Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Доходите ни не са „изкуствено занижени”

Автор: Петър Ганев / 24.02.2012
Оцени тази статия:

През последните седмици из родните печатни медии тихомълком се прокрадва следната теза – българите получават два пъти по-малко, отколкото заслужават. Първи този извод прави Валери Найденов на страниците на в-к „24 часа” (виж „Президентът леко обърка числата”), където твърди, че производителността на българина е 44% от средното за Европа, а доходите му са едва 20% от средноевропейските. Авторът прави следният извод – „...дават ни два пъти по-малко, отколкото ни се полага според европейската практика”. Това наблюдение прави и Светослав Терзиев на страниците на в-к „Сега” (виж „Как забогатяхме толкова, че ни завидя ЕС”), като там намираме следното – „...българите получават... два пъти по-малко от полагащото им се. Това означава, че доходите им са изкуствено занижени и за да се нормализират, би трябвало да се увеличат двойно”. Както вече се досещате, причината да пишем тази статия е, че всичко казано по-горе а тотално сбъркано.

Всички цитирани данни идват от Евростат и са верни, тоест могат лесно да бъдат намерени на сайта на европейската статистика. Проблемът по всичко личи е в неразбирането на самите данни и съпоставянето на несъпоставими неща. Ключовият индикатор тук е БВП на човек от населението по паритет на покупателна способност – с други думи, тук се взимат под внимание различията в цените. Този индикатор наистина показва, че страната ни се намира на 44% от средноевропейското равнище за 2010 г. Тези данни могат да се видят както в Евростат (виж тук), така и в националната статистика (виж тук). Всички други цитирани данни и европейски сравнения, било то за доходите (виж тук) или за заплатите (виж тук), са в номинално изражение, тоест те не взимат под внимание ценовите разлики. С други думи, сравнението между едното и другото е технически и логически неправилно.

Нещо повече, статистиката ни позволява да докажем безспорно тази теза, като използваме данни за БВП на човек от населението в евро (виж НСИ – тук и Евростат – тук), без да отчитаме покупателната способност, тоест различията в цените. Както вече се досещате, това сравнение показва, че България е точно на 20% от средно европейските нива за 2010 г. Ето че „двойната” разлика в съотношението производителност/доходи се дължи изцяло на ценовите разлики. С други думи, европейската статистика показва, че доходите ни не са „изкуствено занижени”.

Източник: НСИ

 

Предвид това, че в по-горе цитираните статии често се споменава думата производителност, нека да погледнем какво показва статистиката за нея и как се представя България спрямо останалата част от ЕС. За целта ще разгледаме БВП на човек от населението по паритет на покупателна способност и производителност на труда (било то на работещ или на отработен час), също отчитайки равнището на цените (виж тук). Който и от двата показателя на производителността да вземем, данните са сравними – при БВП на човек от населението вече споменахме, че се намираме на 44% от средноевропейското равнище, докато при производителността на труда (и на работещ, и на отработен час) сме на 42%, тоест отново данните не показват някакви нелогични разминавания.

Всичко това говори не просто за една техническа грешка, но по принцип за налагането на схващането, че редовият българин бива системно мачкан от капитализма и експлоатиран от работодателя си. Подобен беше и аргументът, че намалените осигуровки в годините преди кризата са „оставили едни милиарди в бизнеса”, без това да има някакъв положителен ефект при работниците. Това твърдение също е категорично отхвърлено от данните на НСИ за БВП по метода на доходите (виж тук) – в периода 2005-2009 г. брутната добавена стойност скача с над 20 млрд. лв., като тази сума общо взето се дели поравно между наетите и бизнеса. Казано по-просто, по-ниските данъци и осигуровки са оставили повече пари както в бизнеса, така и в работещите. Отново имаме често повтаряща се теза, която силно заклеймява „експлоатиращия” капитализъм, но всъщност няма нищо общо с реалността.

Разбира се, всичко това не означава, че в страната няма необяснимо богати хора, които по някакъв начин са натрупали богатство на нечии друг гръб – образно казано „за сметка на българския народ”. Големият въпрос обаче е, дали това се е случило заради наличието на пазарни правила или заради тяхното отсъствие?