15-12-2006

Десет моста по пътя към конкурентност на работната сила (Приносът на частния сектор към реформата в образованието)

През седмицата “Джей И Остин и съдружници”[1] (J.E. Austin Associates – www.jeaustin.com), Центърът за развитие на образованието (www.gwit.org)и ИПИ, проведоха две фокус групи по тази тема; едната в София, а другата- в Пловдив. В първата участваха членове на Българската международна бизнесасоциация – БИБА, Бизнес клуба на студентите в Софийския университет и ЦентъраЕлиеф на Американския университет. Във втората – членове на Търговско-промишленатакамара Пловдив, Регионалното бюро по заетостта и дейци от системата на образованието(БИБА и БТПП бяха съорганизатори на упражнението, срещата в Пловдив бе подпатронажа на кмета на града.).

Идеята
Замисълът бе да се провери доколко в България са налице традиционните, работещивъв всяка обществена ситуация, механизми на среща на образованието и потребноститена предприемачеството. Стремяхме се да видим какви са нагласите, а не даизмерим колко пари предприемачеството дава на образованието, било то висше,средно или професионално.
Теоретически погледнато обаче липсата на мостове означава липса или ограниченостна възможностите за достигане на конкурентност на работната сила, коетопък означава допълнителни разходи на бизнеса за нейното създаване. Товае така, защото, когато не съществуват или са слаби връзките между образованиетои бизнеса, възниква проблем на срещата на търсенето и предлагането на нужнотокачество на работната сила. Тогава тези две общности са като два островав морето, между които трябва да се намерят канали на общуване и размяна.Най-добре е общуването да става по добре установени пътища или мостове.Това бе и основната метафора на оценката на сегашното състояние.

Основите на “островитянското” съзнание
Причините за битуването на предприемачеството и образование на различни,островоподобни, разделени от външна среда, континенти са много. Историческив образованието са заложени цели, много различни от онова, което днес енужно на бизнеса. Интернет и другите технологии разрушават монопола на старитепрофесори и учители върху знанието. Съвременната конкуренция между фирмите– както обикновено – е също конкуренция на въображението и стратегиите нафирмите и предприемачите, но протича бързо и на много широка и разнообразнаоснова в областта на знанието и технологиите. Понякога става въпрос за икономияот мащаба. Както каза управителят на най-голямата (и конкурентна спореднай-високите световни стандарти) фирма в електрониката у нас, дала работана около 1 200 – 1 300 специалисти: “Проблемът е, че сме сами. Ако имашеоще няколко фирми като нас, бихме могли или да обучаваме съвместно, илида подпомогнем университет, който да образова хората, които са ни нужни.Сега ние губим от това, че сме единствени в електрониката”.

Много често мостовете между островите на образованието и предприемачествотозапочват да се изграждат, но остават незавършени. Онези, които тръгват потях или падат във водата, или им се налага да се връщат.

Общуване и размяна между университети и фирми
В долната таблица даваме кратко описание на това как изглеждат десетте моста,по които обикновено протича размяната на хора, средства и знание между икономиката(фирмите, предприемачите, гражданите и сделките между тях) и образованието.За по-голяма яснота, ние говорим преди всичко за университети. Но казаното,mutates mutandis, се отнася за всички форми на образование, акредитираниили не акредитирани, финансирани от държавата с пари на данъкоплатците,или подкрепяни на частни начала.

Мостове /връзки	Смисъл / начинна работа
Програми за намиране работа на завършващите	Университетите и студентите използватвсички въображаеми начини за търсене на заетост; когато това ставачесто, се издига реномето на университета и се улеснява неговото финансиране
Програми на завършили	Те не губят връзка с университета,могат да участват в образованието; ако са успели го рекламират; професоритесе чувстват задължени да увеличават качеството на работата си (зада не се изложат пред своите ученици).
Използване възможностите за стажантски програми	Студентите опитват вкуса на реалнияживот и икономика и искат от професорите да са по-прагматични
Включване на бизнеса в образование	Предприемачите (или гилдиите)участват в съставянето на програми за обучение или “четат” лекции;гилдиите правят собствени курсове; смисълът на това усилие е очевиден– споделя се риска, създава се ново знание, а наличното се нагаждакъм търсенето
Университетът изисква от професорите да участват вплатени консултации (от името на университета)	Предприемачеството оценява работатана консултантите и университета, университетът разбира търсенето назнание и той, и учителите се финансират по-лесно.
Университетски курсове за управленския персонал нафирмите в един или различни отрасли	Същото като по-горе, но с разликата,че като правило подготвеното за и платеното от тези обучаеми знание“се просмуква” от общите курсове
Финансиране на изследвания и развитие от фирми	Това е всъщност стопанската дейностна университетите, които я правят по-охотно, когато печалбата им ненамалява субсидиите, които те получават (ако изобщо ги получават)
Неформално общуване между професура и предприемаческосъсловие; предприемачите като гостуващи професори и професорите католектори във фирмите; съвместно участие в различни обществени прояви	И професорите, и предприемачитеса хора (независимо от ранга и успеха); полуформалните контакти укрепватсътрудничеството
Участие на бизнеса в академичните съвети и работнитегрупи и комисии за подготовка на програмите за обучение	По този начин се формализиратърсенето на конкурентна работна сила
“Въртяща се врата” между университетите и бизнеса	Това е резюме на всичко казанопо-горе и непрекъснато търсене на нови форми на общуване и сътрудничество

Как изглежда сегашното състояние?
Участниците в обсъжданията в София и Пловдив бяха помолени да се изкажатза това дали тези форми на сътрудничество са налице и ако “да” – да ги оценятпо шестобалната система.
За Пловдив общата оценка е между 2 и 3, а за София – между 3 и 4.
Ако се върнем към метафората на островите можем условно да приемем баловете,които съответстват на състояние в следната таблица.

Бал	Състояние на общуването
5-6	“Висящ мост”
4	“Ферибот, който се движи по разписание”
3	“Пътуване с лодка или кану”
1-2	“Изпращане на писма в бутилка”

–––––––

[1]“Остин и съдружници” са познати на българскатапублика от инициативата за оценка на конкурентността на българската икономикаи опита за позиционирането и по този показател спрямо други страни, проведенпрез 1999-2000 г., а също и от публикациите по този повод (виж:www.competitiveness.bg ).

© Коментарните материали от Прегледана стопанската политика са обект на авторско право. При използванетоим е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатватматериали от бюлетина (за абонамент: [email protected]).