Девет мерки: 5 на 2 за лошата стопанска политика
Word Format
(Word Format)
От обявените 9 идеи за бъдеща стопанска политика представяме коментар само на шест, тъй като останалите не са и не могат да бъдат „мерки на правителството“, т.е. те нямата отношение към замисляните ефекти от държавната политика. Тези, които са без отношение, включват:
Номер 4: „Решаване на проблема с взаимната задлъжнялост на фирмите“.
Номер 5: „Развитие на капиталовите пазари“.
Номер 6: „Създаване на индекс на пазара на недвижими имоти“.
Номер 1: Създаване на инвестиционен фонд с държавно участие.
Разглеждаме идеята в контекста на конкретно поставената цел „стимулиране на икономиката“. Не може да се говори дори за формално преследване на целта „подобряване на бизнес средата“, тъй като това е държавна политика, която защитава наградата за административно избраните, а не за успелите на пазара. „Стимулирайки икономиката“, такава идея може да се роди само от вярата, че знаеш отговорите поне на следните въпроси:
(а) Какво биха направили със 100 млн. лв. частните играчи, ако тези пари останат у тях, а не се инвестират от държавата?
(б) Какъв е моделът на икономически растеж в България? Т.е. как отделни променливи – частни инвестиции, държавни инвестиции, частно потребление и др. – влияят върху ръста на БВП?
Въпрос (а) напомня, че с парите от фискалния резерв може да се правят и другинеща, а именно да се финансират заложените бюджетни разходи за сметка на по-ниски данъци. Такава алтернатива означава, че у частните играчи, и то именно печелещите, остават повече пари, част от които вероятно ще се превърнат в инвестиции. Въпрос (б) ни показва, че има и алтернатива на пазарната икономика, в която всеки решава как да развива своите начинания. Тази алтернатива се нарича централно планирана икономика, в която един или няколко държавника знаят най-добре накъде трябва да се насочат ресурсите, за да произвеждат максимално щастие за нацията.
След като министър Василев вярва, че знае с каква стопанска дейност се създава максимална добавена стойност, така че да инвестира 100-те милиона именно там, защо наистина да се ограничава само със 100 млн.? Зашо не 1 или 3 милиарда? Защо не всички ресурси? В тази хипотеза би трябвало всички пазарни играчи да предоставят управлението на собствените си предприятия на министър Василев, или на назначен от него с конкурс мениджърски екип, и това би създавало най-голям – „оптимален“ – стопански растеж. Подобна вяра обаче се нарича социализъм, или централно планиране.
Номер 3: Реформа на търговския закон в частта му за несъстоятелност и ликвидация.
Замисълът е по-бързи процедури по закриване на компании, както и по-ефективна защита на правата на кредиторите. Изпълнението остава все още неясно. Идеята на промените заслужава положителна оценка от гледна точка на бизнес средата. По-ефективната защитата на кредиторските права е част от рамката от правила за свободно създаване на богатство. Посоката на замисляните промени е премахване на част от бариерите пред излизане от бизнеса, които блокират ресурси в неконкурентни и по-непроизводителни (сравнени с други начинания) фирми. Бариерите пред излизането на едни са бариери пред влизането на други, които биха управлявали ресурсите с по-добър успех. Тук напомняме, че другата основна група бариери пред излизането и свиването на неконкурентните компании се основават на държавната подкрепа – преки субсидии, опрощаване на дългове, протекция чрез мита, обещания за изкупуване на количества, фиксиране на цени и други подобни.
Номер 4: Решаване на проблема с голямата задлъжнялост на предприятията.
Все пак е редно да напомним, че с превръщането на един договор за заем в облигация (секюритизиране) дългът не престава да съществува. Това изглежда е от поредното решение, основано на вярата, че от нищо може да стане нещо. От друга страна, целта най-вероятно е прозаична – да се създаде работа на инвестиционните посредници по сделките с въпросните дългове.
Номер 5: „Развитие на капиталовите пазари“.
Да се разглежда следствието като причина е фундаментална грешка в логиката на разсъждението. С подобна логика, всяко стопанско действие на пазарните играчи може също да се нарича правителствена мярка.
Номер 6: „Създаване на индекс на пазара на недвижими имоти“.
Наличието на такъв индекс е толкова мярка на стопанската политика на правителството за икономически растеж, колкото и наличието на класацията на ФИФА за отборите по футбол е мярка за подобряване на играта на „Рилски спортист“ Самоков (името на отбора е подбрано случайно).
Номер 7: Премахване на административните пречки пред бизнеса.
