Дигитално преброяване – с една идея напред

През тази седмица Националният статистически институт ни изненада приятно. Освен, че вече е с обновен сайт, много по-удобен и по-богат на информация, тe загатнаха за нещо, което заслужава адмирации – следващото преброяване на населението ще се извършва онлайн!

Това е наистина решителна крачка към дигитализацията не само на националната статистика, но и на държавната администрация като цяло. Още повече, че този метод освен, че не присъства и не е продиктуван от никоя европейска директива, е и обект на много разнородни мнения по света.

Как е в Европа и по света

В ЕС онлайн преброяването е изключително непопулярно, като една от малкото страни, в която има такава форма, е Испания, където при преброяването през 2001 само 0,01% от респондентите са попълнили своите анкети онлайн, което е странно, тъй като процентът на имащите достъп до Интернет в ЕС е относително висок2.

От друга страна в Сингапур, която след Канада е с най-висок процент по респонденти, използвали Интернет, в момента на преброяването през 2000 година само 32% от населението е имало достъп до Интернет, а попълнилите анкети онлайн са 15% от генералната съвкупност. Там преброяването се е извършило на три фази, като първо се е дало възможност на респондентите да отговорят онлайн, след което с неотговорилите са проведени интервюта3.

По думите на председателя на НСИ, доц. Мариана Коцева, по подобен начин ще се извърши и преброяването в България. Вижда се, че тази практика става популярна в развитите страни.

Страни, където е прилагано преброяване по Интернет

Страна

Относителен дял на респонденти, използвали Интернет

Година на преброяването

Канада

18.50%

2006

Сингапур

15.00%

2000

Норвегия

9.90%

2001

Австралия

9.00%

2006

Нова Зеландия

7.00%

2006

Швейцария

4.20%

2000

Република Корея

0.90%

2005

САЩ

0.07%

2000

Испания

0.01%

2001

Източник:United Nations Economic Commission и главните статистически бюра на страните

Добрите страни на идеята

Преброяването на населението, като най-мащабното статистическо проучване, се финансира от държавния бюджет, като бюджетът за преброяване е отделен от този, определен за НСИ.

Дигитализирането ще спести на държавната хазна големи разходи по разпращане на анкетните листове по пощата, телефонни разговори, хонорари на анкетьори, както и заплащане за трудоемката техническа обработка на попълнените анкетни карти на хартиен носител.  

Освен съкратени разходи, този метод ще доведе и до повишаване качеството на самото изследване. При онлайн анкетите се въвежда система за автоматична проверка на грешки и непопълнени от респондента отговори, което значително ще намали грешката от този характер. Дигиталното анкетиране дава възможност за минимализиране на друг тип отклонение в статистическите изследвания – това при подготовката на данните за анализ, включваща първична проверка на данните, редактиране, кодиране и въвеждане от хартиен на електронен носител. Спестяването на този процес ще доведе и до значително по-кратко време, необходимо за изследването. Отделно ще се намалят разходите за материали, използвани за преброяването (за ужас на еколозите, за последното преброяване на населението на Ирландия са използвани над 230 тона хартия).

Опитът на САЩ

Любопитен е случаят в САЩ. През 2000 година там се въвежда електронно преброяване, което Федералното бюро по преброяване на населението обявава за неуспешно и го отменя като метод за следващи преброявания. Обосновката най-общо се състои в следното:

  • ü Нисък процент на отговорилите (0,07%), като не се забелязва повишаване на процента на респондентите, спрямо традиционния метод;
  • ü Застрашаване информационната сигурност на онлайн потребителите;
  • ü Не е установено намаляване на разходите, спрямо предходните преброявания.

При по-детайлен анализ на мотивите се вижда, че те не са особено издържани.

Първо, тогава кампания за онлайн преброяване почти не се провежда, като единственото място, където се оповестява е в сайта на Федералното бюро по преброяване на населението, което съчетано с факта, че към момента на преброяването едва 5% от американските домакинства имат достъп до Интернет в домовете си, обяснява достатъчно красноречиво ниския процент на онлайн респондентите.

Освен това, дори да не се повиши общият брой на отговорилите, то вследствие на автоматичната система, контролираща грешките и пропуснатите отговори, чрез дигиталното преброяване със сигурност ще се намали броят на неотговорените въпроси. По повод сигурността, един от посочените като най-сериозен риск е създаването на мними сайтове, с интерфейс подобен на този, в който се извършва преброяването, като по този начин се събира информация, която може да се използва недобросъвестно. Мерки, предпазващи от това са отдавна разработени, каквато е използването на дигитален сертификат, за който потребителите могат да бъдат информирани предварително.

Третата причина е също толкова неоснователна. При един поглед върху преброяванията на населението на САЩ през последните 50 години се вижда, че със всяко следващо преброяване разходите нарастват експоненциално, причините за което са основно демографски и икономически. Това, в съчетание с ниския процент онлайн респонденти, обяснява липсата на намаляване на разходите.

Както се вижда от казаното, причините за „неуспешния опит" не се крият в неефективността на самия метод, а в прилагането му за конкретното изследване.

Все пак обаче

До следващото преброяване на населението на България остават по-малко от две години. По всичко личи, че за този период, а и след него, ще има и противници и поддръжници на тази идея. Но да се надяваме, че НСИ и другите органи, ангажирани с преброяването на населението, което е основа на статистическото наблюдение, ще намерят воля да наложат аргументите си в негова подкрепа, с което ще допринесат за цялостната дигитализация на държавната администрация.

 

 

Стажант в ИПИ

2  www.unece.org/stats/documents/ece/ces/2006/sp.8.e.pdf

3  http://iussp.org/Brazil2001/s00/S06_01_Haug.pdf

4 http://www.itif.org/files/eCensusUnplugged.pdf

 


Свързани публикации.