Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

“Doing Business 2010”: относително влошаване на условията в България

Автор: Велин Пеев / 11.09.2009
Оцени тази статия:

Леко символично, на 09.09.09 Световната банка публикува своята ежегодна класация на страните Doing Business, в която оценява правилата за правене на бизнес. Тази година България се класира на 44-то място от 183 страни, което според обновената методология на изследването е с 2 позиции по-назад от миналогодишното издание. Това ни нарежда близо до Киргизстан, Словакия, Армения и Ботсвана и далече от лидерите Сингапур, Нова Зеландия, Хонконг и САЩ.

Любопитно е обаче каква е причината за относителното ни спадане. Класацията разглежда и оценява 10 отделни показателя, на базата на които впоследствие изчислява крайния резултат, и затова ще се ще се спра по-внимателно на тях в следващата таблица:

Показател

Ранг 2010

Ранг 2009

Промяна

Достъп до кредит

4

4

0

Защита на правата на инвеститорите

41

38

-3

Започване на бизнес

50

81

+31

Наемане на работници

53

46

-7

Регистриране на собственост

56

58

+2

Закриване на бизнес

78

78

0

Изпълнение на договорите

87

87

0

Плащане на данъци

95

97

+2

Международна търговия

106

105

-1

Издаване на разрешително за строеж

119

117

-2

Общо

44

42

-2

От таблицата става ясно, че ако съдим по промяната на всеки един показател от 2009 г., по-скоро би трябвало да сме подобрили класирането си. По показателя за започване на бизнес печелим значителните 31 места. Това подобрение може да се отдаде на приетото решение към края на миналата година да се внасят 35% от минималният капитал за започването на бизнес, за разлика от дотогавашните 70%. При положение, че в Парламента бъде прието предложението минималният капитал да бъде намален от 5000 на 2 лв., можем да очакваме още по-голямо изкачване на страната ни по този показател в следващото издание на индекса.

България печели малко позиции по още два показателя. Единият е регистриране на собственост, където положителен ефект има създаването и развитието на кадастър и имотен регистър в интернет. Другият показател е плащане на данъци, където класацията отчита лекото им понижаване. Въпреки това, подобно подобрение е незначително, поради факта, че по този индикатор страната все още е на незавидното 95-то място, резултат от изключително дългото време необходимо за плащането на данъци.

България не е променила позициите си по три показателя. По достъп до кредит сме все още 4-ти, но по изпълнение на договорите и закриването на бизнес е жалко и тази година да сме на незавидните 87-мо и 78-мо място. Недопустимо е проблемни области да бъдат идентифицирани отдавна, а да не се реформират с години.

Таблицата показва влошаване на условията за издаване на разрешително за строеж сравнено с останалите в класацията. По-задълбочен анализ на подробната информация на индекса показва, че всъщност малко сме съкратили разходите по тази дейност, което би трябвало да подейства положително върху крайната оценка. Явно е обаче, че за да бъдем изместени в сравнителната класация въпреки леко абсолютно подобрение, подобренията в другите страни са по-значителни отколкото у нас.

Същото е валидно и за показателя за международна търговия: леко подобрение не е достатъчно, за да ни предпази други страни да ни изместят надолу. Подобен е случаят с индикаторите за наемане на работници и защита на правата на инвеститорите: България не влошава показателите си, но другите страни ни изместват поради по-смелите си реформи.

От тези факти можем да си извадим заключението, че реформите у нас са или бавни и недостатъчни, или просто липсват, докато други страни ги провеждат доста по-целенасочено. Това е причината тази година страната да има по-малко привлекателна бизнес среда в сравнително отношение, въпреки малки абсолютни подобрения тук и там. Сериозно изкачване в класацията можем да очакваме, ако се поучим например от практиката на Грузия да се работи здраво върху проблемни области. За 2007 г. тя печели 75 места, за 2008 г. - 16 места, за 2009 г. - 6 места, а тази година - още 5, благодарение на усилията, положени в двете й по-изостанали области.

Впрочем, повече от сигурно е, че не трябва да се учим: в крайна сметка създателят на индекса в момента е новият Министърът на финансите и той знае изключително добре върху какво трябва да се работи. Премахването на минималният капитал беше една от първите препоръки на правителството и поставянето му за обсъждане толкова рано е атестат, че те са наясно с необходимите мерки, и че подобряването на бизнес средата е приоритет. Тези мерки, както от ИПИ сме ги формулирали и в публикуваното по-рано тази година изследване „70 мерки за подобряване на благосъстоянието в България",  са:

  • Даване на разрешителни за строеж - намаляване на разходите за получаване на разрешително, съкращаване на необходимото време, премахване на експертния съвет и пренасяне на отговорностите върху частните експерти - консултанти, премахване на сега съществуващите три вида фази - идейна, техническа и работна (да остане само една - на инвестиционното проектиране),  оптимизиране на информацията, свързана с подробното планиране на инфраструктурата
  • Международна търговия - съкращаване на разходите и времето по подготовката на документите за търговия, като например документите за технически контрол; намаляване на времето, необходимо за товарене и разтоварване на транспортните терминали, както и времето за пренасяне от транспортните терминали до обектите
  • Плащане на данъци - намаляване на осигуровките, таксите и значително намаление и ускоряване на процедурите по плащането им
  • Прилагане на договорите - съкращаване на времето необходимо за решаване на споровете в съда, ограничаване на случаите, в които Върховният апелативен съд трябва да се произнася, създаване на условия за ускорен съдебен процес
  • Започване на бизнес - намаление на броя процедури, необходими за регистриране на ООД
  • Закриване на бизнес - намаляване на неефективността, резултат от „високите административни разходи и дълги отлагания, също така и от изключително неорганизираните продажби на жизнени бизнеси".
  • Наемане на работници - намаляване на регулирането на работното време и общото облагане на труда (социалните осигуровки), премахване на минималната заплата и минималните осигурителни прагове, облекчаване на регулирането на нощния труд и задължителната седмична почивка
  • Регистриране на собственост - намаляване на броя на процедурите и разходите, свързани с тях.