Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Добри международни практики за борба с корупцията при обществените поръчки

Автор: Зорница Славова / 27.01.2017
Оцени тази статия:

РЕЗЮМЕ

Съсредоточаването на крупен обем парични средства и голям брой засегнати субекти определя обществените поръчки като една от сферите с най-висок корупционен риск. Прахосваните пари на данъкоплатците, било то заради измами и/или небрежно управление, създават един многопластов проблем, чието решаване е от национална полза.

Изследването на международния опит показва, че по света се прилагат множество добри практики за борба с корупцията в обществените поръчки и резултатите от тях са видими и измерими. Най-успешните практики целят спазването на принципите на интегритет (честност), прозрачност и конкурентност, а интегрирана в законодателството, тази принципна база позволява надграждането с допълнителни стандарти, норми и механизми.

Конкретните прилагани по света мерки варират от консултации и обучения по превенция на корупцията на всички заинтересовани (държавни органи, фирми, граждани, неправителствени организации), през активно гражданско участие и контрол до въвеждането на електронни системи за управление и разплащане. В редица държави - Норвегия, САЩ, Германия - държавните служители периодично преминават обучения по превенция на корупцията в обществените поръчки. Германското законодателство предвижда и превенция чрез  избягването на прекомерно продължителен контакт между чиновниците и доставчиците като на няколко години служителите, посредством ротационен принцип, сменят назначението си.

Прозрачността чрез използването на електронни системи също се практикува широко. В Мексико държавните институции публикуват информацията, свързана с обществените поръчки, на специализиран интернет портал, с което оповестяват всички направени разходи за стоки, услуги и инфраструктурни проекти. В Бразилия пък гражданите имат свободен достъп в реално време до информация, касаеща изпълнението на бюджета и разходите, като данните се набират автоматично от информационните системи без да изискват конкретни действия от служителите. Корея въвежда напълно интегрирана система за е-поръчки, която изцяло дигитализира процеса на обществените поръчки. Интересна практика намираме и в ЮАР – там е създаден отворен Регистър на злоупотребилите участници в публичните търгове.

Разнообразни и иновативни практики се срещат и в сферата на контрола на харченето чрез обществени поръчки. В Япония и Канада работят специализирани органи за подаване на възражения по процедурите на обществените поръчки, а в Мексико и САЩ се практикува пряко гражданско участие в наблюдението и контрола при провеждането на обществените поръчки. Мексиканската система включва по-пряка форма на гражданско участие чрез програмата „Социални свидетели“. Социалните свидетели са НПО или индивидуални граждани, които наблюдават целия процес по изпълнението на отделните обществени поръчки,  а участието им е задължително при големи поръчки.

Всички изброени добри практики за борба с корупцията в обществени поръчки показват, че освен осъзнаване на проблемите и рисковите фактори при процедурите, е необходима политическа воля за справяне с предизвикателствата на покварените системи. Множеството прилагани практики за борба с корупцията (независимо от техния успех) говори за опити и желание за премахването на статуквото и повишено внимание към разходването на публичния ресурс.

 

Пълният текст на анализа е достъпен ТУК.

 

 

Това изследване е създадено по проект „Отворени обществени поръчки”, осъществен с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на студентски иновации на Институт Отворено общество – София и Фондация Микрофонд – София. Съдържанието на изследването е отговорност единствено на авторите и при никакви обстоятелства не може да се приема, че отразява официалното становище на Институт Отворено общество – София и Фондация Микрофонд – София.