Дебат ли бе – да го пишеш? – Не бе.

Покрай обсъждането на бюджета за 2015 г. управляващите, ей така – между другото, предложиха цялостна промяна на пенсионния модел. С предложените промени се дава възможност на осигурените във универсални пенсионни фондове[1] да прехвърлят натрупаните средства по лични пенсионни сметки от капиталовия стълб към разходопокривния стълб на системата. Това предложение предизвика сериозно напрежение не само в обществото, но и в парламента, включително между коалиционните партньори, след което беше постигнат компромис – до 31 март 2015 г. да се проведе широк обществен дебат относно спорните промени.

Широкото обществено обсъждане, което трябваше да се проведе през първите три месеца на 2015 г., реално не е ясно от кого се провежда. От информация на Министерството на труда и социалната политика (МТСП) в социалните мрежи става ясно, че обсъждането се извършва от „работна група по усъвършенстване на пенсионния модел и развитие на пенсионната система”. На интернет страницата на МТСП няма информация за такава група, т.е. официална информация няма. От трети източници – медии, социални мрежи, участници и др., става ясно, че в обсъждането участват представители на правителството, работодателски и синдикални организации. Това ли е широкият дебат?

На страницата на МТСП има отделна секция за дискусии по пенсионната реформа, на която са публикувани над 150 медийни изяви. Освен че интересуващите се могат да се запознаят с куп интервюта, изцяло лишени от експертен и актюерски анализ, самите те могат да се включат в дискусията с коментари и предложения на посочен мейл адрес, но няма гаранция, че мнението им ще бъде прочетено или че ще има обратна връзка.

Та след като стана ясно, че не е ясно кой участва в работната група[2] и дали това, че има mail за коментари и предложения може да се счете за „широко обществено обсъждане”, нека видим все пак какво се дискутира. От медиийното отразяване на последната среща на работната група става ясно, че дискутираните в момента въпроси са:

  • осигурителните вноски да се разпределят между работник и работодател в съотношение 50:50;
  • работещите пенсионери да плащат данък върху общия размер на всички свои доходи или да се получава по избор пенсия или заплата;
  • налагане на наказателна лихва за забавени суми, когато НАП не преведе в срок дължимите средства към универсалните пенсионни фондове;
  • методика за нарастване на максималния осигурителен доход;
  • въпроси относно определяне на индивидуалния коефициент за лица с трудов стаж преди 1997 г.;
  • механизъм за увеличаване на коефициента на заместване;
  • повишаване на 15-годишния действителен осигурителен стаж;
  • увеличаване на осигурителните вноски.  

Какво липсва в тази картина? Липсва и дума за спорната промяна от миналата година, а именно – да се даде възможност лични средства от капиталовия стълб да се преместват към разходопокривния стълб. Ако това беше причината за създаването на работната група, защо се обсъжда всичко друго, но не и предложението целият пенсионен модел да се промени? Тук трябва да се отговори на важни въпроси като:

  • Защо се прави тази промяна? – „да се даде избор” не е обяснение по две причини: 1) избор има между алтернативи, а двата стълба на пенсионната система се допълват, те не се конкурират; 2) ако изборът е ключов, да се даде възможност за избор за цялата пенсионна вноска от 17,8%.
  • Какви ще са ефектите от нея? – върху очакваните пенсионни доходи на осигурените, върху универсалните пенсионни фондове, върху пазара на ценни книжа, върху бюджета на НОИ, върху държавния бюджет, върху икономиката като цяло.
  • Това ли е най-добрият начин за постигане на целите (в зависимост от отговора на първия въпрос)?
  • Това ли е най-добрата промяна от гледна точка на настоящите и бъдещите пенсионери и ако не, какво друго може да се направи?

Вместо да се фокусира първо върху най-належащия проблем – необходима ли е промяна в капиталовия стълб на пенсионната система и ако да, това ли е промяната, която трябва да се предприеме, работната група си губи времето с козметични промени. Важните въпроси, като, например, как да се стабилизира разходопокривната система и какви промени са необходими за изграждането на по-добра система остават на заден план, за неопределеното бъдеще, някой друг да ги мисли и прилага. Подобно поведение единствено затвърждава впечатлението, че общественото внимание умишлено се отклонява от наистина важните въпроси за пенсионна система, докато управляващите симулират дейност, което вероятно цели най-опасните промени да минат незабелязано.

 

 


[1] Допълнително задължително пенсионно осигуряване, още известно като втори/капиталов стълб на пенсионната система

[2] По времето на последното служебно правителство служебният министър на труда и социалната политика възобнови работата на Консултативния съвет за оптимизиране на осигурителната система към министъра на труда и социалната политика. Дали работната група в момента е със същия състав като този консултативен съвет обаче остава тайна. Между другото, и работата на споменатия консултативен съвет през 2014 г. беше обградена в мъгла, както коментирахме неотдавна. 


Свързани публикации.