Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Доброволни данъци?!

Автор: Филип Колев* / 13.08.2010
Оцени тази статия:

„Те такова животно нема!” е казал шопа (и ние сме съгласни с него в случая).

На 9-ти август в-к „24 часа” публикува кратка статия, в която се описва една идея за предоставяне на възможност на общините да налагат извънредни доброволни данъци, заложена в програмата на правителството за децентрализация до 2013 г.

Първо, нека изясним терминологията. Дефиницията на данък е: „Невъзвращаемо и безвъзмездно (без пряка насрещна облага) плащане, наложено едностранно и по общ ред от държавата, елемент на бюджетния приход, който в едно с другите приходи се разпределя за посрещане на обществените потребности.”

Внимателно вникване в направеното предложение показва, че всъщност не става въпрос за данък, тъй като плащането е доброволно (а не наложено), а събраните средства се изразходват по конкретни програми и проекти от обществен интерес (т.е. общината няма възможност да разпределя тези средства по свое усмотрение). В този смисъл, говорим по-скоро за трансфер от страна на гражданите в полза на дадена община, близък по своята същност до благотворителност. Освен това, говорим за възможност, от която общините биха могли да се възползват, но могат и да подминат. Самото определяне на тези плащания като „данък” обаче неминуемо води до първосигнални негативни реакции.

Самата идея е интересна и заслужава да се разгледат по-отблизо нейните достойнства и недостатъци. Кратък преглед на концепцията и нейното практическо приложение бе публикувано в края на миналия месец в The Boston Globe.

Оказва се, че „доброволните данъци” съвсем не са мит. От 1843 г. американската хазна поддържа сметка, наречена „Дарения за Съединените Щати”, която представлява общ фонд, в който гражданите могат да допринасят. От 1961 г. става възможно даряването на средства с цел намаляване на държавния дълг, като за 2009 г. даренията надхвърлят 3 млн. долара. В края на 70-те години на миналия век щатите започват да включват в данъчните формуляри специални полета, в които може да се отбележи желанието на гражданите доброволно да трансферират средства за определени каузи, като получатели са както държавни институции, така и частни организации с идеална цел. През 2008 г. например, Масачузетският фонд за природно наследство и застрашени видове е получил над 200 хил. долара дарения от данъкоплатците с цел защита на популацията на гологлав орел. Примерите не свършват дотук (общо 41 щата дават подобна възможност при попълване на данъчните декларации) и не се ограничават само на територията на САЩ.

Какъв е потенциалът на подобни екзотични методи за събиране на средства от страна на държавата и общините разкриват изследвания на икономисти от Тексаския университет. Според резултатите, поне в лабораторни условия, хората са изненадващо склонни да даряват пари на държавата и подобни дарения не са значимо по-малки от тези, предоставяни на частни благотворителни дружества. Авторите заключават, че съпротивата, свързана с плащането на данъци, може да не е резултат единствено от неохотата, с която посрещаме загубата на собствените си средства, или недоверието в правителството (и общинската администрация). Основна роля може би играе липсата на контрол при изразходването на средствата.

Икономистите посочват, че в рамките на експериментите, когато на данъкоплатците е дадена по-голяма възможност да насочват използването на предоставените пари, даренията се удвояват. Така, ако от налични 20 долара гражданите са склонни да дарят средно по 1,68 долара за общодържавни фондове, то дарените пари за изследвания за борбата с рака са средно 5,52 долара, а за помощи при бедствия – 4,04 долара.

Според авторите, по-широкото налагане на подобен подход при набирането на средства от страна на държавните и общински институции биха могли да формират по-различно разбиране за държавата и ролята на гражданите в нея. Бихме гледали на плащането на данъци не като на безусловна капитулация, а по-скоро като на отстояване на нашите ценности, инвестиция в обществото и средство за постигане на положителна промяна, макар и ограничена.

„Доброволните данъци” обаче не са имунизирани срещу проблеми. Първо, те не биха могли да донесат достатъчно средства за издръжката на дадена страна или община. Реалистичният сценарий е повсеместното възприемане на подхода да е умерено, с ограничен обхват. Второ, допуска се вероятността това да се превърне в инструмент на богати индивиди и кръгове да упражняват влияние.

Основна критична точка при разглеждане на концепцията е взаимовръзката между граждани и държава. В крайна сметка, правителствата се избират, за да вземат информирани решения по отношение разпределението на средствата в обществото. Предоставянето на твърде голяма възможност от страна на хората да насочват начина на изразходване на данъчните постъпления би блокирало дейността на управляващите, тъй като се ограничава способността им да преследват поставените национални приоритети.

Не бива да пренебрегваме и ниското равнище на доверие, с което се ползват правителствата и общините, особено в България. Възможностите за злоупотреби и неефикасно усвояване на евентуалните дарения ще са сериозна пречка пред установяването на истински ефективна и обществено приемлива схема за събирането на „доброволните данъци”.

Друго вероятно препятствие пред налагането на “доброволни данъци” в България за определени общински проекти би произтекло от сравнително ниските доходи на по-голямата част от населението в тези общини, които изпитват най-силен недостиг на средства. Т.е., от една страна, имаме бедна община, която в най-голяма степен би искала да наложи “доброволни данъци”,  а от друга – бедно население, с висок дял на възрастните и безработните, което така или иначе не би имало възможност да заделя средства, независимо колко благородна е конкретната кауза – детска площадка, ясла/градина, нов път или тротоар.       

Казано накратко, въпреки че идеята за “доброволни данъци” на общинско ниво звучи примамливо, нейното приложение в България изглежда крайно невероятно към настоящия момент. Практиката в други страни, където се прилага такава форма на ‘данъци’, показва, че приложението е изключително ограничено до каузи, за които хората по принцип са склонни на благотворителност – болни деца, борба с определени болести, преодоляването на бедствия и т.н. Т.е. много по-лесно би било за общините да подобрят капацитета си и да подготвят качествени проекти по различни европейски програми (напр. ОП „Регионално развитие”, за развитие на селските райони и т.н.), отколкото да влагат средства в система за “доброволни данъци”, които в най-добрия случай ще генерират крайно ограничен ресурс.   

 

* Стажант в ИПИ.