09-02-2007

Дискриминация при цената на ток от вятърна енергия – може ли да се оправдае

Една от целите, залегнала в енергийната стратегия на страната, е до 2010 г. производството на енергия от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ), които включват вятър, слънце и вода, да достигне 11% от общото потребление на електроенергия в страната. Приет е на първо четене проектозакон за насърчаване използването на възобновяеми енергийни източници, алтернативни енергийни източници и биогорива. Според текста на закона мотивите за насърчаване на производството и потреблението на биогорива и други възобновяеми горива са диверсифициране на енергийните доставки, постигане на устойчиво регионално развитие и опазване на околната среда.

С решение от 28 юни 2006 г. Държавната комисия по енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) определя преференциалните цени, по които НЕК е задължена гарантирано да изкупува електроенергията, произведена от ветрови генератори. В решението е записано следното: "За да се увеличи дела на производство от ВЕИ в националния енергиен баланс е необходимо да се гарантира сигурност на инвеститорите и финансиращите институции". По този начин държавата поема риска от дейността на частния предприемач, но под "държавата" се няма предвид апаратът на държавните служители, а данъкоплатците. Защото преференциите, които се раздават щедро от правителството, се плащат от данъците и таксите, които се събират от гражданите.

В случая на производството на електроенергия от вятърни генератори рисковете, които носят инвестиционните проекти, са свързани с природни дадености като наличие и скорост на вятъра и обичайните рискове за развитието и конюнктурата на пазара, промяна в цените и търсенето. Целта е и двата вида риск да се минимизират, за да може да се изграждат заветните 600 мегавата мощности, изчислени от държавните органи като необходимо количество, за да се изпълни планът. Но дали действително има резон от икономическа и финансова гледна точка от изграждането на тези мощности? Няма анализ как изграждането на тези мощности ще се отрази върху пазара и крайната цена на тока, която ще плащат потребителите.

ДКЕВР е определила, че електрическата енергия от вятърни централи, произведени преди 2006 г. ще се изкупува на 120 лв./МВтч, а от изградените централи след 1 януари 2006 г. цената е 175 лв./МВтч за ветрови генератори в зони с по-малък ветрови потенциал от гледна точка на ефективната работа на вятърните турбини и 156 лв./МВтч за ветрови генератори в зони с по-добри климатични условия за този вид електропроизводство. За сведение, НЕК изкупува електроенергия от АЕЦ "Козлодуй" на цена 14,27 лв., средната изкупна цена на тока от ТЕЦ-овете е 49 лв., а от ВЕЦ (които също попадат в категорията на възобновяеми енергийни източници) – 80 лв.

Българската асоциация за вятърна енергия се противопостави на решението на ДКЕВР с мотивите, че се дискриминират участниците на пазара на базата на годината на изградената инсталация и критериите, по които се определя преференциалната изкупна цена на произведената електроенергия, са неясни и грешно заложени. В случая действително сме свидетели как държавата "наказва" първите и вероятно по-новаторски настроени инвеститори, които са изградили вятърна централа преди 2006 г., тъй като изкупната цена на тока от тях е с 31% по-ниска от цената, която могат да получат инвеститори с новоизградени вятърни генератори. Мотивът, че вятърните турбини са поскъпнали през последните години, противоречи на пазарната логика, според която предприемачите се награждават чрез по-голяма печалба, когато поемат риск и първи навлязат на даден пазар. В противен случай стимулите за предприемането на новаторски бизнес начинания биха били минимални.

Казусът с наличието на дискриминация в рамките на дадената привилегия само допълва картината на необоснована държавна намеса. Подобни усложнения при интервенция от страна на правителството са неизбежни, защото винаги, когато държавата регулира цените и използва непазарни методи за остойностяване на дадена стока или услуга, се получават изкривявания на икономическата реалност. Наличните ресурси не биват използвани за постигане на най-ефективни цели, а се преразпределят към дирижирани от чиновниците сектори със силни лобита или организирани политически представени групи.

Брутното потребление на електроенергия в страната за 2006 г. е 37 хил. гигават часа. През 2010 г. се очаква консумацията на ток да надмине 40 хил. гигават часа, което означава, че 4,4 хил. гигават часа трябва да се произвеждат от ВЕИ инсталации. Ако се достигне производството 400 гигават часа електроенергия на година от вятърни централи до 2010 г., то това означава, че токът от вятърна енергия ще се субсидира в порядъка на най-малко 40 млн. лв. на година заради средната преференциалната надбавка от 100 лв. на мегават час. Тази по-висока изкупна цена се прехвърля в крайна степен на потребителите на електроенергия по един или друг начин, тъй като НЕК е държавно предприятие.

Стимулирането на производството на ток от ВЕИ трябва да бъде продиктувано от пазарна необходимост, при доказана икономическа изгода от това, което означава, че пазарната реалност ще покаже колко е целесъобразното количество вятърна енергия, която да се произвежда в страната. А за да подпомогне използването на енергийни вятърни източници в България, държавата на първо място трябва да либерализира енергийния пазар, но не само на думи и в стратегии, а на практика. Едновременно с това могат да се намалят бюрократичните процедури и регулаторните бариери при изграждането на инсталации за вятърна енергия, които се явяват пречка пред бизнеса в някои случаи – например, свързаните процедури с оценка на въздействието на околната среда /ОВОС/, издаване на разрешителни за строеж и лицензи за производство на мощности над 5 Квтч и други.