Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Докатополитиците в България мислят за избори - плосък данък в Румъния

16.12.2006
Оцени тази статия:

Въпреки нарастващата обществена подкрепа за въвеждане на плоски данъцив България, до момента не се очертават перспективи за скорошно практическоприложение. Често срещано явление в България е много хубави идеи никогада не намират реализация заради различия в детайлите (хора поддържащи близкиидеи не обединяват усилията си) или заради изместващ всички пазарни идеипредизборен популизъм. Дори в началото на новата година бе изказано мнениев пресата, против плоските данъци по принцип и по конкретно, че намаляванетона осигуровките до предлаганите от ИПИ 10% ще доведе до национализация наНОИ, защото пенсиите щели да се изплащат през бюджета и че личният данъктрябвало да бъде по-висок, за да не насърчавал потреблението. Подобен начинна мислене не отчита, че и в момента НОИ разчита на огромни трансфери отбюджета, като при това така нареченият “скрит дълг” на системата устойчивонараства поради изкривените стимули и отрицателната демографска картина.С натрупването на все по-голям дълг реформата ще става все по-трудна и по-скъпа.Много европейски страни чийто пенсионни системи са в значително по-добросъстояние започнаха да обмислят възможни реформи, отчитайки дългосрочнитерискове. Предвид досегашната практика в България е логично да смятаме, чее необходимо настъпването на дълбока криза, за да се пристъпи към реформии частна пенсионна система.

Действително по-високите лични данъци ограничават потреблението на индивидите,но събраните средства се превръщат в разходи на правителството. Тоест доходътсе изземва от производителните субекти и се харчи от държавата, обикновенопо изключително непрозрачен и дискреционен начин. Отличен пример е миналатагодина когато преизпълнението на приходната част на бюджета беше около 1,5млрд., които в последствие бяха изхарчени (или ще бъдат изхарчени) в общияслучай за поддържане на неефективни системи, вместо за тяхното реформиране.Много наивно е да се мисли, че държавата може да харчи парите “на другите”по-ефективно от създателя на дохода. Това се вижда най-добре в предизборниусловия когато “чешмичките валят една след друга”.

Добилото вече популярност понятие “плосък данък” предполага две основнинеща. На първо място значително намаляване на данъците, което всъщност еи основният ефект, защото ако данъците са ниски дори и да не са плоски састимулиращи за бизнеса. Самото “оплоскостяване” или избирането на една ставказа всички доходи от примерно 10% има допълнително стимулиращ ефект, защотоозначава еднакво третиране на гражданите и бизнеса на дадена територия.Много често се бърка, че подобна мярка изравнява данъчните плащания на беднии богати. Една проста сметка е достатъчна, за да опровергае подобен възглед– 10% от 300 лв. са 30 лв., а от 1500 лв. – 150 лв., което означава че плащаниятаса пропорционални на доходите, но не са еднакви.

Само преди няколко дни бе въведено плоско облагане в Румъния следвайкипримера на Естония, Латвия, Русия, Сърбия, Украйна, Словакия, Грузия, ХонгКонг. Политиката на ниски данъци и ограничаване държавната намеса в икономикатавече даде отлични резултати в Естония. Добра илюстрация за е най-благоприятнотоотношение привлечени чужди инвестиции към БВП в това сравнение с всичкиостанали страни от Източна Европа. Тоест докато в България вече повече отгодина само се обсъждат ефектите от евентуален плосък данък другите държавизапочнаха направо да го въвеждат.

След приключването на приватизацията, инвестициите на зелено са особеночувствителни към условията за правене на бизнес. Така че е съществена грешкаместните и чужди инвестиции да се приемат просто като даденост. Инвеститоритеизбират между алтернативи, отчитащи разликата в разходите за правене набизнес на територията на различни страни. България вече започва да изоставапо отношение на условията за правене на бизнес, като е особено показателно,че дори Румъния, страна за която традиционно се смята че е по-назад с реформите,въведе плоско облагане за гражданите и бизнеса, което я поставя в значителнопо-добра конкурентна позиция.
 

 

 

© Коментарните материали от Прегледана стопанската политика са обект на авторско право. При използванетоим е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатватматериали от бюлетина (за абонамент: svetlak@ime.bg).