСК. Като към всичко това прибавим броя на предприемачите, които ще трябва да минат по този път и работното време с граждани на службите, включени в процеса (обикновено няколко часа седмично), става пределно ясно, че всичко това ще похаби много време, усилия и нерви на представителите на бизнеса.

Какви са разходите за спазване на тази регулация? Създаването на помещения за отдих, съблекални, бани и тоалетни изисква минимум 1000 лева разходи за строежа и оборудването и минимум 200 лева разходи за одобряване на промяната в архитектурния план (включително разходите за архитект) като освен това има и 6-8 месечно изчакване на решението на съответния орган. Има и разходи за наемане/закупуване на допълнителна площ, ако е необходима, или пък пропуснати ползи заради използване на търговска площ за санитарно-битови помещения. Те варират между 400 и 4000 лева според населеното място - приемаме, че средната стойност е около 1000 лева.

Ако приемем, че в България на всеки 500 човека се пада по един хранителен магазин, то в страната има около 16 000 хранителни магазина. Част от магазините имат тоалетни, но със сигурност много малко от тях имат помещения за отдих, съблекални и бани. Вероятно може да се приеме, че около 1/3 от магазините (5333) не е възможно да построят помещения за отдих, съблекални, бани и тоалетни поради физически ограничения или пък не са на първия надземен етаж на сградата. Някои фирми не могат да си позволят да покрият този допълнителен разход - нека приемем, че това са 10% от фирмите (1600), като 1000 от тях са включени в 5333-те фирми.

При строго прилагане на наредбата, резултатът е следният - около 6 000 магазина затварят поради приемането на наредбата със съответните социални последствия за хората, свързани с нарастване на безработицата и икономически последствия, възникващи от намалената конкуренция и високите бариери за навлизане в сектора. Ако приемем, че около 10 000 човека ще станат безработни за 5 месеца в резултат на тази наредба пропуснатите ползи от работни заплати и от по-ниски приходи в бюджета при 400 лева разходи за труд са около 20 милиона лева. Безработните ще получават помощи за безработица - да речем по 130 лева средно на месец, което означава разходи за бюджета в размер на 6,5 милиона лева. Трудно бихме могли да изчислим разходите създадени от допълнителните бариери за навлизане.

10 000 фирми ще трябва да отделят около 2200 лева за помещения за отдих, съблекални, бани и тоалетни, което прави 22 милиона лева. Като се има предвид необходимостта от изчакване на решението за промяна в архитектурния план, през което време инспекторите спокойно могат да налагат глоби на съответния магазин между 500 и 1500 лева и приемем, че всичките 10 хиляди магазина бъдат глобени по един път с минималната глоба получаваме 5 милиона лева разходи за магазините.

Резултатът? Той е, че при направените допускания разходите за прилагане на тази наредба са около 53,5 милиона лева при пълно прилагане на наредбата и при липса на корупция. Наличието на корупция би намалило част от разходите, но пък би добавило други, свързани с влошаване на средата за бизнес и нарастване на общественото неудовлетворение поради по-високата корупция.

Какви са ползите от прилагането на тази наредба? Тъй като министерството не е предоставило данни (и вероятно няма такива) за това доколко заболеваемостта се дължи на липсата на помещения за отдих, съблекални, бани и тоалетни, е изключително трудно да се направи някаква парична сметка за ползите от премахване на липсата на тези неща. Все пак може да се предположи, че хората, които държат на личната хигиена, не използват хранителни магазини, в които няма добри хигиенни условия и следователно в такива магазини пазаруват главно хора, които не обръщат такова внимание на хигиената. Това обаче означава, че тези хора са изложени на риск от заболявания заради собственото си отношение към санитарните условия и следователно прилагането на новата наредба няма да намали значително заболеваемостта им. В този смисъл ползите от наредбата не биха могли да бъдат по-високи от разходите за нея.

Като цяло виждаме, че има големи разходи за прилагане на наредбата без да се получава някаква реална полза, което в крайна сметка означава, че наредбата в тази си част е напълно неоправдана.

Защо все пак е приета тази наредба? Изглежда със същия успех министърът на здравето може да се появи в предаването "Актуално" на държавната телевизия и да произнесе реч в смисъл "долу мръсотията". Смислено би било също така да се състави инструкция от десетина приети правила. Например: "ако видите хлебарка в магазин за храни не купувайте повече от него" или "ако магазинерът е с мръсни ръце, общата хигиена вероятно е ниска". Въображението на всеки министър би стигнало за един доста подробен списък от подобни съвети.

Старанието по приемането на наредбата има и друго обяснение: служителите на контрола върху хигиената са се уплашили от облекчаването на разрешителните и контролни мерки на администрацията, от въвеждането на мълчаливо съгласие и от други различни начинания, и, макар това още да не е станало, да са решили да установят изисквания, които им дават "допълнителна" работа.

Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!