Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Дневният ред за нови умения и работни места в Европа

Автор: Красимир Петкашев / 03.12.2010
Оцени тази статия:

Изглежда, Европейската комисия има твърдото намерение старата нова стратегия „Европа 2020” наистина да се случи. Това проличава от усилията, които тя полага за определяне на политики от страните членки, които да гарантират изпълнението на целите в стратегията. Политики, чрез които например да бъде изпълнена може би най-важната цел на Европа 2020 - постигане на 75% заетост за хората на възраст между 20 и 64 г. до 2020 г. В тази връзка наскоро Комисията публикува съобщението „Дневен ред за нови умения и работни места: Европейски принос към пълна заетост” (виж тук), в което най-общо са очертани насоките за (1) модернизиране на трудовите пазари, (2) засилване на съответствието на трудовите умения към бъдещите работни места, (3) подобряване условията на труд и (4) създаване на нови работни места.

Отчитайки високото ниво на безработица в момента – над 10% от активното население в ЕС, продължаващото застаряване и динамиката на трудовите пазари, Комисията предлага широк пакет от мерки и политики:

- гъвкави и сигурни трудови взаимоотношения

Комисията традиционно застъпва принципа за гъвкавост и сигурност (flexicurity), който обаче е трудно постижим, тъй като предразполага към противоречиви политики. Застъпва се тезата за разширено използване на безсрочни трудови договори с достатъчно дълъг изпитателен срок, които да осигурят по-голяма сигурност за работното място на служителя. В това отношение България няма кой знае каква нужда от реформа – преобладаващата част от трудовите договори сключвани в страната са именно безсрочни. Въпросът е дали това ще реши проблемите на пазара на труда?! Ако трябва нещо да се променя, то е преди всичко в опростяване режима за освобождаване на служители от работодателите – води до гъвкавост, но не толкова до сигурност що се касае до работника. В момента, работодателят може да прекрати договора с предизвестие при строго определени обстоятелства – в Кодекса на труда са описани над 10 различни случая - от закриване на предприятието до липса на качества на работника за ефективно изпълнение на работата. Не така стои въпросът, ако работник реши да напусне – той не трябва да посочва основание, което е в силно противоречие със задълженията на работодателя, както вече посочихме. Един прост текст, който гласи, че безсрочните трудови договори се прекратяват с едномесечно предизвестие от която и да е страна по договора и то без изрично посочени в закона основания за разваляне на трудовото взаимоотношение, би заменил успешно сегашните безсмислено детайлизирани текстове.

- по-адаптивни към променящата се икономическа среда обезщетения за безработица

Предложената мярка има антицикличен характер, т.е цели изплащане на по-високи обезщетения за безработица през периоди на криза и увеличаваща се безработица и постепенното им намаляване със стабилизиране на икономиката и укрепване на трудовия пазар. Предложението визира вече възстановяващите се трудови пазари в Европа и нуждата от смаляване на обезщетенията (като продължителност или размер), за да се стимулира връщането на пазара на труда.

България също направи промени при обезщетенията – една от мерките от антикризисната програма на правителството. С промени в Закона за ДОО (ДВ, бр. 49 от 2010 г.) бе премахнат максималният размер на обезщетението за безработица, който вече се изчислява на база 60 на сто от осигурителния доход на лицето преди загуба на работа (чл. 54б от Кодекса за социално осигуряване). Първоначалното намерение на управляващите беше мярката да просъществува до края на годината, но от приетия на второ четене Закон за ДОО за 2011 г. разбираме, че режимът ще бъде запазен и през следващата година. Остава да разберем как това ще се отрази на държавния бюджет, още повече, че у нас има работещи, които не плащат осигуровки, но при безработица получават обезщетение.

Тук е мястото и да се запитаме дали има друг, по-ефективен начин за справяне с безработицата. Обезщетенията принципно могат да стимулират/дестимулират хората да си търсят работа, но основният въпрос е дали икономиката се развива добре и ако не - защо. Въпрос, който изисква много по-задълбочен анализ от размера/периода на обезщетенията за безработица.

