Докладът за президента

Наскоро беше публикуван икономически доклад, подготвен по поръчка напрезидента Георги Първанов от екип представители на неправителствени организации,УНСС и БАН. Темата на доклада е “България 2010: Икономическите предизвикателства”* и целта му е да “идентифицира и анализира основните макроикономическипредизвикателства, свързани с икономическото развитие през следващите няколкогодини и с присъединяването на България към Европейския съюз”. Ще обърнемвнимание на няколко важни момента в доклада.

В паричната област, въпреки че не е споменато изрично, изглежда, че авторитена доклада застъпват мнението, че е необходимо да се запази валутният борддо възприемането на еврото /през 2009-2010 година/, както е според сегашнатастратегия за влизане в еврозоната. Това е важно, тъй като валутният борде в основата на икономическата стабилност и е една от предпоставките заикономическия растеж. Според авторите на доклада “Управлението на публичнитефинанси в средносрочна перспектива трябва да продължи да се базира на запазванена функциониращия паричен съвет, на който се възлага задачата да съхранявамонетарната дисциплина и стабилността на паричната единица, а също да осигурипо-безпроблемното адаптиране на икономиката при предстоящото приемане наеврото като платежна единица след присъединяване на страната към ЕС.”

По отношение на публичните финанси авторите поддържат няколко тези, коитоправят впечатление:
– Необходимо е поддържане на нисък или нулев бюджетен дефицит – товаозначава, че държавата няма да взема нови кредити, които да увеличават риска,да натоварват бъдещите поколения и да изместват частния сектор от икономиката.В този смисъл тази позиция трябва да се адмирира.

– Целесъобразно е намаление на корпоративния данък под сегашните 15%– Институтът за пазарна икономика винаги е подкрепял намаление на корпоративнияданък, тъй като ниските нива на облагане на фирмите са важни за увеличаванена инвестициите и икономическия растеж. За съжаление, авторите на докладане посочват конкретни предложения за намаление на ставката по корпоративнияданък. По този повод ще посочим, че в момента в Европа най-ниските ставкипо корпоративния данък са в страни, които са в нашия регион – Сърбия /10%данък/, Черна гора /9% данък/, а не бива да забравяме и Естония, къдетоима нулев данък за реинвестираната печалба.

– Целесъобразно е намаление на данъка върху доходите чрез намалениена горната ставка, увеличение на необлагаемия минимум и въвеждане на семейнооблагане. От друга страна, обаче, авторите на доклада посочват, че намалениетона данъка върху доходите ще бъде компенсирано от промяната на съотношението,в което се плащат осигуровките, а освен това реалните доходи ще бъдат допълнителнонамалени заради ръста на акцизите. Следователно можем да направим извода,че предлаганото намаление на данъка върху доходите не е достатъчно голямо,а просто балансира увеличение на други данъци. Имайки предвид, че облаганетона труда е прекалено високо и дестимулира труда, предприемачеството и спестяването,би трябвало да се предложи по-голямо намаление на ставките, което може дасе изразява във въвеждане на плосък данък от 10%, каквото е предложениетона Института за пазарна икономика.

– Възможно намаление на ДДС, но не трябва да се намаляват осигуровките– посочва се, че сегашната ставка от 20% може да се намали най-многодо 15% /заради ограниченията в ЕС/, но отново не се предлага конкретна ставка.Намалението на всеки един данък е положително действие, доколкото намаляваизземването на доход от икономиката. От друга страна, обаче, данъците спо-високи ставки предизвикват по-големи изкривявания на икономиката и съответнотяхното намаление предизвиква по-големи положителни ефекти. В допълнениеданъците върху труда и капитала пречат повече на икономическото развитиеот косвените данъци. В този смисъл звучи странно твърдението, че не трябвада се намаляват осигуровките, при положение, че те са 42.7% от брутнатазаплата, т.е. третите най-високи в цяла Европа. Тук трябва да посочим итова, че в доклада не се адресира необходимостта от реформа в пенсионнатаи здравната система, които в сегашния си монополен държавен вид консумиратогромни ресурси без задоволителни резултати.

– Не следва да се очакват значителни намаления на общия дял на публичниясектор – това твърдение е незащитимо, при положение, че няма нито еднасфера в държавния сектор, за която да може да се каже, че използва ефективнопарите, които са й предоставени. В този смисъл има значителни възможностиза намаление на държавните разходи. Още повече, че за да има намаление наданъците, каквото авторите на доклада са предложили, е необходимо да имаи оптимизиране на разходите.

В крайна сметка от гледна точка на публичните финанси изглежда, че докладъте противоречив и без систематично разбиране за проблемите на развитието– няма ясна визия за необходимостта от намаление на държавния сектор и държавнатанамеса в икономиката, няма визия за това кои данъци и колко да се намалят,няма яснота за това колко са важни ниските данъци за ускоряване на икономическоторазвитие.

––––––––

* Докладът е достъпен на интернет сайта на президента:http://www.president.bg/pdf/Doklad-bK.pdf