Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Днес - 50 лв., утре може и по-скъпо

Автор: Александър Кашъмов / 16.12.2006
Оцени тази статия:
В началото на седмицата Институтът за пазарна икономика получи от съдия-изпълнител призовка за доброволно изпълнение за сумата от 50 лв. Основанието – юрисконсултско възнаграждение по дело за достъп до обществена информация, в което жалбоподател е Институтът. Жалбата е била отхвърлена и предвид изричното искане на ответната страна, е присъдено да се платят разноските. Излиза, че решаването на въпроса дали дадена информация е обществена, е в риск на искащия информация. Ако жалбата беше уважена и отказът да се предостави информация беше отменен, от свободния достъп щеше да може да се ползва всеки гражданин. Когато е отхвърлена обаче – разходите си ги поема заявителят. Впрочем, да не останете с впечаление, че с тези пари ще се плати възнаграждение на заслужилия го юрисконсулт. Нищо подобно! Неговите пари си идват от данъкоплатеца, и то в същия размер, в който биха дошли и ако загуби делото. Парите ще потънат в сметките на институцията, и то – без да попълват никакъв направен разход. Следователно единственият ефект от присъдените по делото разноски е евентуалното демотивиране на искащите информация да търсят правата си по съдебен ред.

Какъв е случаят?

Със заявление за достъп до обществена информация през август 2002 г. ИПИ поиска следните данни: брой постъпили предложения за застраховане на плащания по договори за износ за 2000 – 2002 г., съответно брой сключени договори за застраховане за същия период и някои други данни. Заявлението бе отправено до Българската агенция за експортно застраховане /БАЕЗ АД/ и Междуведомствения съвет за експортно застраховане. В отговор с изх. номер от 26.09.2002 г. зам.-министърът на икономиката Керемедчиев отговаря от името на междуведомствения съвет, че БАЕЗ АД не се явява задължен субект по Закона за достъп до обществена информация и поради това няма да предостави поисканата информация. Други мотиви за отказ не са посочени.

С юридическата помощ на екипа на Програма Достъп до Информация ИПИ подаде жалба срещу това писмо, представляващо отказ. Жалбата е адресирана до Софийския градски съд. Последният зае становище, че не е компетентен да разгледа жалбата и я изпрати на Върховния административен съд /ВАС/. След открито съдебно заседание, през настъпилата междувременно 2004 г., месец февруари, тричленен състав на ВАС постановява определение, с което връща делото на СГС като компетентния да го разгледа съд. След разглеждане в открито заседание съдът постановява решение на 3.8.2004 г. или 19.05.2004 г. /това не става ясно, защото в самото решение са обозначени и двете дати/. С решението съдът приема, че “законосъобразно жалбоподателят поддържа, че исканата информация е обществена и БАЕЗ – АД е субект по чл.3, ал.2, т.2 от ЗДОИ, който дължи достъп до обществена информация”. Същото е приел и за Междуведомствения съвет. По-нататък обаче в решението се приема, че исканата информация представлявала търговска тайна, поискани са данни за търговските договори на БАЕЗ – АД с трети лица и няма съгласие на тези трети лица. Съдът не спира дотук – “Макар че основанието за отказ на достъп до обществена информация е определено незаконосъобразно, крайният извод ... е законосъобразен”. Явно “определената незаконосъобразност” на единствения мотив за отказа все пак заслужава награда, защото на Междуведомствения съвет и БАЕЗ- АД са присъдени разноски на основание наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Срещу решението на СГС е подадена касационна жалба от ИПИ. В нея е изтъкнато, че съдът се е позовал на основанията за ограничаване на достъпа до информация – търговска тайна и защитата на трети лица - без да уточни към коя от 8-те категории информация, поискана от ИПИ, се отнасят. Посочено е, че с т.1 –2 и т.4 - 8 от заявлението за достъп е поискана информация от статистически тип, която не може да представлява търговска тайна и не засяга интересите на трети лица. Най-сетне е изложено, че дори да беше необходимо съгласието на трети лица, по делото няма данни Междуведомственият съвет и БАЕЗ –АД да са ги потърсили за съгласие, както изисква чл.31, ал.2 от ЗДОИ.

Краен отговор на поставените с касационната жалба въпроси даде тричленен състав на ВАС с решението си от 28.09.2005 г. Според ВАС правилно първоинстанционният съд е стигнал до извода, че за ответниците съществува законово вменено задължение да предоставят обществена информация. Правилно СГС не бил възприел мотивите на оспорения пред него отказ, но е изложил други такива, които го обосновават като краен резултат.

И така, на тежненията по въпроса е турен край. Ясно е, че броят постъпили предложения за застраховане по договори за износ и броят сключени такива договори, класирани по страни /Македония, Гърция, Югославия, Румъния и Турция/ за 2000 – 2002 г. и др. са търговска тайна и засягат трети лица. Не е много ясно кои са третите лица и чия е тайната, но това може би също е тайна. Съществено за митичното схващане на тайната е, че нейната сърцевина винаги е обгърната от облак тайна, която самонараства.

Другото нещо, което става ясно, е че не е важно мотивите на публичната институция да са законосъобразни, а крайният резултат. С други думи, ако по лъжлив път се стигне случайно до истината – нека да се радваме на това и да забравим, че на служителите в публичните институции се плаща, за да мотивират крайните резултати. А ако искащият достъп до информация се обърка да се залови за незаконосъобразните мотиви, той трябва да знае, че правилността на крайния резултат се заплаща. Днес – с 50 лв. Утре може и по-скъпо.

 

-----------------------------

*Авторът е юрист в правната програма на Програма Достъп до Информация.