Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Докъдестигна България

16.12.2006
Оцени тази статия:

През седмицата във връзка с посещението на Марк Майлс от фондацията “Херитидж”в България и обсъждането на класацията по икономическа свобода (ясни правилаи ограничена държавна намеса), си зададох въпроса – докъде достигна Българияслед петнадесет години търсене “на пазарната икономика”. Вероятно порадиочакваното подписване през тази година на договора за присъединяване къмЕС много хора си мислят, че вече всички проблеми са решени, а дори и дане са, че Общността ще “се погрижи за тяхното решаване”.

Ако се върнем обаче, към въпросната класация на икономическа свобода сеоказва, че страна, спрямо която България имаше приблизително равни стартовипозиции, като Естония се е изкачила на изключително престижното четвъртомясто. За сравнение България се намира на петдесет и второ място от стошестдесет и пет страни. Екипът на ИПИ често дава за пример Естония или Ирландияпо отношение на постигнатите реформи и съответно икономически просперитет.Това не е случайно. Възприемането на пазарните принципи не е единичен процес,през него преминава голяма част от Източна Европа. При това положение елогично да се търсят най-добрите примери и практики и да бъдат възприетив България. Разбира се, необходимо е известно адаптиране, но топлата вода“вече е измислена”.

Обективен начин за сравнение на постигнатите резултати е БВП на глава отнаселението според паритета на покупателната сила. Този паритет се използва,за да се отчита различната покупателна сила, защото с едно евро могат дасе купят различно количество стоки в отделните страни (виж графиката по-долу).Според това сравнение България е достигнала 29% от средния БВП на главаот населението в ЕС (данните са до 2003 г., защото не са налични по-нови).Най-близко до нивата на доход в ЕС са Словения (75%), Чехия (66%) и Унгария(59%). Същественото изоставане на България спрямо тези страни се дължи основнона два фактора: по-добрата начална позиция (по-малка зависимост от социалистическияблок) на страните от Централна Европа и обстоятелството, че България напрактика “пропусна” първите седем-осем години преход.

За сравнение Естония в края на 2003 г. достига 45% от нивата на доход вЕС. Поради близостта в началните позиции между България и Естония (силназависимост от бившия СССР, декапитализирана икономика и липса на предприемачество)можем да кажем, че съществената разлика се дължи на далеч по-успешния преходв Балтийската страна. Спокойно вече можем да говорим за две икономическичудеса в Европа – Ирландия и Естония.

Рецептата за успех в Естония е относително проста – ниски данъци, ясниправила, ниска намеса на държавата в икономиката, качествени публични услуги.Всичко това е довело да значително по-високи доходи в сравнение с България,което е резултат от вече изградена икономика с много добра конкурентоспособност.За всяко едно от тези решения, които са доказали своята ефективност и вмного други страни има сериозна опозиция в България. Държавата се “бориза всеки милиметър земя” преди да допусне частния сектор, приватизациятасе разглежда като престъпление сама по себе си, намаляването на данъцитее мъчителен процес въпреки огромното преизпълнение на приходите, качествотона публичните услуги е много ниско, за редица нереформирани сфери, на практика,няма никаква воля за промяна.
Премахването или силното намаляване на много от вносните мита, което приложиЕстония още в началото на прехода доведе до засилване конкуренцията на вътрешнияпазар и бързото му преструктуриране, заедно с понижаване цените на многостоки за местните потребители. Фалираха и бяха закрити най-вече тези производства,които бяха изкуствено поддържани по време на социалистическия режим. Засметка на тях възникнаха други, които отразяваха сравнителните предимствана страната. Подобна мярка би срещнала сериозна опозиция в България (всъщностне е ясно дали въобще има политическа сила, която би я подкрепила).

Нито членството в ЕС, нито очакваните субсидии от Общността няма да доведатдо значителен икономически напредък, ако в България не се направят или довършатмного оставащи реформи. Със сегашните темпове на развитие България ще достигнесредните нива на доход на ЕС за около 60 години (при 4% растеж спрямо 2%за Общността) и то, ако не се допуснат кризи като тази от 1997 г. Редное да признаем, че най-успешните европейски примери са Ирландия и Естонияи е крайно време да се поучим от техния опит. Това ще помогне за постиганетона по-висок и устойчив растеж.




 

 

 

© Коментарните материали от Прегледана стопанската политика са обект на авторско право. При използванетоим е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатватматериали от бюлетина (за абонамент: svetlak@ime.bg).