Доклад на „Икономист”: България на 49-то място в световната демократична класация, но е „дефектна демокрация”

Изследователският отдел на списание Economist публикува годишния си Индексна демокрацията по света.

Особености на индекса

Въпреки, че няма консенсус по това как се измерва демокрацията, изследователитеса се опитали да компилират няколко характеристики, които според тях даватнай-ясна представа за ръста на демокрация в едно общество.

Демократичният индекс се изчислява по пет основни категории показатели

• свободни избори и плурализъм на партийната система,

• граждански свободи,

• ефективно правителство,

• участие в политически формации и

• политическо възпитание на обществото.

Наличието на свободно провеждани избори и граждански свободи са основнитеизисквания, за да може едно общество да се нарече демократично.

Ефективността на правителството се отчита от броя на решенията, които сабили приложени на практика. Независимо дали едно общество е демократично,ако законите гласувани от демократичният парламент не намират приложениев ежедневието, то тогава смисъла от демокрацията се губи.

Според индекса демокрацията не е само сбор от институции.

Политическото възпитание на едно общество е смятано за основен елементза ефективното функциониране на демокрацията. Ако обществото е пасивно иапатично към политическите решения вземани от правителствените структури,то тогава демократичните устои на държавата са осезаемо разклатени. В тозиред на мисли активното участие на гражданите в политическия живот на странатае от основно значение.

Според изследователите от Economist демокрацията е продължителен процеси различните общества са достигнали различно стъпало в хода на този процес.Така се обособяват четири основни типа страни по отношение на демократичноразвитие:

• абсолютни демокрации,

• дефектни демокрации,

• хибридни режими и

• авторитарни режими.

Индексът се изчислява като се осреднят стойностите на петте посочени по-горепоказателя. Скалата варира от 0 до10, като съответно абсолютните демокрацииимат ниво над 8, дефектните демокрации от 6-7.9, хибридните режими от 4-5.9и авторитарните режими под 4.

Някои общи резултати

Индексът обхваща 167 страни, което е по-голяма част от световното население.
Няколко неща правят впечатление:

1. Едва 28 страни се класират като абсолютни демокрации, което ще рече,че само 13% от световното население живее в абсолютно демократична политическасистема.

2. Въпреки напредъкът на демокрацията през последните години, около 40%от населението все още живее в условията на авторитарен режим (повечетоот които са в Китай) .

3. Почти перфектна демокрация е Швеция, следвана от останалите скандинавскистрани.

4. Изненадващо Америка, смятана за люлката на демокрацията пада в краяна класацията на абсолютните демокрации. Причината е в някои аспекти науправлението и в ниската избирателна активност.

5. Дефектните демокрации са концентрирани предимно в Латинска Америка иИзточна Европа.

6. Интересното за Източна Европа е, че тук се наблюдава разминаване наофициално приетите степени на демокрация и реалното и съществуване . Оцененое, че от всички 28 страни в Източна Европа само две са абсолютни демокрации,а именно Чехия и Словения.

България

България попада в групата на дефектните демокрации, които са общо 54 отвсички включени в индекса страни.

В рамките на Източна Европа България е една от 14-те такива страни.

В световната класация страната се нарежда на 49-то място, като демократичнияиндекс е 7.10 .

Страната има доста добри показатели по отношение на избирателния процеси плурализма в политическите партии и формации. Това се дължи на оценкатаза свободен избирателен процес в страната, наличието на универсални избирателниправа и на многобройните партии. По този показател България се нарежда наедно от първите места със стойност от 9:58. Друг показател, по който Българияима добро място, е гражданската свобода, която е оценена с 8.53. Смята се,че има свобода на словото, медиите, политическите нагласи и религиознитевероизповедания.
България се представя зле предимно по показатели на политическо възпитаниеи активност на населението, което се тълкува като признак за крехкост надемократичното развитие. Показателите в тези сфери са респективно 5.00 заполитическо възпитание и 6.67 за активност.

Важно е да се спомене, че ниските показатели за политическа култура и активностсе определят от високото недоверие в правителството и влиянието на дългияпреходен период от комунизъм към демокрация.

Особено нисък е показателят ефективност на правителството, което индексаоценява на ниво 5.71. Ниският индекс за ефективност на правителството сеопределя от тежката бюрокрация и липсата на легален и демократичен контролвърху решенията на правителството. Естествено, при това положение е нискои общественото доверие в работата на правителството, което се съчетава сотчетливо наличие на корупция и липса на прозрачност при работата на правителството.

България – дефектна демокрация

Изгледите пред България да се изкачи в класацията не са негативни. Акостраната успее да се справи с корупцията и политическата апатия в обществотоможе би следващата година страната ще се изкачи на по-високо място в класацията.

–––––––––––––––-

* Докладът е изготвен от Изследователския отдел на списание Economist(Economist Intelligence Unit) Виж: http://www.economist.com/media/pdf/DEMOCRACY_INDEX_2007_v3.pdf,23.11.2006

** Авторът е стажант в Институт за пазарна икономика.