Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Декемврийският подарък за общините

Автор: Петър Ганев / 11.12.2020
Оцени тази статия:

На последното свое заседание правителството отпусна над 250 млн. лв. за „значими общински проекти”. Макар и очаквано, парадоксалното в това решение е, че сумата е по-голяма от общата целева субсидия за капиталови разходи на общините в бюджета за 2021 г. Едно декемврийско заседание на правителството се оказа по-важно за инвестициите по места от цялата процедура по приемането на бюджета. Общинските инвестиции са не просто зависими от държавните трансфери, но и все повече на ръчно управление от Министерски съвет.

Не е ясно защо цялото правителство трябва да се занимава с одобряването на едва ли не всяка инвестиция по места. Дали ще е нов парк в Хасково, ремонт на улици в Симитли, изграждане на спортна площадка в Айтос или благоустрояване на градския площад в Елена – всичко това изисква министрите да се съберат на 9 декември 2020 г. и да дадат зелена светлина. Наистина ли мислим, че това е най-сполучливият модел за регионално развитие? Не местно самоуправление, а модел на върховния разпоредител.

Целият този ресурс, гласуван „извънредно” за инвестиции по места, е под 1% от доходите на данъкоплатците. С други думи, дори 1/10 от 10-те процента данък  върху доходите да оставаше на местно ниво, общините щяха да имат ресурса да направят тези инвестиции, без да чакат благословията на министрите. Нещо повече, собствените средства позволяват много по-умно управление и дългосрочен хоризонт. Безкрайните „асфалтови” инвестиции са в някаква степен логичен резултат от модела на декемврийските постановления.

Не казваме, че икономиката на знанието – към каквато изглежда се стремим, няма нужда също от асфалт и базова инфраструктура. Видимо е обаче противопоставянето между заявките за „умни” инвестиции – на хартия в Плана за възстановяване и устойчивост и в проектите на общинските планове за периода 2021-2027 г., и реалността на декемврийското постановление, което няма почти никакви допирни точки с трансформацията на родната икономика. В случая свръх централизирането на регионалното планиране не води до умни решения, напротив – състезанието е да се вземат някакви пари и всички се хвърлят на познатите „асфалтови” инвестиции.