Тази мярка може в пълен смисъл да се определи като увеличаване на стопанската свобода, и следователно – увеличаване на възможностите за създаване на стойност. Когато бариерите пред започване на бизнес са по-малко, повече стопански начинания се реализират, конкуренцията се увеличава, и не на последно място – съкращават се безсмислени разходи по документация и спазване на регулациите. Какво трябва да се случи, за да има ефект от декларираните намерения:
– набелязаните за отмяна режими наистина да се отменят, като списъкът може да се допълни още;
– в проекта за общ закон за регулиране на стопанската дейност трябва да залегнат няколко принципа – ясно и еднозначно ограничаване на административната целесъобразност до тесен кръг дейности, „мълчаливо съгласие“ за всички режими без целесъобразност, служебна размяна на информация, налична в публични регистри, между административните органи, замяна на регистрациите и разрешенията с декларации и уведомления;
– в крана сметка, промяната трябва да е именно такава, каквато действащата администрация не харесва, а не да санкционира действащите правила – с други думи, не трябва да се остави на прилагащите чиновници да решават дали налаганите от самите тях режими са необходими.
Номер 8: Засилване на ролята на Българската агенция за експортно застраховане.
Това е една от мерките с конкретен характер. Предвижда „засилването на ролята“ да стане по два канала: първо, чрез увеличаване на капитала на БАЕЗ до 30 млн. лв. (от 10 млн. лв., от които 99,995 % дял на правителството), и второ, чрез въвеждане на презастраховането „с цел многократно превъртане на капитала“. Крайната цел на тази мярка е увеличаването на обема на застрахования бизнес, което е „силен допълнителен стимул за българския износ“.
Експортното застраховане заема и вероятно ще заема важно място във визията на българското правителство за това как държавата трябва да стимулира икономиката. Изходната точка в тази философия е, че държавата трябва да води политика (включително чрез експортното застраховане), насочена към „повишаване на конкурентноспособността“ и „развитие на експортния потенциал на страната“. С други думи, държавата трябва да се грижи за бизнеса на частните фирми и да ги прави по-конкурентноспособни. Тази нагласа вероятно отразява вярата на хората в правителството, че на частното предприемачество и пазара изобщо не може да се има доверие и държавата трябва да има механизми за намеса, за да ги поощрява и стимулира, когато те не са достатъчно ефективни.
Експортното застраховане за сметка на държавата може да донесе полза за ограничен кръг износители като ги предпазва от определени загуби. Ползата за икономиката обаче е съмнителна. Това е така, защото този вид застраховане, носещ полза за определен кръг предприемачи, в същото време е разход (отнемане на ресурси) от други предприемачи. Когато настъпи застрахователното събитие, щетата за износителя се покрива с държавни средства, т.е износителят не понася загуба, защото тя се покрива от данъкоплатеца. Ефектът за икономическият растеж от подобна схема е трудно измерим, но при всички случаи е най-вероятно около нула или негативен. Т.е. експортното застраховане е класическа форма на преразпределение на бюджетни средства, той е вид субсидия, която се финансира със средства, които имат своята алтернативна цена. В дългосрочен план постигането на икономически растеж със субсидиран износ е съмнително.
Един от аргументите за съществуването на държавна схема за експортно застраховане е, че така се покриват политическите рискове, които принципно не се покриват от частните застрахователи. В действителност обаче, основната част от българския износ е насочен към държави, в които такъв риск не съществува (над 55 % от износа е за ЕС).
В заключение, мярката, целяща засилването на ролята на БАЕЗ, няма да доведе до икономически растеж поради две причини:
1/ Използването на парите на данъкоплатците за стимулиране на експорта е прекалено скъпо. Ако целта е да се стимулира икономическия растеж, парите, предназначени за застрахователни програми, могат да бъдат оползотворени много по-добре, ако просто се оставят в ръцете тези, от които са взети, т.е. данъкоплатците. Защото те са доказали своята ефективност, генерирайки доход, който се облага.
2/ Насърчаването на износа чрез експортно застраховане е неработещ механизъм. Трудно е да се повярва, че държавата ще успее да повиши конкурентността на бизнес, който е неконкурентноспособен. Държавните разходи не са и не могат да бъдат панацея за всякакъв вид икономическа неефективност.
Не на последно място, напомняме, че няма конституционно и морално основание за това парите на данъкоплатците да се използват за покриването на загубите на отделна група.Коментар на идея номер 2 за „създаване на индустриални зони“ може да прочетете в Индустриалните зони: начин на употреба. Коментар на идея номер 9 „данъчни и социални мерки“ се намира на страницата на ИПИ.
