Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Дебати по Закона за приватизацията и следприватизационния контрол

14.12.2006
Оцени тази статия:
Преглед на стопанската политика - Word Format (Word Format)

На поредица от извънредни заседания депутатите от Комисията по икономическа политика гласуваха на второ четене текстове от проектозакона за приватизацията и следприватизационния контрол.

1/ С новия закон отпада изискването за изготвянето на програми за приватизация и приемането им от Народното събрание. Вместо това Агенцията за приватизация (АП) ще изготвя годишни планове за работа (от дебата не стана много ясно какви всъщност са тези планове), които ще оповестява публично. Те няма да влизат за обсъждане и приемане в Народното събрание. Освен това според текста на вносителя (МС) органите за приватизация (АП и общинските съвети) придобиват правомощието да "огласяват начина, по който прилагат закона, и основанията за промяна на своята практика". Според част от депутатите този текст е безпрецедентен за българското право. Аргументът за включването на подобен текст е, че той създава условия за предвидимост в действията на приватизиращите органи и ограничава усмотрението от страна на администрацията. В крайна сметка комисията гласува приватизиращите органи на огласяват само основанията за промяна в практиката си, което в известна степен внася някаква яснота по отношение на административната практика.

2/ 90 % от приходите от приватизация на държавни предприятия ще се постъпват в държавния бюджет, а останалите 10 % ще попълват Фонда за покриване на разходи от приватизацията. Приходите от продажбата на общинско имущество ще се разпределят по следната схема: 9 % за покриване на разходите за приватизацията, 5% за попълване на общинския фонд за покриване на околната среда, 10 % за попълване на общинския гаранционен фонд за малки и средни предприятия (ако е създаден такъв), а останалата част ще влиза в специален фонд на разпореждане на съответния общински съвет.

3/ Правителството ще приеме (еднократно) годишен списък на държавните дружества, които ще могат да се приватизират чрез непарични платежни инструменти. Комисията не прие предложението на Светослав Лучников общата сума, за която да се допуска плащане с компенсаторни записи да покрива минимум 2/3 от номинала им. Дебатът беше съсредоточен в две посоки. Първо, дали е допустимо фиксирането на подобен минимум предвид на това, че номиналът на тези инструменти (около 3 млрд. лв.) значително надхвърля държавните активи за приватизация. Второ, не съществува ли опасност от рязка обезценка на записите, ако срещу вземания за 3 млрд. лв. се предложат в пъти по-малко активи. Ясно е, че с този закон няма как да бъде постигната "справедливост" за притежателите на компенсаторни записи. Самото дефиниране на справедливостта е доста трудно. Например, може да се смята за справедливо, ако онези, които 40 години са се ползвали от различни привилегии платят на тези, чиято собственост е била отнета. Това обаче няма как да стане. Може да се смята за справедливо, ако държавата, която е отнела имуществото и възможността за правене на бизнес на определени лица, им възстанови имуществото или възможностите. Няма логика в това притежателите на компенсаторни инструменти да могат да участват в приватизацията на определени предприятия, а да нямат възможност да участват в раздържавяването на други предприятия. При възприетия подход за изготвянето на списък с предприятия, в чиято приватизация може да се участва с непарични платежни инструменти, усмотрението е голямо. Най-прозрачният метод е заделянето на определен процент от активите на всички предприятия за плащане на непарични платежни инструменти. Тази възможност обаче въобще не беше включена като тема на дебата.

4/ Депутатите от икономическата комисия не подкрепиха предложението на правителството АП да се управлява от изпълнителен директор и оставиха в проектозакона сегашната схема на управление в лицето на изпълнителния съвет (изпълнителен директор и двама зам.директори). Преобладаващо е мнението, че съсредоточаването на властта в ръцете на изпълнителния директор означава по-малко прозрачност и увеличен корупционен риск. Както вече коментирахме (вж.бр.????), логиката е по-скоро обратната: едноличното взимане на решения означава и поемането на лична отговорност, докато колективното взимане на решения означава размиване на тази отговорност и съответно по-малка прозрачност.

5/ Един от най-спорните текстове в проектозакона е този, който предвижда Надзорния съвет на АП да може да се произнася само по законосъобразността на сделките, но не и по тяхната целесъобразност. Според вносителите възможността за произнасяне по целесъобразност може да доведе до значително забавяне на процеса без особено основание. Реално погледнато, произнасянето по целесъобразност е оправдано при сделките чрез преговори с потенциален купувач. Новият регламент предполага отпадането на преговорите като приватизационен метод. При търга и конкурса условията са публично обявени и класирането на купувачите е ясно. Така че произнасянето по целесъобразност не е толкова необходимо. Странна е обаче и възможността Надзорния съвет да се произнася по законосъобразността на сделките. Това би трябвало да е правомощие на съда, а надзорния съвет е административен, а не правораздавателен орган. Интересен казус би възникнал относно това кой носи отговорността, ако надзорниците са се произнесли, че дадена сделка е законосъобразна, а по-късно тя бъде атакувана в съда.

Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!