- по-индивидуализирана помощ за хората търсещи работа

Комисията препоръчва службите по заетостта да насочат усилия за осигуряване на по-целенасочена помощ на уязвимите от кризата групи: нискоквалифицирани работници, безработни, по-младите и по-възрастни работници, хората с увреждания, хората с психични разстройства, малцинствените групи (имигранти, роми). Тук изключително важно е да се уточнят две неща:

- кои служби по заетостта – в много страни, трудовите посредници са частни, но работят по определени мерки, финансирани от държавата, съответно с постигане на определени цели. Тези, които успяват да намерят работа на безработните, получават и по-високо заплащане от държавата на безработен, намерил си работа, а дори и премия ако това е дългосрочна заетост. Когато бюрата по труда са преобладаващо държавни, то имаме основание да се съмняваме в истинските стимули за успешна работа (без да намекваме за недобросъвестност от страна на работещите в държавните бюра по труда). В отчетите на Агенцията по заетостта гордо се посочва броят на хората, намерили си работа чрез териториалните бюра на АЗ, но зачитайки се виждаме, че огромна част са всъщност хора, които са по програми за субсидирана заетост, т.е. държавата дава пари, за да работят безработните.

- какво означава целенасочена помощ – вярно, че най-голямата група сред безработните, които се регистрират в бюрата по труда са тези с начално и по-ниско образование, както и тези без квалификация и специалност. Точно и върху тези признаци трябва да се насочат усилията – обучение, което обаче да помага за намиране на работа. Отчетите на АЗ посочват, че за деветмесечието на 2010 г. над 40 000 души са обхванати от активни мерки и програми, като повечето са за субсидирани работни места, а не за обучение.

- по-добри стимули за включване в обучителни програми

Мерките, които Комисията посочва са например: схеми за данъчно освобождаване, ваучерни програми за обучение насочени към специфични групи, използване на обучителни сметки или други схеми за насърчаване на обучението на лицата. Тези мерки освен това са в съответствие с правилата за държавна помощ на ЕС.

Тук нашият коментар е изключително кратък – единственият начин да мотивираш безработни хора е да въведеш задължение за участие в обучение срещу получаване на помощ при продължителна безработица. Всичко останало означава да се вземат пари под формата на данъци от работещите, за да се изплащат помощи на тези, които не искат да бъдат обучавани.

- създаване на "Европейска панорама на уменията", която ще помогне на хората по-добре да разберат какви умения са най-необходими в настоящия момент и в бъдещето.

Замисълът е “Панорама"-та да бъде на разположение онлайн и да съдържа актуализирана прогноза за предлаганите умения и нуждите на работодателите в по-дългосрочен план - до 2020 година. Ще се предоставя: актуална информация за първите 25 професии с растеж в ЕС, както и за петте най-търсени професии за всяка държава-членка; анализ на изискваните от работодателите умения; анализ на несъответствията в уменията; прогнозни анализи на секторно ниво и други. Несъмнено полезна инициатива, която би могла да подобри прозрачността за търсещите работа или вече работещи служители, компаниите и публичните институции. Би могла, защото от идеята до осъществяването има дълъг път, а и е изключително спорно дали това усилие трябва да се финансира от държавния/европейски бюджет. В крайна сметка, гъвкавият трудов пазар и качественото образование са достатъчни предпоставки всеки, който иска да намери работа да успява сравнително бързо. Друг въпрос е дали Комисията предпочита да изсипе милиони евро в изработването на подобна инициатива или ще предпочете по-трудният, но дългосрочно единствено полезен ход – оттегляне от пазара на труда и ефективна защита на конкуренцията в Европа.

- правната рамка за трудова заетост, здраве и безопасност ще бъде преразгледана

Комисията се ангажира да извърши мащабна, стъпка по стъпка оценка на настоящата законодателна правна рамка, с цел да я направи по-ефективна и по-лесна за разбиране и прилагане от гражданите и бизнеса. В областта на трудовото законодателство и в България има много какво да се направи. ИПИ е на мнение, че трудовите правоотношения в страната трябва да бъдат регламентирани в изцяло нов Кодекс на труда, който да не бъде инструмент за държавна политика или източник на власт за определени колективи, а да служи на хората – на работодатели и работници, които имат свободата да се договарят и да решават за себе си.

- предлага по-ниски данъци върху труда

Кратко и ясно. България за съжаление върви в обратната посока.

- намаляване на административната тежест

Казано на разбираем език – намалете бюрокрацията, ако искате да създавате работни места в страните си. Трябва да признаем, че усилията на България в тази област никак не са достатъчни и всъщност административната тежест през последните години у нас нараства, понякога точно заради ЕС. Въпреки общата инициатива на Съюза за намаление на административното бреме, в много страни тече обратният процес, което води до огромни разходи за работодателите, т.е. до по-малко работни места.