Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Добро предложение от Масларова

Автор: Димитър Чобанов / 20.04.2007
Оцени тази статия:

Министърът на труда и социалната политика Масларова направи едно изказване през седмицата, което заслужава внимание:

"Ще сложим край на "професията" социално слаб и повече от 18 месеца няма да изплащаме социални помощи... Приоритетно ще ги квалифицираме, приоритетно ще ги включваме в програми, но няма да продължим да храним здрави мъже на по 30-40 години, които просто отказват да работят"[1].

Изглежда, че в министерството се обсъждат промени на системата за социални помощи, които биха оказали положително влияние върху трудовия пазар. Когато мрежата за социална сигурност е твърде щедра и подпомага определени групи за твърде продължителен период от време, стимулите за участие в нея нарастват. При вземането на решение дали да работи, или да получава помощи, всеки човек прави сравнение между доходите, които ще получава в двата случая. Когато разликата е сравнително малка, е логично да се избере получаването на суми (макар и неголеми по размер), без да има нужда да се работи, вместо работа, която носи малко по-висок доход, но изисква повече усилия.

По този начин съществуването на помощите намалява стимулите за участие на пазара на труда, като насърчава иначе работоспособни хора да не работят. По принцип тази система би трябвало да подпомага хората, които действително се нуждаят от това поради някаква обективна причина. Участието на широк кръг от хора обаче води до намаляване на предлагането на труд, увеличаване на разходите от държавния бюджет за тази цел и отнемане на повече ресурси от данъкоплатците. Това е убедителен пример как преразпределението на доходите намалява стимулите за труд както за хората, от които те се отнемат, така и за тези, които ги получават. Нещо повече - по този начин някои от хората, които действително се нуждаят от подобни помощи получават по-малко средства, тъй като голяма част се насочват неправилно.

В този смисъл, ако намеренията на министъра бъдат реализирани на практика, се очаква повишаване на броя на икономически активните лица. Въпреки че през 2006 г. се наблюдава подобрение спрямо 2005, все още броят на лицата, които са извън работната сила, е твърде висок. Според данните на Националния статистически институт през 2006 г. те са 3 243.5 хил. души или 48.7% от населението в трудоспособна възраст. Ако към тях се прибави и броят на безработните лица (305.7 хил. души) се получава 3 549.2 хил. души, които не работят (или заетостта им не се отчита от официалните данни) спрямо 3 110 хил. души, които са заети. Следователно отношението между броя на неработещите (или с неотчетена заетост) хора към всички, които попадат в съответната възрастова група над 15 години, е 53.3%.

Постигнатото подобрение на показателите през 2006 г. представлява успех, но все още заетостта в страната е твърде ниска и са необходими допълнителни мерки за разширяването и. Нещо повече - развитието през посочената година не е резултат единствено от политиката на настоящото правителство, а се дължи от инициативността и уменията на работещите в частния сектор.

Може би неволно министър Масларова споменава само мъжете в своето изказване. Проблемът със заетостта на жените обаче е още по-сериозен. Коефициентите на икономическа активност и на заетост за мъжете са с около 10 процентни пункта по-високи от тези показатели при жените (56.7% и 51.8% при мъжете и съответно 46.3% и 42% при жените). Работоспособните жени обаче не трябва да бъдат изключвани от обхвата на мерките, които предлага министърът.

Разбира се, съществено значение имат и самите мерки. Те трябва да бъдат предварително анализирани, за да може да се направи оценка на въздействието им върху трудовия пазар и стимулите на хората да вземат участие в него. Програмите за обучение би трябвало да имат предимство, като целта им трябва да бъде да направят хората по-гъвкави и по-възприемчиви.

Програмите за субсидирана заетост, от една страна, способстват до известна степен за поддържането на квалификацията и уменията на участниците в тях, но от друга страна често ресурсите се насочват към непродуктивни дейности, а работните места, които се създават, са временни и не добавят стойност. Като цяло средствата, които се отделят за тях не дават желания резултат, като биха могли да се използват от частния сектор много по-ефективно за създаване на трайна заетост.

Като цяло подобно предложение за промяна в помощите е разумно и трябва да бъде подкрепено. До момента липсва по-конкретна информация освен ограничаването на срока до 18 месеца, но намерението е добро. Това би могло да доведе до необходимост от по-малко средства в бюджета, което ще даде възможност повече ресурси да бъдат оставени на разположение на частния сектор, който създава доходите в икономиката. Все пак за решаването на подобни проблеми са необходими множество мерки като намаляване на облагането на труда (данъчната и осигурителната тежест), ограничаване на регулациите на трудовия пазар (при наемане на работници: продължителността на работното време, срочността на договорите и т.н.) и като цяло създаването на по-привлекателна среда за бизнес в страната. Разширяването на стопанската свобода и на индивидуалната отговорност ще създаде необходимите стимули за хората да работят и да повишават доходите си, без да разчитат държавата да ги издържа.


[1] Използвана е информация от страницата в интернет на министерството: http://www.mlsp.government.bg/bg/news/news.asp?newsid=9211&catid=1