Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Дилемата “Потребление - Спестяване” и ролята на държавата в поддържане на илюзията, че от нищо може да се създаде нещо

Автор: Елена Маринова / 26.10.2007
Оцени тази статия:

През второто тримесечие на 2007 г. спестяванията намаляха с 1.29% спрямо второто тримесечие на 2006 г. и възлизат на 1 996 млн. лева. Спестяванията представляват 15.37% от брутния вътрешен продукт през първото тримесечие на 2007 г., спрямо 17.36% за същия период на миналата година.

 

Брутен вътрешен продукт, крайно потребление, брутни спестявания

(млн. лева)

2004

2005

2006

Q1 2006

Q2 2006

Q3 2006

Q4 2006

Q1 2007

Q2 2007

БВП

38 823

42 797

49 091

9 979

11 644

13 742

13 726

11 493

12 980

Крайно потребление

34 070

37 742

42 495

9 336

9 996

11 714

12 449

10 413

11 024

Текущи трансфери, нето

1 456

1 600

1 274

233

297

438

326

171

179

Доход, нето

481

295

80

36

76

- 44

- 80

1

- 140

Брутни спестявания

6 690

6 950

7 949

912

2 022

2 422

1 523

1 252

1 996

Брутни спестявания (% от БВП)

17.23%

16.24%

16.19%

9.14%

17.36%

17.62%

11.10%

10.89%

15.37%

Източник: БНБ, НСИ, собствени изчисления

 

Анализирайки спестяванията и потреблението, възникват доста въпроси.

Какъв дял от брутния вътрешен продукт трябва да заемат спестяванията и потреблението?

Едва ли може да се посочи определена величина на спестяванията, която да е универсална за всяка икономика и валидна за всяко време. Едва ли е и нужно; дори в известен смисъл би било погрешно, особено в отворени икономики (като българската, например).

Потреблението или спестяванията са движещата сила на икономическия растеж?

Някои икономисти смятат, че потреблението, не спестяванията, е в основата на икономическия растеж. Всъщност подобно виждане за икономиката е малко объркано: в действителност истината е, че спестяванията са еквивалент на повече инвестиции (в машини, съоръжения, технологии), а инвестициите (в повечето случаи) водят до увеличена производителност, и оттам - до увеличено потребление и подобрен жизнен стандарт. Т.е. в основата на растежа са спестяванията, а не потреблението, просто защото спестяванията са в основата на потреблението, което обикновено заема най-голям дял от брутния вътрешен продукт на дадена страна (спестяванията са еквивалент на бъдещо потребление). Всъщност, заблудата се корени в изчислението на брутния вътрешен продукт: той не е измерител на цялата икономическа активност. В полезрението на БВП е само крайното потребление, не и междинното потребление от страна на бизнеса.

Крайната цел на производството е потреблението, така че не би ли следвало търсенето да е и по-важен индикатор от предлагането?

Всъщност не! Наистина, крайната цел на бизнеса е пазарът, т.е. ако търсенето на дадени стоки или услуги намалее, производството също ще намалее. Увеличението на потреблението само по себе си не е признак на по-добър жизнен стандарт (каквато е и дългосрочната цел). Дългосрочен растеж на икономиката се постига чрез повече инвестиции, в основата на които са спестяванията (местни и чужди).

При значителни чуждестранни инвестиции не изпада ли страната в чужда зависимост?

Нищо подобно. Дори напротив - увеличаването на чуждестранните инвестиции, които са еквивалент на спестяванията, е атестат за политическата и икономическата стабилност на съответната страна. Ако има форма на зависимост, то е зависимостта на непроизводителните сектори от държавата (и обратната зависимост е в сила, в известен смисъл, като, разбира се, винаги има някакви противоречия, които са израз на установяване и защитаване на степента на взаимна зависимост).

Проблем ли е за икономическата стабилност увеличението или намалението на потреблението?

Увеличението/намалението на потреблението не е и не би могло да бъде проблем (още по-малко - фактор, който да причини икономическа нестабилност, какъвто и смисъл да носи това понятие) поради факта, че потреблението е резултатна величина. По принцип, проблемът не е в потреблението (търсенето), а по-скоро в това, което обезпечава потреблението и неговия произход. Под произход следва да се разбира дали средствата, които стоят зад потреблението са резултат от подобрена производителност (т.е. имат дългосрочен характер) или не са резултат от подобрена производителност, дори по-зле - изобщо нямат връзка с производителността (т.е. не само че нямат дългосрочен характер, но и могат да причинят дисбаланс). Последователността е: подобрена производителност, която води до увеличени доходи и потребление. В този ред на разсъждения, увеличение на доходите, без това увеличение да е подкрепено от подобрена производителност, създава дисбаланс. Увеличение на доходите без да се анализира производителността е присъщо на държавата: тя изземва част от добавената стойност, създадена в производителните сектори на икономиката (чрез данъци) и разпределя средствата в непроизводителни сектори на икономиката (т.е. "разглезват" се някои сектори за сметка на производителните сектори) - резултатът е негативен както от икономическа, така и от психологическа гледна точка. Икономическите последици са:

(1) Инфлация, която действа насърчително на потреблението и ограничава (наказва) спестяванията, респ. инвестициите и бъдещото потребление;

(2) Забавяне на инвестициите в производителните сектори - чрез данъците се отклоняват средства за инвестиции от производителните сектори към непроизводителните; изпращат се сигнали, които водят до вземане на погрешни инвестиционни решения (проекти и дейности, които не са рентабилни, изглеждат рентабилни);

(3) И накрая се постига ограничаване на потенциала за бъдещ растеж на икономиката.

 

Накратко, ефектът от краткосрочните стимулиращи действия и решения на държавата е дългосрочно дестимулиране на икономическия растеж.