Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Договорът за реформа на ЕС – все по-ограничени права

Автор: Светла Костадинова / 02.11.2007
Оцени тази статия:

На 19 октомври 2007 г. в Лисабон се постигна съгласие между всички страни-членки на Европейския съюз за приемане на Договора за реформа, който да замести проваления вариант на Европейската конституция. Договорът трябва да бъде подписан официално на 13 декември 2007 г., а да влезе в сила в началото на 2009 година. В България събитието по постигането на формален консенсус беше отразено в много тясна светлина. Единственото, което стана ясно в подробности, беше успехът на българската администрация да наложи изписването на единната европейска валута като евро, а не както Европейската комисия настояваше - еуро. Разбира се, това не е маловажно, но по-значителните коментари за Договора за реформа биха били следните.

Според анализ на британската неправителствена организация Open Europe, само 10 от общо 250 предложения за промяна в проекта на Европейска конституция са приети и фигурират в Договора. Това означава, че в документа на практика няма никаква принципна промяна. От тези 10 приети промени, някои нямат почти никакво съществено значение. Например, в последния вариант не се споменават символите на ЕС като знамето и химна, за да няма документът характер на конституция. Не че има някакво значение, защото ЕС вече си има такива.

Новият Договор предвижда създаването на нови позиции и институции със силни правомощия, а вече съществуващите стават по-могъщи спрямо отделните правителства на страните-членки. Създаването на институции като президент на ЕС, външен министър на ЕС и дипломатическа служба на ЕС предполага на практика предоставяне на много власт, която със сигурност ще се засилва с времето, както вече сме свидетели да става.

Новата дипломатическа служба на ЕС се очаква да обедини 745-те служители от генералната дирекция „Външни отношения" на ЕК и 4 700-те служители от Делегациите на ЕК по света. Предполага се, че общият брой на служителите ще бъде около 7 000, а прогнозите са, че до няколко години ще достигнат около 20 000 души. Този факт, комбиниран с идеята дипломатическата служба да бъде отделен орган от ЕК води до безпокойството, че тя ще се превърне в напълно автономна, безконтролна „супер администрация" със собствен живот.

В Договора отново присъства предложението той да може да се променя от лидерите на ЕС, без да е необходим нов договор. За какво става дума? В момента всички правомощия на ЕС са вписани в договори, които се подписват от всички страни-членки на Междуправителствена конференция. Всякакви поправки в съответния договор трябва да са подкрепени от правителствата на страните-членки и да са ратифицирани (чрез референдум или от парламента). Промените дават право на Съвета на ЕС да гласува единодушно промяна в текстовете на Договора, които уреждат функционирането на ЕС, която отново трябва да се ратифицира от страните.

Предвижда се също така да се премахне правилото всяка страна да има по един комисар. Предложението е от 2014 година една трета от страните-членки да нямат излъчен комисар, а да имат такъв на ротационен принцип. Това от една страна може да се разглежда като опит за намаляване на бюрокрацията чрез премахването на девет от сегашните комисари, но остава неясен въпросът какво става с повече от 60 000 европейски чиновници, които поддържат в момента тяхната работа.

Премахва се правото на национално вето от страна-членка в повече от 60 области, като стремежът е да се облекчи законодателният процес. Изследванията показват, че най-ощетени ще са страните с по-голямо население, като само Германия няма да загуби правомощията си. Франция и Великобритания обаче по-трудно ще могат да блокират проектите за закони. По този въпрос Полша имаше особено мнение и успя да извоюва тази промяна да влезе в сила 5 години след всички останали предложения в Договора.

Новият Договор определя областите на правомощия на ЕС и страните-членки.

Изключителни права на ЕС

Споделени права

Подкрепящи компетенции

  • Митнически съвет
  • Създаване на правила за съществуване на конкуренция на вътрешния пазар
  • Парична политика на страните, приели еврото
  • Запазване на морското биологично разнообразие според Общата рибарска политика
  • Обща търговска политика
  • Вътрешен пазар
  • Социална политика в границите на компетенциите, посочени в Договора за реформа
  • Икономическа, социална и териториална кохезия
  • Селско стопанство
  • Околна среда
  • Транспорт
  • Защита на потребителите
  • Транс-Европейски мрежи
  • Енергетика
  • Свобода, сигурност и правосъдие
  • Защита и подобряване на здравето
  • Индустрия
  • Култура
  • Туризъм
  • Образование, младежи, спорт и професионално обучение
  • Административно сътрудничество

Това, което не е разпределено в горния списък на правомощията, но присъства в Договора, са следните текстове, които будят силна тревога:

1.       Страните-членки ще координират икономическите си политики в ЕС. Съветът на Европа ще прилага мерки, които ще имат характера на общи указания за тези политики.

2.       ЕС ще предприеме мерки за координация на политиките на пазара на труда в страните-членки като това става чрез приемане на общи указания за тези политики.

3.       ЕС може да предприеме инициативи, които да осигурят координация на социалните политики на страните-членки.

На пръв поглед координацията изглежда безвредна, но е стъпката преди хармонизирането на тези политики. Това, от своя страна, най-вероятно ще бъде в посоката на политиките, провеждани от старите страни-членки, което може да има силно негативен ефект върху новите членове, които водят по-либерални политики в тези области като единствен вариант за бърз икономически растеж и привличане на инвестиции.

Договорът задължава всяка страна - членка преди да предприеме каквото и да е действие или ангажимент с международен характер, които могат да засегнат интересите на ЕС, да се консултира с останалите страни-членки или със Съвета на ЕС. Членовете на ЕС трябва да водят такава външна политика, която да „позволява на ЕС да отстоява и защитава интересите и ценностите на международната сцена". Тълкуванието на това изискване означава, че страните-членки ще бъдат все по-ограничени да водят независима външна политика, с което няма как да се съгласим.

Можем да продължим с още много примери за идеите в Договора за реформа, които ограничават, премахват или силно затрудняват работата на ЕС и правомощията на отделните страни-членки. Прегледът на Договора показва, че много неща, които към момента не функционират добре ще бъдат просто облечени в законова форма. Това, което ЕС трябва да направи, е да преразгледа огромния брой правила и закони, които вредят на всички в ЕС, а и на много страни извън Съюза.

Примерът на новоприсъединилите се страни ясно сочи, че отделните правителства в повечето случаи знаят най-добре какво е необходимо за осъществяването на положителни реформи, които водят до икономически растеж и просперитет.