Десет моста по пътя към конкурентност на работната сила – продължение
През миналата седмица ви запознахме с инициативата на “Джей И Остин исъдружници” (J.E. Austin Associates – www.jeaustin.com), Центърът за развитие на образованието (www.gwit.org)и ИПИ за формирането на две фокус групи на тема – проблеми на образованиетов България. Както ви информирахме в предишния материал, на срещата в Софияучастваха членове на Българската международна бизнес асоциация – БИБА (организаторна събитието), Бизнес клуба на студентите в Софийския университет и ЦентъраИлиев на Американския университет. Във втората среща в Пловдив участвахачленове на Търговско-промишлената камара Пловдив (съорганизатор на събитиетозаедно с ИПИ), Регионалното бюро по заетостта и представители от систематана образованието.
Резултатите
За обществеността в България е добре известно, че реформата в образованието“забоксува”, като това е валидно не само за висшето образование, но и засредните училища. Един от най-логичните начини за мерене на успеха на образователнатасистема е оценката на бизнеса, тоест на конкретните потребители. Освен това,съществуващите връзки (мостове) между бизнеса и университетите са показателнидоколко всички заинтересовани страни работят заедно за постигане на общатацел – конкурентна работна сила, или връзката се прекъсва някъде и …образованиетои бизнесът се превръщат в два изолирани острова.
Именно по тази причина разпространихме въпросник в тези две фокус групи,който да оцени състоянието в момента на “десет моста” между бизнеса и образованието.Използвахме оценъчна скала между 2 и 6, където 6 е отлична, а две слабаоценка.
|
Мостове /връзки |
Среща БИБА -София |
СрещаТърговско промишлена камара -Пловдив |
|
Програми занамиране работа на завършващите |
3.7 |
3.3 |
|
Програми назавършили |
2.9 |
2.6 |
|
Използваневъзможностите за стажантски програми |
3.4 |
3.2 |
|
Включване набизнеса в образование |
3.0 |
3 |
|
Университетътизисква от професорите да участват в платени консултации (от името науниверситета) |
3.3 |
3.3 |
|
Университетскикурсове за управленския персонал на фирмите в един или различни отрасли |
3.6 |
3.3 |
|
Финансиране наизследователска и развойна дейност от фирми |
2.7 |
2.9 |
|
Неформално общуванемежду преподаватели и предприемачи; предприемачите като гостуващи професори ипрофесорите като лектори във фирмите; съвместно участие в различни общественипрояви |
3.4 |
3.2 |
|
Участие набизнеса в академичните съвети и работните групи и комисии за подготовка напрограмите за обучение |
2.7 |
2.8 |
|
“Въртяща севрата” между университетите и бизнеса |
3.1 |
3 |
|
Средно |
3.2 |
3.1 |
Прави впечатление, че оценките на различни участницив два града на страната са твърде близки и показват незадоволително качествона връзките между бизнеса и образованието. Разбира се това е агрегиранаоценка и съществуват някои изключения (добри практики). За нас тези анекдотичнипримери (двете фокус групи) са достатъчно илюстративни, за да направимизвода, че отношенията бизнес-образование са по-скоро изключение, отколкотоправило.
Резултатът е разминаване между предлагането (завършилите студенти) и търсенето(работодателите), което намалява конкурентоспособността на работната силаи засилва конкуренцията между фирмите за привличане на работници с по-високаквалификация.
Нарастването на инвестициите (вътрешни и външни) води до нарастване търсенетона квалифицирани работници от страна на бизнеса. Този процес е особеноинтензивен през последните шест, седем години. Ако образователните институциине са способни до отговорят на нарастващото търсене с необходимото качество,се стига до ограничаване на бизнес активността, защото фирмите не могатда наемат на трудовия пазар необходимите им работници. При това положениебизнесът има две възможности. Първата е да инвестират и сами да обучаттърсените работници, а втората – да се ориентират към друга страна, къдетобиха могли да наемат необходимия персонал. Изборът между първата и вторатавъзможност зависи от разходите за постигането им, но практиката показва,че в редица случаи за фирмите е по-ефективно да инвестират там къдетомогат да наемат необходимите работници при относително малки разходи задопълнителна квалификация.
Съществуват редица ограничения пред създаването на частни университетив България, което намалява гъвкавостта на пазара на висше образованиеи възпрепятства бързото увеличаване на предлагането, което да отговорина нарастващото търсене.
Един от съществените митове в България е, че работната сила е с отличнаквалификация. Проведените разговори с редица работодатели показаха, четова далеч не е така и че те трудно намират на пазара на работна силанужните им кадри.
Една добра идея в тази връзка е, бизнесът да започне да класира университетитеи съответно специалностите и да публикува резултатите за широката общественост.Това ще спомогне за по-добрата ориентация сред студентите, за това коиучебни заведения предоставят търсената от бизнеса квалификация, коетоозначава високи шансове за намиране на работа.
Конкуренцията между университетите може да се засили и съответно де сесъздадат стимули за подобряване на качеството, ако държавата не субсидирадиректно университетите, а разпределя субсидията между кандидат-студентите,които сами решават какъв университет да изберат – държавен или частен.По този начин държавната субсидия ще зависи от броя на записалите се студентив даден университет и специалност. Тоест, разпределението на бройкитепо специалности и университети няма да става с административно планиране,а ще зависи от изборът на кандидат-студентите.
© Коментарните материали от Прегледана стопанската политика са обект на авторско право. При използванетоим е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатватматериали от бюлетина (за абонамент: [email protected]).
