Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

До какво води млечното регулиране в страната?

Автор: Адриана Младенова / 02.11.2007
Оцени тази статия:

От 1 януари 2007 г. в България действат млечни квоти за производството на прясно краве мляко. Годишното количество на квотата е 979 000 тона, които са разпределени в две направления - за директна продажба на пазара и за доставки на преработвателните предприятия. Това означава, че фермерите трябва да подават информация на органите на земеделското министерство какво количество мляко произвеждат и продават на пазара и трябва да следят да не превишат годишната си квота. Ако се окаже, че България е превишила националната си квота, тези производители, които не са изпълнили ангажиментите си, ще платят глоба в зависимост от превишеното количество. Глобата е в размер на 115% от таргетираната цена за съответната година, което означава, че за тази годината глобата е 55 ст. за литър мляко.

През 2006 г. Европейската комисия глоби седем страни-членки на обща стойност 221 милиона евро поради превишаване на националните им квоти за производство на краве мляко със 773 728 тона. Комисарят по земеделието Мариан Фишер Боел заяви, че "млечните квоти изглеждат все по-анахронични" и най-вероятно ще бъдат премахнати след 2015 г. Ето, че дори и представители на Европейската комисия си признават, че изкуственото определяне на количеството произведена стока на пазара противоречи на основните пазарни принципи и създава погрешни стимули и сигнали. Има ли смисъл тогава да се чака до 2015 г., за да се премахне това недоразумение?

Какво се случва в България?

През последните месеци се засилиха оплакванията на фермери, според които те са били ощетени при раздаване на националните квоти и са получили правото да продават по-малко от това, което досега са произвеждали. Те обвиняват Националния млечен борд, че толерира големите млекопроизводители и удовлетворява на 100% исканите от тях квоти, а на малките стопанства се раздават почти на половина по-малко квоти от заявените количества. От Борда заявяват, че дават приоритетно квоти на фермите, които са изпълнили изискванията на ЕС за качество на суровината и хигиенни норми при отглеждане на животните. Другите стопанства  така или иначе трябва да затворят до края на 2007 г., ако не отговарят на евростандартите до тогава.

Според Асоциацията на млекопроизводителите проблемът е в това, че в България има прекалено много животни. Според тях, за да се изпълни националната квота, са достатъчни 140 хил. крави. А според данни на Министерство на земеделието и продоволствието към май 2007 г. в България се отглеждат 342 хил. млечни крави. Това означава, че в страната има 2,4 пъти повече крави от "нужното". Колко крави са "нужни" на страната обаче, за съжаление, се определя по административен път, а не зависи от търсенето на пазара. Именно това създава най-големите диспропорции на пазара и недоразумения.

До края на годината фермите, които не отговарят на европейските стандарти, ще бъдат затворени. Това ще реши автоматично до голяма степен проблема с разпределението на квотите. Но няма да реши проблемите с недостига на качествено мляко за преработвателите и с инфлацията в млечния сектор поради недостатъчно предлагане. Нито с обедняването на хората по селата.

Вярно е, че полупазарните стопанства (с 1-3 крави) не са ефективни от икономическа гледна точка, но причината за съществуването им до голяма степен се дължи и на политиката на държавата да подпомага земеделието, да раздава субсидии, което създава зависимост на фермерите от държавната политика и пречи на разгръщането на пазарните процеси. Помощите дават стимули дори на някои неефективни стопанства да произвеждат ниско интензивно и трудоемко животновъдство.

Квотният механизъм за разпределение на млякото е само илюстрация на проблемите, които създава държавата или в случая - ЕС, когато се опитва да управлява някой сектор и да се меси на пазара. Нищо добро не може да се случи.