Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Дефицит или излишък – за какво да се използват?

16.12.2006
Оцени тази статия:

Дефицит или излишък – общи препоръки

Дефицитът в държавния бюджет най-общо представлява харчене на средства, взети на заем, т.е. той води до увеличение на нетния държавен дълг. Това, от една страна, води до по-високо данъчно бреме през следващите периоди, когато ще трябва да се изплаща дългът. От друга страна, още в момента на случването на този дълг се увеличава рискът от проблеми с обслужването му, което влияе негативно върху кредитния рейтинг на правителството и оттам върху притока на чужди инвестиции. Като пряк ефект от повишаване на дълговете на правителството може да се наблюдава ръст на лихвените плащания и на цената на новоемитиран дълг.

Поради тези причини, дефицитът трябва да се избягва. При съставянето на бюджета не бива да се залага дефицит, стремежът трябва да е балансиран бюджет. В хода на изпълнение на бюджета е възможно приходите да се окажат по-ниски от очакваните. При такава ситуация правителството трябва да харчи по-малко от заложените разходи /именно поради тази причина в бюджета се предвижда харчене само на 93% от заложените средства и едва в края на годината, ако приходите се движат както е предвидено, се отпускат останалите 7%/.

Правителството може да заложи при съставяне на бюджета малък излишък, но само когато прави радикални данъчни реформи, които водят до проблеми с точната оценка на приходите в бюджета /другият вариант е приходите да се планират по-консервативно в подобна ситуация/. При всички останали случаи бюджетът трябва да се планира балансиран. В хода на изпълнението на бюджета е възможно приходите да са по-високи от очакваните и бюджетът да отбележи излишък. В такава ситуация излишъкът е най-добре да се връща обратно на данъкоплатците – например с чек по пощата в същата година и като намаление на данъците през следващата.

Бюджетно изпълнение през последните години

През 2001 година преизпълнението на приходите в бюджета спрямо заложените в закона е 410 милиона лева. През 2002 година преизпълнението е 117 милиона лева. През 2003 година цифрата достига 697 милиона лева, а през 2004 година – 1493 милиона лева. С други думи, за периода 2001 – 2004 година преизпълнението на приходите в бюджета е 2.7 милиарда лева.

През 2005 година до края на септември бюджетният излишък е 1.54 милиарда лева. До края на годината очакваме преизпълнението на приходите да достигне около два милиарда лева. При такава ситуация за последните пет години в бюджета общото преизпълнение достига 4.7 милиарда лева.

Промени през 2006 година и очаквано преизпълнение

От следващата година се намаляват осигуровките с шест процентни пункта. В същото време се увеличава необлагаемият минимум по данъка върху доходите. Общата загуба на приходи за бюджета от тези две промени е малко над 800 милиона лева.

От друга страна, се увеличават шоково акцизите върху цигарите, нарастват и акцизите върху алкохола и горивата. Това от своя страна води до увеличаване на данъчната основа по ДДС. В допълнение, увеличават се данъчните оценки, чрез което се увеличава данъкът върху сградите /и другите имотни данъци/, както и такса смет /ако не се променят ставките по таксата в повечето общини в страната/. Промяната в разпределението на осигурителната тежест между работодател и работник увеличава съвсем леко реалната тежест, в същата посока влияе и прогресивността на данъчната система, която води до автоматично ежегодно увеличение на данъчната тежест заради ръста на заплатите.

Таблица 1: Ефектиот данъчните промени
Вид данък Посокана промянатаСума/млн.лв/
Осигуровки намаление-600
Данък върху доходите намаление-220
Данък сгради увеличение40
Такса смет увеличение180
Акцизи алкохол, цигари увеличение325
Акцизи горива увеличение160
ДДС - ефект от акцизите увеличение97
Осигуровки - промяна на разпределението увеличение50
Пълзящо нарастване на данъчната тежест увеличение50
Общо увеличение82
  

Нетният ефект от намаленията на едни и увеличенията на други данъци е ръст на приходите в бюджета с 82 милиона лева. С други думи, общата данъчна тежест нараства малко. В резултат можем да очакваме, че през следващата година приходите в държавния бюджет като дял от брутния вътрешен продукт няма да намалеят.

