Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Доходи и развитие

Автор: Димитър Чобанов / 18.04.2008
Оцени тази статия:

Наскоро Националният статистически институт оповести данни за бюджетите на домакинствата през периода 1999-2007 г. Общият доход на лице от домакинство се повишава над два пъти в номинално изражение от 1 502 лв. през 1999 г. на 3 105 лв. през 2007 г. В реално изражение растежът е 24.3%.

Традиционният подход е да се разглеждат реалните величини - коригираните с обезценката на парите, тъй като те представят покупателната способност на домакинствата. Доходът в номинално изражение обаче също е важен, най-вече при покупката на вносни стоки, чиято цена остава относително постоянна. Например, ако един нов автомобил от среден клас струва 36 000 лева (приблизително 18 400 евро), цената му е почти 24 пъти годишния доход през 1999 г. и около 11,6 пъти годишния доход от 2007 г. Следователно увеличаването на икономиката в номинално изражение прави някои стоки относително по-достъпни, макар че като цяло покупателната способност е възможно да не се повиши. Причината за това е, че цените на други стоки постоянно нарастват - например тези от първа необходимост, което намалява реалния доход на хората.

Основен източник на доходи за домакинствата са работните заплати. Относителният им дял се повишава през посочения период до 47,7%, което се обуславя най-вече от увеличаването на броя на заетите лица в икономиката. В началото на периода броят на безработните и на икономически неактивните лица е значително по-висок поради необходимостта от преструктуриране на икономиката. Тогава протича интензивен процес на приватизация на държавните предприятия, което налага освобождаването на част от заетите в тях с цел повишаване на ефективността. След това обаче развитието на икономиката води до създаване на нови работни места в частия сектор, а освен това се увеличава броят на заетите в държавната администрация.

Динамиката на номиналните заплати обаче е близка до тази на общия доход на домакинствата, като номиналният им растеж отново е над два пъти за посочения период. В реално изражение растежът е 41.7%, което означава, че средногодишният растеж е 4.45%. За сравнение - средногодишният реален растеж на брутния вътрешен продукт е 5.5%.

Друг съществен източник на доходи са социалните трансфери, които обхващат обезщетения, пенсии, помощи и семейни добавки. Техният относителен дял спрямо 1999 г. се повишава с 1.2 процентни пункта, като в номинално изражение доходът от пенсии нараства над два и половина пъти. Факторите за това са застаряването на населението и нарастващия брой пенсионери, както и отпускането на все повече пенсии за инвалидност. Последните твърде често са получавани от лица, които не би трябвало да бъдат класифицирани като хора в неравностойно положение, но се използват като средство за повишаване на доходите им.

Доходите от домашното стопанство намаляват значението си за домакинствата, като относителният им дял спада над два пъти до 8% от общия доход. Те се понижават и в реално изражение с 43.7%. Продукцията в личните стопанства се свива, тъй като става все по-малко изгодна поради нарастващите цени на енергията и водата за битови нужди. Един от причините е и фактът, че специализацията в собствената професия позволява времето да се използва за генерирането на по-висок доход от работна заплата вместо от домашно стопанство.

Разходите на домакинствата нарастват в номинално измерение с 2,2 пъти, като делът на потребителските разходи спрямо общите се запазва на относително постоянно ниво. В началото на разглеждания период разходите са насочени в по-голяма степен към храните, както и тези за жилища и комунални услуги. През 2007 г. обаче разходите за храна спадат до 37,5% въпреки сериозното покачване на цените на тези стоки, докато през кризисната 1997 г. са 54,3%, като подобни стойности са характерни за много бедните страни.

Като цяло темпът на покачването на средния доход на лице от домакинство от 1999 до 2007 г. е относително бавен въпреки ниската база, от която започва периодът. Причина за това са недостатъчно бързите и смели реформи. Едва през 2007 г. се наблюдава известно ускоряване на реалния растеж. Кризата на световните финансови пазари обаче е възможно да допринесе за забавяне през следващите години. По тази причина е необходимо да се следва благоразумна фискална политика, насочена към намаляване на данъчното бреме. Това е възможно и съвместимо с изпълнението на поставената цел за излишъка в бюджета, като начинът е оптимизирането на дейността на публичната администрация и реформи във финансирането на образователната и здравната система и на армията и полицията. Освен това е необходимо да се насърчи предприемачеството и да се налагат по-строги правила по отношение на трансферите, отпускани от бюджета.