До къде ще я докараме с науката

Тази седмица на форум, посветен на реформата в Българската академия на науките (БАН), председателят й академик Никола Съботинов поиска двойно увеличение на бюджета на научната институция. Причината е, че около 80% от държавната субсидия се използва за заплати на заетите служители и едва една пета отива за останалите разходи и наука. Първият въпрос, който изниква е: Не са ли разходите за заплати на учените в БАН разходи за наука? И вторият – не трябва ли да намалят заплатите или броя на служителите, за да може БАН да изпълнява мисията си? За да си отговорим на тези въпроси, трябва да разгледаме академията като субект, който получава парите на данъкоплатците и да оценим резултатите, реализирани чрез тези пари.

Мисията на БАН е „да допринася за развитието на световната наука в съответствие с общочовешките ценности, националните традиции и интереси и да съдейства за умножаването на духовните и материалните ценности на нацията." (чл.2, ал. 1 от ЗБАН). БАН е съставена от 86 научни института, а общата численост на персонала за 2008 г. е 8408 човека. В същото време, ако се използват приблизително 10% от отпуснатите средства за научноизследователска дейност, защо е необходимо поддържането на такъв голям брой щатни служители? Ако се освободят част от тях, не само ще могат да се заделят повече пари за дейността, но ще могат да се повишат заплатите на останалите заети. В момента средната работна заплата на научните кадри в БАН е 650 лв. Проблемът е, че всъщност не съществува нормативно определено съотношение между различните видове персонал в БАН. Това не позволява извеждане на някаква метрична зависимост за степента на ефективност на структурата на персонала. Според доклад на Сметната палата за дейността на БАН това особено ярко проличава от твърде разнородната картина в институтите на съотношението научни работници – друг персонал.

На следващата графика е представен бюджетът на БАН за последните четири години.

Източник: Доклад по Закона за държавния бюджет на Република България за 2008 г. и Доклад по Закона за държавния бюджет на Република България за 2006 г.

Ясно се вижда, че увеличение по всички компоненти на бюджета има. Фактът, че повече от 80% от него се използват за заплати и поддръжка, поставя под въпрос реалното увеличение на инвестициите за наука. Това показва, че средствата могат да се инвестират по друг начин, пак в сферата на науката, но който ще даде по-голяма добавена стойност за българската икономика.

Освен постоянната липса на пари, в БАН имат и друг доста по-съществен проблем – работата на академията няма силна връзка с бизнеса. В преобладаващата част от проектите не са посочени потребителите на научния продукт. Научните среди в България трябва да търсят връзката с бизнеса. Ползите ще са и в двете посоки. От една страна, бизнесът ще може да разчита на научните достижения на академията и ще се възползва от работещите проекти и практически решения. От друга страна, БАН ще може да се възползва от финансиране от страна на частния сектор. В САЩ, например, приблизително 2/3 от средствата за изследвания и проучвания идват от бизнеса. Поради тази причина учените трябва да се ангажират с представяне на работата си пред широката публика и да търсят одобрението на предприемачите, чиято оценка е възможно най-добрата и най-мотивиращата (имайки предвид и финансовата част). В момента, тъй като финансирането е държавно, правителството на власт финансира тези проекти, които са свързани с приоритетите му. Схемите за финансиране не стимулират получаването на повече и по-качествен продукт. Така резултатите стават по-маловажни в сравнение с конкретните гласове на гласоподавателите. Науката и цялото общество страда от тази зависимост и тя трябва да се промени. Ето какво може да се направи по въпроса, така че и учените, и държавата, и данъкоплатците да са доволни:

1) Съкращаване на персонала. Това ще оптимизира дейността на БАН. От една страна, ще могат да се увеличат заплатите на останалите на щат, а от друга – ще е възможно сумата, „заделена" за реална дейност да се увеличи. Няма смисъл да се поддържа такава структура, докато парите за наука не станат поне толкова, колкото са за издръжката. И тъй като увеличаването на бюджета при сегашната ситуация е неприемливо за данъкоплатците и науката, трябва да се помисли за намаляване на заетите.

2) Пренасочване на дейностите към други научни институции. Университетите могат да изпълняват голяма част от функциите на БАН.

3) Приватизация на имотите на БАН. БАН се разполага в огромен брой държавни имоти, някои от които в момента се отдават под наем. По-добрият вариант е приватизация на част от тях, което значително ще увеличи приходите и в същото време ще намали разходите за издръжка. Ако имаме предвид и съкращаването на персонала дори с 1/3, това може да се извърши бързо и лесно без да ограничава научните работници.

4) Прекратяване на субсидията към БАН. Ефектът ще е стремеж и тясна обвързаност с бизнеса. Резултатите ще са по-качествена работа с по-голяма добавена стойност за икономиката.

5) Прекратяване на дейността на БАН. В случая държавните средства водят до загуби. От чисто приложна гледна точка, бизнеса създава в пъти по-добри продукти, които носят облаги на повече хора. Това налага оттегляне на държавата в областите, в които тя само изкривява сигналите и не отговаря на изискванията на потребителите – всички ние.