Тъй като през 2005 година очакваме приходите в консолидираният държавен бюджет да достигнат рекордно ниво от над 43% от брутния вътрешен продукт, можем да очакваме и през следващата година приходите да са в същия размер. Заложените в консолидирания държавен бюджет приходи и разходи за 2006 година са в размер на 40% от брутния вътрешен продукт. При това положение можем да очакваме преизпълнение на приходите в бюджета с около и над 3% от БВП, т.е. между 1.2 и 1.5 милиарда лева.

Какво да се прави с излишъка?

Българското правителство прави разходи в размер на над 40% от БВП. Това е далеч по-високо отколкото в най-бързо развиващите се страни, а в същото време качеството на публичните услуги в България е далеч по-ниско. Това показва, че разходите в българския държавен бюджет не са достатъчно ефективно използвани и с извършване на реформи срещу тези разходи /или дори по-ниски/ може да се получат доста по-добри услуги. Във всеки случай, не само няма нужда разходите да се увеличават, те могат да се намалят.

Следователно преизпълнението на приходите и излишъците трябва да се насочат към намаление на приходната част в бюджета, т.е. намаление на данъчното облагане. Тъй като преките данъци влияят най-силно върху икономическото развитие, а от друга страна те не се регулират от Европейския съюз, би трябвало да се мисли за тяхното намаление.

Най-големият пряк данък – и като ставки, и като приходи в бюджета, са осигуровките. Те най-силно изкривяват средата и създават стимули за наличие на сива икономика. По тази причина осигуровките трябва да се намалят много по-значително, отколкото предлага правителството. В същото време, би трябвало да се намали и данъкът върху доходите, както и данъкът върху печалбата. Тъй като приходите от тези два данъка е доста ниски, те могат също да се намалят значително.

В крайна сметка, без особени усилия от началото на 2006 година може да се въведе единна данъчна ставка от 10% за осигуровките, данъка върху доходите и данъка върху печалбата, така както предложи Институтът за пазарна икономика и беше подкрепен от над 100 икономисти. Подобно предложение направиха наскоро и 11 аналитични центрове /виж тук: http://ime-bg.org/flat/OpenLetter2005.htm /.

Това ще направи България изключително атрактивна за чужди инвеститори, заради най-ниската в Европа ставка по корпоративните печалби. В същото време, ще се насърчат и местните инвеститори и предприемачи – и тези, които плащат корпоративен данък, и тези, които се облагат като физически лица. В резултат на по-ниските осигуровки ще се увеличи темпът на създаване на нови работни места. Общият ефект е по-висок икономически растеж, по-ниска безработица и по-голям просперитет и благосъстояние.

Излишъкът през следващата година трябва да се използва за намаление на данъците през следващата година. Какво обаче да се прави с излишъка, който вече е натрупан във фискалния резерв през предходните години? Има няколко подпомагащи развитието неща, които могат да се направят с тези средства. Едната възможност е с тези пари да се изплаща държавен дълг – това би намалило риска на страната, което ще повлияе позитивно на инвестициите и развитието, а от друга страна ще намали и лихвените плащания на бюджета, позволявайки да се реализират бюджетни спестявания. Друга възможност е с парите, натрупани във фискалния резерв, да се подпомогне по-бързото провеждане на пенсионна реформа, насочена към приватизация на пенсионната система.

Обобщение

През последните години бюджетът системно отбелязва огромни и нарастващи излишъци. Подобно е положението и с прогнозите за следващата 2006 година. В същото време разходите на бюджета са прекалено раздути и неефективни и нямат нужда от увеличаване. По тази причина би трябвало да се намали данъчното бреме като възможен вариант е въвеждането на предложената от Института за пазарна икономика единна ставка от 10% за данъка върху доходите, данъка върху печалбите и осигуровките.

 

-------------*Изказване на кръглата маса “ Бюджет 2006. Има ли алтернатива? ”, организирана от фондация “Конрад Аденауер” и Центъра за икономическо развитие на 3 ноември в София.
 

© Коментарните материали от Прегледана стопанската политика са обект на авторско право. При използванетоим е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатватматериали от бюлетина (за абонамент: svetlak@ime.bg).