Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Доклад на ИПИ: Икономика на футбола в България

Автор: ИПИ / 25.08.2021
Оцени тази статия:

Дискусия върху организацията и комерсиалното управление на професионалния футбол в България[1]

25 август 2021 г. / БТА

 

Изтегли доклад на ИПИ / Изтегли презентация от събитието

Институт за пазарна икономика, с подкрепата на Фондация за свободата „Фридрих Науман”, изготви доклад, който предлага дълбоки промени в организацията и комерсиалното управление на професионалния футбол в България. Засегнати са въпросите за собствеността, прозрачността и финансовия контрол върху дейността на българските клубове, комерсиалното управление на първенството и постигането на баланс при телевизионните права, разширяването на възможностите за реклама и спонсорства, както и инвестициите в стадионите и спортната инфраструктура.

Българският професионален футбол е в криза, която е видима както на футболния терен – натрупване на слаби резултати на клубно и национално ниво и липса на български играчи във водещите първенства в Европа, така и в търговски план – ниска посещаемост на мачовете, финансови задължения и фалити на отбори, проблеми със собствеността във водещи клубове, липса на инвестиции в спортната база и неизползван потенциал за генериране на собствени средства чрез реклама, спонсорства и т. н. В основата на тези процеси, наред с чисто спортно-техническите въпроси, стоят и неуредици в организацията и бизнес управлението на ниво лига и отделни клубове.

Реформата в българския футбол от последните години касае в по-голяма степен формата на първенството и донякъде спортната инфраструктура, но почти не засяга ключови търговски въпроси от управлението на клубовете и първенството. Множеството проблеми пред собствеността на водещите клубове в българското първенство през последните 10-15 години, натрупването на дългове и постоянна опасност от фалит на един или друг футболен отбор показват, че трябва да се търсят механизми за опазване на традицията и подобряване на финансовото здраве на клубовете.

В Европа има примери за форми, при които се запазва в определена степен контролът на привържениците (членовете), но се освобождава комерсиалното управление на клуба – например правилото 50+1 в Германия. В България е възможно да се търсят механизми за повече прозрачност и засилена роля на привържениците, включително и чрез гарантирано участие с право на глас в общото събрание. Допълнителна възможност е създаване на финансова комисия към ПФЛ, която да гарантира прозрачност в собствеността и финансите на професионалните футболни отбори в страната, в т.ч. публикувайки годишен доклад, който обобщава финансовото състояние на отборите и дава справка за всеки един професионален клуб.

Време е да се търси и различен баланс в управлението на футбола. БФС трябва да има цялостна отговорност към футбола в България, докато Професионалната лига да поеме комерсиалното управление на Първа лига. Подобно деление би отворило възможност за по-силна позиция на клубовете по бизнес въпросите и по-изгоден договор за телевизионните права. Открита състезателна процедура, която следва добрите практики в Европа, би била ключова за опазване интереса на клубовете и публиката.

Вместо модел, при който федерацията притежава телевизионните права, следва те да са при спортните клубове, които да имат право да предоставят правата за реклама, за телевизионно- и радио разпространение на спортни състезания, организирани от тях, на съответните федерации или професионални лиги, при условия, договорени между съответните клубове. Колективното управление на телевизионните права изисква спазването на ясно разписани принципи: частично разделяне на правата, повече от един купувач, конкурентна процедура и търг, отворена опция за неизползваните права и паралелна експлоатация, надзор над състезателната процедура.

Проблемът със стадионите също следва да бъде адресиран. Спортната инфраструктура всъщност е в основата на ролята на държавата за една дълбока реформа на футбола у нас – поради публичната собственост на стадионите. Ключово е както намиране на дългосрочно решение за собствеността, така и работещ модел за първоначална инвестиция в стадионите. Спортната инфраструктура обаче не може да се разглежда изолирано от всички други въпроси. Публичната инвестиция в стадионите следва да е обвързана с промяна в управлението на родния футбол.

 

За повече информация:

Весела Добринова, 02/952 62 66, vessela@ime.bg

Петър Ганев, 02/952 62 66, ganev@ime.bg

Изтегли доклад на ИПИ:

Икономика на футбола в България"

Страница на ИПИ: www.ime.bg

 


[1] Основен автор на доклада е Петър Ганев – старши изследовател в Институт за пазарна икономика. Ганев е член на Тръст „Синя България” и член на Надзорния съвет на „Професионален футболен клуб Левски” АД. Материалът дава личната гледна точка на авторите и не следва да се приема, че отразява официалната позиция на „ПФК Левски“ или на Тръст „Синя България”. Докладът е изготвен с подкрепата на Фондация за свободата „Фридрих Науман”.