22-08-2008

Докога качеството на здравеопазване в страната ще е сред най-ниското в Европа?

Тази седмица стана ясно, че Националната здравна осигурителна каса (НЗОК) верояно ще откаже да сключи договор с нови лечебни заведения до края на годината поради липса на средства. Въпреки че в момента по закон касата няма право да отказва сключването на договори с акредитирани лечебни заведения, през есента се очаква да влязат в сила промени в закона за здравното осигуряване, които ще позволяват това.

Данните показват, че интересът на частния сектор към здравния сектор се увеличава. През 2000 г. частните болници и клиники са били 18, през 2007 г. са вече 71. Явно е, че има търсене на частни здравни услуги, което поражда и увеличаване на предлагането. Което няма как да ни учуди, защото за никой не е тайна, че качеството на държавното здравеопазване e ниско и крайно незадоволително.

Това се доказва и от поредното проучване и представяне на индекса на качеството на здравно обслужване в ЕС и Канада през 2008 г. България остава на последни позиции според тази класация, като единствено Латвия е след нас. Индексът измерва качеството на медицинското обслужване в 29 европейски страни плюс Канада, като се включват следните показатели – права на пациентите и предоставяне на информация, включително и наличието на електронно здравно досие; време за чакане за получаване на медицинско обслужване; резултати от здравеопазването (ниво на детска смъртност, заболеваемост и др.); "щедрост" на здравната система (брой трансплантации, ваксинация на деца и др.); аптеки (достъп до лекарства, разработване на нови продукти и др.). На първите места са Австрия, Холандия, Франция и Швейцария. Като се вземат предвид и публичните разходи, които отделят страните за здравеопазване, най-ефективни са здравните системи в Естония, Австрия, Холандия, Финландия, т.е. качеството на здравно обслужване за единица разходи там е най-високо. България изоставя и спрямо този показател и се отрежда на 27 място.

Преди седмица излезе доклад на експерти от Световната банка, в който се критикува остро състоянието на здравната система в България и работата на здравната каса. Системата работи неефективно, пилеят се средства, професионалистите нямат стимули да се развиват, търсят се всевъзможни вратички за доплащане на здравни услуги. За наченки на по-сериозна здравна реформа и премахване на монопола на здравната каса се заговори усилено в средата на годината от представители на властта. Дори се стигна до решение на политическия съвет на управляващата коалиция с конкретни стъпки за преструктуриране на здравната система и въвеждане на задължително допълнително здравно осигуряване в частни фондове. Но в края на лятото нещата стоят по коренно различен начин. Няма я политическата воля за реформа, която трябва да се инициира главно от новия министър на здравеопазването Евгений Желев. Напротив, той изглежда е склонен към запазване на статуквото поне до края на мандата на правителството.

Докладът на експертите от Световната банка разкритикува и предложения модел за реформа и привличане на частния сектор в системата. Не идеята за демонополизация е проблемът, а предложеният начин за осъществяването й. Според експертите има сериозен конфликт на интереси, защото държавата ще бъде от една страна изпълнител на здравни услуги в лицето на държавните болници и лечебни заведения, а от друга – ще регулира частните здравни фондове, които действат на застрахователен принцип. Единственото решение е държавата "да се освободи от финансовите си интереси в болниците", т.е. те да се приватизират.

За да има реална промяна на статуквото и осезаемо подобряване на качеството на здравните услуги в страната, реформата трябва да предвижда възможност за свободно договаряне между пациенти, здравни заведения и здравни фондове, а не Касата да определя схемите и цените за финансиране на лечението. Навлизането на частния сектор в сферата на здравеопазването трябва да стане за сметка на публичния сектор, а не да се търсят варианти за запазване на дела на публичния сектор и на бюджета на НЗОК , защото това ще продължи да бъде източник на неефективност и нерационално използване на ресурсите.

Фигура 1: Къде е най-eфективна здравната система?