Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Дефицит и излишък според уменията: ефектът от пандемията върху европейския пазар на труда

Автор: Ралица Димитрова * / 04.12.2020
Оцени тази статия:

Статията е по проект на ИПИ „Намаляване на бедността и неравенството във възможностите чрез реформи в социалните трансфери и услуги”**

Глобалната пандемия разтърси пазара на труда и сви значително наемането на нова работна ръка практически навсякъде -  за първият две тримесечия на 2020 г. са обявени близо 30% по-малко работни места в сравнение с 2019. Силно намаленото търсене обаче не е разпределено равномерно - най-силно засегнати са в хотелиерския и ресторантьорския бизнес, на най-слабо то се усеща в сферата на здравеопазването. Нов доклад на Европейската Комисия разглежда в кои сфери се наблюдава недостиг на кадри и в кои - излишък през 2020 година, като взема предвид и влиянието на пандемията. Докладът се фокусира върху 55 области,  които обхващат 31% от всички работни места в Европейския Съюз. 

Икономическите дейности, при които се наблюдава недостиг на кадри са ясно разграничими и общи за много от държавите в Европейският Съюз. В практически всяка страна ИТ секторът има нужда от повече квалифицирани специалисти, отколкото пазарът на труда може да предложи. Сферата на здравеопазването също така докладва силен недостиг на кадри, което е логично задълбочаване на проблеем, който се наблюдава и в предишни години. Липсите обаче са значително по-изострени поради условията на пандемия и усилията на държавите да мобилизират максимално много здравни специалисти.  Продължава  да се наблюдава недостиг на кадри и за техници и квалифицирани работници в строителството.  Като цяло, търсенето на професионалисти в сферата на STEM се оказва най-силно, независимо от степента на обучение.

Списъкът от професии, при които се наблюдават значително повече кандидати отколкото работни места включва предимно чиновнически професии и такива, които не изискват предварително образование. От тези, които изискват висше образование, най-малко търсене в сравнение с предлагането има за визуални артисти, социолози, журналисти. Сред тях работните места, които изискват висше образование съставляват 17% от “излишната” работна ръка, което е по-малък процент, в сравнение този от списъка с професии, при които има недостиг на кадри - 25%. Това насочва вниманието към направленията  във висшето образование, които не предлагат надеждна реализация, като това са предимно хуманитарни специалности.

Заедно с общите тенденции в Европейския Съюз се наблюдават и значителни разлики между държавите. За някои професионални области в едни държави има излишък от специалисти, а в други се наблюдава недостиг. За съжаление само малка част от тях могат да бъдат преодолени чрез реализация на пазара на труда на работници, идващи от места, където няма достатъчно търсене за тяхната специализация, в страни, които наблюдават недостиг. Разглеждайки отделните професии, можем да наблюдаваме, че при повечето от тях страните с недостиг за значително повече от страните с излишък, което означава, че трябва да бъдат търсени други решения.

 

В България най-голям недостиг се наблюдава при специалистите, техниците и машинните оператори, което е в крак с наблюдаваните тенденции в Европа. Интересното е, че в България не се наблюдава недостиг при нито един тип мениджърска позиция. Професиите, при които се наблюдава излишък, са предимно в сферата на продажбите и услугите, както и нискоквалифицираната работа. 

Докладът завършва с препоръки за увеличаване на информираността на търсещите работа за това кои професии са свързани с по-силни и по-слаби шансове за реализация. Тенденцията от последните години за нарастваща нужда от технически умения в комбинация с намаляващата такава за нетехнически дисциплини предполага, че уменията, които ще бъдат важни в бъдеще, ще се все по-свързани с технологиите. Изключение от това правило правят професиите, при които се обслужват хора - като здравеопазване и лична грижа, както и готвачи и сервитьори, които трудно биха могли да бъдат дигитализирани.

*Авторът на резюмето е стажант в ИПИ

 

**Проектът „Намаляване на бедността и неравенството във възможностите чрез реформи в социалните трансфери и услуги” се изпълнява от ИПИ с финансова подкрепа в размер на 193 541 евро, предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Основната цел на проект „Намаляване на бедността и неравенството във възможностите чрез реформи в социалните трансфери и услуги” е да повиши знанието и разбирането за неравенството във възможностите, ефективността на социалните трансфери и социалните услуги на местно ниво, както и да провокира дебат за цялостна промяна в социалната политика в България.

 

Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Институт за пазарна икономика и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България (http://www.activecitizensfund.bg).