До колко са устойчиви неправителствените организации в България?

Миналата седмица беше публикуван Индексът за устойчивост на неправителствените организации за 2005 година, изготвян редовно от Американската агенция за международно развитие (цялата информация е достъпна тук).

През 2005 година индексът за България остава непроменен с общ резултат 3.2(1). От една страна, няма действия на правителството по подобие на нации в Азия, които да ограничават развитието на неправителствения сектор, но от друга няма значителни положителни развития.

Индексът се изготвя като комбинация от седем фактора, които са важни за устойчивостта на организациите. България има най-ниска оценка на показателите организационен капацитет (4.5) и финансова обезпеченост (4.2). Най-добри са оценките за законова база (2.0) и застъпничество (2.5). Основният извод е, че, при настоящата законова рамка, трудния достъп до финансови ресурси и все още недостатъчно развитите организационни умения, неправителствените организации в България успяват да оказват влияние върху обществения живот.

Индекс за устойчивост на неправителствените организации в България

Източник: USAID

Както се вижда от резултатите, основните пречки пред неправителствения сектор са липсата на организационни умения – част от организациите нямат стратегическа визия и план за бъдещето; липсва ясна структура и дефиниране на отговорностите в екипите. Това създава пречки за по-устойчиво развитие и не дава възможност за изграждане на постоянен състав – все по-голяма част от заетите в сектора са с краткосрочни договори, работят по определен проект и това в определена степен спъва инвестирането в човешки ресурси.

Негативно развитие се наблюдава и при финансирането на сектора. Докато в първите години на преход имаше големи донорски програми за застъпничество, то в момента част от тях се изтеглиха от страната и, поради липса на дългосрочен план в значителна част от НПО, в момента те изпитват огромни трудности при финансиране на дейността си. Въпреки че икономиката на страната се развива добре в последните години, бизнесът все още не разглежда неправителствения сектор като силен инструмент за създаване и развитие на определена политика и затова трудно финансира подобни дейности. Част от НПО предлагат консултантски услуги срещу заплащане, което е единият от начините за финансиране. От друга страна, наблюдава се положително развитие на НПО, които предоставят услуги, поради увеличаване на програмите, финансирани от бюджета и ЕС.

Въпреки това, важно е да се отбележи, че публичният образ на неправителствения сектор се подобрява и правителството все повече търси експертиза и становища от НПО. Наблюдава се все по-активно присъствие в медиите, което се осъществява чрез издаването на бюлетини, редовно поддържане на Интернет страници, пресконференции по различни теми. От своя страна, медиите все повече оценяват влиянието на НПО и активно сътрудничат за популяризирането на дейността им.

Независимо от факта, че е трудно да се постигне консенсус по определени теми, има примери за мащабни кампании, водени от най-големите неправителствени организации, които постигат смесени резултати. Въпреки ограничения ефект обаче, положителна е тенденцията определени групи в обществото да използват НПО като застъпници на определена политика.

–––––––––––––––

(1) Оценката 1 означава напълно развит неправителствен сектор, а 7 – ниско ниво на развитие.