Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Детерминанти на инфлацията в еврозоната: Ролята на институциите*

03.02.2012
Оцени тази статия:

След въвеждането на еврото страните от периферията поддържат големи и устойчиви инфлационни различия спрямо средната стойност за еврозоната. Инфлационните различия в периферните страни се натрупват като загуба на конкурентоспособност, поставяйки под натиск търгуемия сектор на тези икономики и баланса по текущата сметка. При липса на инструменти за валутно-курсова политика за страните в рамките на паричния съюз, тази загуба на конкурентоспособност, може да бъде компенсирана само чрез болезнен и продължителен процес на вътрешна девалвация, която поставя сближаването в еврозоната под сериозен риск. Това повдига въпроса за това как страните от еврозоната могат да помогнат за предотвратяване на неблагоприятните развития във вътрешната инфлация и международната конкурентоспособност.

Инфлационните различия сами по себе си не винаги са тревожни. Някои от тях дори са полезни, защото отразяват догонващия процес и са част от равновесния механизъм, а от друга страна могат да бъдат резултат от временни сътресения. За разлика от тях структурната неефективност в рамките на националното стопанство може да доведе до нежелани резултати, т.е. някои институции могат да усилват и/или да направят по-устойчиви въздействията от шоковете.

На този фон МВФ разглежда детерминантите на инфлационните различия в еврозоната, с акцент върху ролята на специфичните за страните институции на трудовия и продуктовия пазари. В анализа се използва традиционно уравнение на кривата на Филипс, с включени променливи за системата на колективно договаряне (нейното ниво на координация[1]), брой на работниците, членуващи в профсъюзи, протекциите върху заетите и регулирането на продуктовия пазар, както и проверка на влиянието на инфлационните очаквания и производителността на труда. Моделът използва набор от данни за 10 страни от еврозоната за периода 1983-2007г. Анализът на подобно явление е особено значим, защото в период на рецесия обяснява необходимостта от структурни реформи, с цел по-бърза корекция в инфлационните равнища и запазване на конкурентоспособността на засегнатите страни.

Резултатите от направеното изследване потвърждават основните фактори, определящи инфлацията, като моделът показва важната роля на институциите чрез няколко канала:

  • Неефективните институции на пазара на труда повишават устойчивостта на инфлацията;
  • Инфлацията е по-устойчива, когато съществува силна протекция на заетите;
  • Колективното договаряне, средното ниво на системната му координация и броят на работниците, членуващи в профсъюзи също са положително корелирани.

Анализът показва, че високата степен на защита на заетите и колективното договаряне играят важна роля за относително по-високата инфлация в Гърция, Португалия и Испания. За периода 1999-2010 г. Гърция, Португалия и Испания имат средно с 0,7 процентни пункта (пр.п.) на годишна база по-висок ръст на ценовите индекси спрямо средното за еврозоната. Тази разлика  се обяснява до голяма степен със спецификата на техните трудови пазари (която допринася за около 0,4 пр.п. от разликата), докато приносът на регулирането на продуктовия пазар е незначителен. Законодателството в защита на заетостта допринася други 0.2 пр.п., а координацията в договарянето - с 0.4 пр.п., което отчасти се компенсира от по-малкия брой на работниците, членуващи в профсъюзи (-0.2 п.п.). В случая на Ирландия, положителният инфлационен диференциал не може да бъде обяснен от неефективни институции на пазара на труда. За разлика от страните с висока инфлация, Германия се възползва от по-ефективните си институции на пазара на труда, добре координирана система на договаряне и по-ниската защита на заетите, което й помага да запази инфлацията ниска – тези фактори обясняват 0,25 процентни пункта от негативните 0,6 процентни пункта диференциал спрямо средното ниво за еврозоната.

Неефективните институции на пазара на труда понижават скоростта на реакция при коригиране на инфлационните равнища. Това се наблюдава в Гърция, Испания и Португалия с настъпването на кризата. За целия изследван период  (1983 – 2007) неефективните институции са повишили инфлацията в Португалия, Гърция и Испания, а също така и във Франция, Финландия и Белгия. Пренасянето на добрите практики в периода (1999-2007) пък намалява инфлацията с 0,6 п.п.

Горепосочените резултати категорично показват, че реформирането на трудовия пазар и институциите, които го администрират, намалява инерционната инфлация и помага за по-лесното приспособяване на националното стопанство към общите сътресения.

 

*Статията представлява резюме на доклада „Determinants of Inflation in the Euro Area: The Role of Labor and Product Market Institutions”, изготвено от Иван Тодоров, стажант в ИПИ.  Оригиналният текст на доклада на английски език може да намерите тук.



[1] В доклада е използвана степенна класификация на нивото на координация на профсъюзите, а именно – ниско, средно и високо. Резултатите показват, че най-силна връзка с инфлацията има средното ниво на координация. За повече информация виж: (Calmfors и Driffill, 1988).