Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

ДКЕВР обитава паралелна реалност*

Автор: Калоян Стайков / 13.06.2014
Оцени тази статия:

Регулаторната политика на ДКЕВР от последните две години може да е накарала някои наблюдатели да се усъмнят дали живеят в една и съща реалност заедно с членовете на комисията. Списъкът с примери в тази посока е твърде дълъг, но ако някой все още се е съмнявал в това, може да се запознае с последното предложение от страна на ДКЕВР за намаляване на разходите за изкупуване на електроенергия на регулирания пазар с 1 млрд. лв. То е разделено на две части – предоговаряне на дългосрочните договори с „Ей И Ес 3С Марица изток 1“ и „Контур Глобал Марица изток 3“ и административно ограничаване на изкупуваната електроенергия от вятърни и фотоволтаични централи по преференциални цени с 50%.

Незнайно защо комисията си мисли, че предоговарянето на дългосрочните договори с двете дружества може да се случи за по-малко от месец и да влезе в сила от юли 2014 година. Тази процедура най-малкото включва анализ на последствията, уточняване на правни въпроси, консултации с експерти, консултации със собствениците на капитала и кредиторите на двете дружества и куп други въпроси, които отнемат време и дори могат да се проточат с години.

„След разглеждане на доклада на сформираната работна група Комисията установи, че действащите в България дългосрочни договори за изкупуване на електрическа енергия не са съвместими с въведените нови европейски изисквания за конкурентни пазарни условия. […] Направените анализи на условията в съответните договори показват, че механизмите за ценообразуване не съответстват на принципите за ценообразуване и целите на Третия енергиен пакет.” Това е заключение, за което не е нужно сформиране на работна група, тъй като дългосрочните договори се сключват на 13 юни 2001 г., а Третият енергиен пакет влиза в сила от 13 юли 2009 година. Повече от нормално е да има разминавания.

„Проблемът е отчетен и от Европейските институции, изводите от чието проучване определят такива договори като нерегламентирано предоставяне на държавна помощ”, аргументират предложението си от комисията. Това заключение е, меко казано, интересно, тъй като анализът на Европейската комисия на електроенергийния пазар в страната споменава дружествата на две места: на стр. 4 – като дългосрочно задължение на НЕК и на стр. 13 – като препоръка за проучване на възможностите за предоговаряне на тези договори. Би било добре ДКЕВР да публикува тези доклади, които цитира, и да не повтаря неприятния подход от декември 2013 г., когато в подкрепа на ценовото си решение цитира доклади на външни експерти, които никой не е виждал.

Другото предложение на комисията – да бъде ограничено изкупуването на електроенергия от вятърни и фотоволтаични централи с 50%, звучи направо разведено с реалността. „Еврокомисията посочва, че трябва да се променят съществуващите и да се разработят нови мерки за подпомагане на ВЕИ сектора, които да доведат до по‐достъпна електроенергия за крайните клиенти” е един от аргументите за това предложение. В доклада на ЕК, т. 5 на 14 страница, наистина се предлага изменение на модела на подкрепа за изкупуване на електроенергия от възобновяеми източници, но това са предвижда да се случи в период между 1 и 3 г., а не в рамките на по-малко от 1 месец. Предложенията още са за постепенно интегриране на електроенергията от ВЕИ в пазара; недискриминационно разпределение на реалните разходи за пренос и разпределение, както и на балансирането на електроенергия от ВИ; промяна на модела на субсидиране на тази електроенергия, след като се осигури безпроблемната работа на пазара.

Всичко това е изтълкувано от ДКЕВР като „намаляване на приходите” на производителите на електроенергия и проблемът е решен. Нищо, че това са дългосрочни договори и всякакви промени по време действието на договора са атакуеми в съда. Тези договори са също така обвързани с външно за инвеститорите финансиране, инвестиционни планове, погасителни планове и т.н., което означава, че загубите няма да бъдат ограничени до производителите на електроенергия от ВЕИ, а ще се разлеят и до пазарните участници в други сектори.

Изглежда ДКЕВР си мисли, че регулациите в сектора могат да се извършват на база неправомерното намаляване на приходи на частни компании, за да не се увеличава цената за крайните потребители. Решението на ВАС от 2012 г., с което беше отменена таксата (която по същество беше данък) за достъп до преносната мрежа, дължима от производителите на електроенергия вятърни и фотоволтаични централи, би трябвало да е достатъчно красноречиво, че този подход няма да мине. Единственото хубаво нещо от вчерашното предложение е, че комисията най-после, дори и косвено, признава наличието на проблем и се опитва да балансира между интересите на компаниите в сектора и крайните клиенти, но за момента това се изчерпва с наказания за „лошите” инвеститори. Такъв подход, обаче, не е добра идея, дори и само заради факта, че може да остави крайните потребители на тъмно и студено.

 

*Статията е публикувана за пръв път във в-к Сега на 8 юни 2014.