Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

До къде стигнахме с е-правителството?

Автор: Методи В. Методиев / 07.03.2008
Оцени тази статия:

През месец февруари в интернет портала на ЕС специализиран за представяне на идеите и достиженията на електронното правителство беше публикуван доклад за състоянието на развитие на електронното правителство в страните-членки.

Какво казва докладът за България?

На първо място докладът започва с представяне на страната ни, като основните засегнати моменти са свързани с описание на икономиката, законодателната основа и политическите предпоставки за развитието на електронното правителство.

Това, което е важно в доклада, е направеният анализ на състоянието на т.нар. 20 индикативни услуги, които са в основата на съществуването на понятието работеща администрация по принципите, заложени в идеята за електронно правителство. В индикативната таблица е представено състоянието на е-правителството според Брюксел и според София:

Вид услуга

Отговорна институция

Състояние на услугите към  края 2007г. според доклада от ЕС

Състояние на услугите към началото на 2006г. според доклад на КЦИКУТ[1]

 

 

Услуги за граждани

 

 

 

1.Подоходни данъци

Министерство на финансите, данъчните служби

4

4

2. Услуги по търсене на работа при бюрата на труда

Министерство на труда и социалната политика, Национална агенция по заетостта

 

4

3

3.Социални осигуровки

Министерство на труда и социалната политика, Национална агенция по заетостта

 

 

3.1 социални помощи за деца

 

1-4

степента на електронизация зависи от вида на помощите

4

3.2Социални осигуровки и помощи за безработни

 

1-4

степента на електронизация зависи от вида на помощите

4

3.3Стипендии

 

1

2

4.Лични документи

Министерство на вътрешните работи

 

 

4.1 Лични карти, паспорти

 

1

1

5.Регистрации на МПС

Министерство на вътрешните работа, Министерство на транспорта, Изпълнителна агенция автомобилна администрация

1

1

6. Подаване на документи за строителни разрешения

Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Агенцията по кадастъра, Общините

1

1

7. Заявления в полицията (напр. за кражба и др.)

Министерство на вътрешните работи, Национална дирекция полиция

2

3

8.Обществени библиотеки

Министерство на културата, Министерство на държавната администрация и административната реформа

2

2

9.Свидетелства (раждане, брак и др.)

 

ГРАО

2

 

1

10. Дипломи за средно и висше образование

Министерство на образованието

 

3

1

11. Промени в адресната регистрация

ГРАО, Министерство на вътрешните работи

 

3

 

3

12. Услуги, свързани със здравеопазването

Министерство на здравеопазването

 

3

 

2

 

 

Услуги за бизнеса

 

 

 

13Социални осигуровки на заетите

НОИ, Данъчни служби

3-4

3-4

14.Корпоративни данъци: декларации, уведомяване, ДДС и др.

Министерство на финансите, данъчни служби

3

4

16. Регистрация на нова фирма

Министерство на правосъдието, Агенция по вписвания

3

2

17. Изпращане на данни до НСИ

НСИ

3

2

18.Митнически декларации

Министерство на финансите, Агенция митници

3

4

19. Разрешения, свързани с екологични изисквания

Министерство на околната среда и водите

1-2

3

20. Обществени поръчки

 

3

3

Процесът на предоставяне на административните услуги он-лайн преминава през следните 4 степени:

 1-ва степен Информация: Институциите публикуват информация в Интернет, която е достъпна за гражданите и фирмите.

2-ра степен Еднопосочно взаимодействие: Институциите публикуват информация в Интернет и предоставят възможност за изтегляне на бланки, формуляри, свързани с услугите.

3-та степен Двупосочно взаимодействие: Потребителят на услугата освен информация и изтегляне на бланки, може да изпраща писма, формуляри и др. до държавните институции по електронен път (по Интернет), но държавната администрация не е задължена да му отговаря в реално време или по същия начин.

4-та степен Транзакция: Гражданите и фирмите комуникират с държавната администрация по електронен път. Съществува механизъм за потвърждаване на действителността на транзакцията.

От съпоставената информация спрямо двата доклада се вижда, че се наблюдава подобрение в работата на институциите и готовността им за практическо въвеждане на принципите на електронно правителство. Същевременно с това немалко институции изобщо не са мръднали в ИКТ при развитието на предоставяне на административни услуги. Парадоксалното е, че според доклада на КЦИКУТ тези институции са в по-напреднала фаза на въвеждане на е-правителството, отколкото според данните от ЕС. Разглеждайки по-внимателно възможностите на отделните изградени системи се вижда, че някои от тях (волно или неволно) не са разбрали какво трябва да включва всеки един от четирите етапа от развитието на е-правителството като действаща услуга. И поради тази причина на места в индикативната таблица се наблюдават странни несъответствия. Накратко казано в отделни моменти от представянето на достиженията на българската инициатива за е-правителство нещата са леко поукрасени от българските докладотворци. Истината е, че има още страхотно много работа да се върши освен по самото техническо изграждане на системата на електронното правителство, но и по подобрение на интерфейса на отделните услуги (което включва и определението за user-friendly работа с определен продукт) и обучение на администрацията за адекватна и ефективна работа с ИКТ достиженията.



[1] Координационен център по информационни, комуникационни и управленски технологии