Докъде може да пада фискалният резерв

По последните официални данни фискалният резерв се е свил до 4,683 млрд. лева към края на април. Наскоро министърът на финансите сподели предварителни данни, че има леко покачване през месец май до малко над 5 млрд. лева.

Видно е, че спрямо пика от над 12 млрд. лева през октомври 2008 г. фискалният резерв е намалял с над 60%. Тази низходяща тенденция е трайна от края на 2008 г. насам. Все пак, според бюджета за 2011 г. заложеният фискален резерв към края на 2011 г. трябва да бъде не по-малък от 4,5 млрд. лева, като няма законово изискване през годината резервът да мине под тази граница, стига в края на годината да е на или над нея.

Това, което е интересно, обаче, е с каква част от този резерв дефакто разполага правителството във всеки един момент. Оказва се, че от 4,68 млрд. лева резерв към края на април, само 1,12 млрд. лева са разполагаемият резерв на републиканския бюджет. Останалите 1,767 млрд. лева, които се водят към републиканския бюджет, представляват средства на така наречения „Сребърен фонд” (създаден в подкрепа на държавната пенсионна система с цел да генерира доход, с който да се увеличават държавните пенсии в бъдеще). По закона за сребърния фонд тези средства могат да се трансферират само към НОИ за фонд „Пенсии” (със задължителното посредничество на Министерството на финансите), но не по-рано от 10 години след влизането в сила на този закон в края на 2008 година.  Т.е. ако правителството реши да използва тези пари, дори и с оправданието, че ги трансферира за плащането на пенсии към НОИ, то най-напред трябва да промени този закон. Освен това този трансфер трябва да е заложен в годишния закон за бюджета. Всичко тези изисквания правят евентуалното използване на сребърния фонд за финансиране на бюджетно финансиране изключително трудно и непопулярно и в този смисъл, малко вероятно да се случи.

Освен Сребърния фонд и републиканския бюджет, останалите средства по фискалния резерв се разпределят между няколко извънбюджетни фондове (Национален фонд към МФ, фонд Земеделие и няколко по-малки фонда), НОИ и други бюджети. Доскоро и резервът на Националната здравноосигурителна каса присъстваше като отделно перо във фискалния резерв, но беше прехвърлен към резерва на републиканския бюджет с цел използването на тези средства за бюджетно финансиране. Що се отнася до извънбюджетните фондове, най-голямото перо сред тях е т.нар. Национален фонд към Министерството на финансите – към края на април резервът по този фонд е 1,08 млрд. лева. Toзи фонд управлява средствата по предприсъединителните програми на ЕС и по структурните и кохезионния фондове, както и осигурява съфинансиране по европейските фондове. Не е много ясно дали средства от Националния фонд могат да се прехвърлят към резерва на Републиканския бюджет при нужда и по усмотрение на министъра на финансите. По-скоро не, но опитът с прехвърления резерв на НЗОК потвърждава, че нищо не е невъзможно.

Другото по-значително перо от извънбюджетните фондове е фонд Земеделие, който обслужва плащанията по Общата селскостопанска политика на ЕС (плюс националните доплащания за селскостопанските производители) и програма САПАРД. По него балансът към края на април е 301 млн. лева. Тук парите също са целеви, макар че най-вероятно правителството би могло да отложи с 1-2 месеца някое плащане на субсидии, ако поиска. Но тук говорим за сравнително малка сума, така че тези 300 млн. лева надали биха могли да направят сериозна разлика за финансиране на бюджета.

Интересен е опитът с резерва на НЗОК. Техният значителен резерв от 1,32 млрд. лева беше прехвърлен към резерва на републиканския бюджет през декември 2010 г. и само 4 месеца по-късно средствата по него вече са почти напълно похарчени (без малко над 170 млн. лева) и сме отново в изходна позиция. Явно използването на целеви пари за финансиране на бюджетни дефицити дава само временни решения. 

В крайна сметка, истински разполагаемият резерв на правителството е само този на републиканския бюджет (1,12 млрд. лева към края на април).  В същото време, дефицитът по консолидираната програма за първите 4 месеца е 552 млн. лева или 0,72% от официалната прогноза на правителството за БВП. За цялата година заложеният дефицит е 2,5% от БВП или 1,926 млрд. лева. Т.е. в останалите месеци на 2011 г. дефицитът не би трябвало да надхвърля 1,354 млрд. лева.

Още за тази година разполагаемият фискален резерв няма да стигне за финансиране на бюджетния дефицит и задължително ще трябва да се прибегне или до дългово финансиране, или до финансиране с приватизационни приходи. Приватизационните приходи, обаче, са несигурна величина. Няколко големи приватизационни проекта набраха скорост през последните месеци (Булгартабак и миноритарните дялове в 6-те дружества на ЕОН, ЕВН и ЧЕЗ), но дали ще имаме приключени сделки преди края на годината не е ясно. Ако това не се случи, правителството ще трябва да емитира дълг. Имайки предвид, че разполагаемият фискален резерв вече е на санитарния си минимум, а приватизация от голям мащаб не се предвижда в следващите години, българските правителства в средносрочен план ще прибягват все по-често и във все по-голям обем до емитиране на дълг. Разбира се, ако не балансират бюджета (или не постигат излишъци), което към момента изглежда малко вероятно.