Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Де юре закони много, де факто не се прилагат

Автор: Лора Светославова* / 25.10.2013
Оцени тази статия:

В сряда беше представен седмият брой на Юридически барометър – гражданска инициатива за периодично наблюдение, анализ и оценка на състоянието и развитието на правния ред в България. Проектът се реализира от Сдружение „Център за правни инициативи” с подкрепата на Фондация „ Америка за България”.

Фокусът на доклада е върху Конституционната жалба и мястото ѝ в българския модел на конституционно правосъдие. Дискусията около въвеждането на института на конституционната жалба у нас е по-скоро в сянката на експертно-теоретични дебати и остава встрани от вниманието на обществено-политическите дебати. Идеята на този вид жалба е да овласти гражданите с още един инструмент за защита на техните конституционни права. Чрез нея теоретично може да се преодолее дефицита в защитата на основните права, което от своя страна би мотивирало гражданската активност.  

Освен фокуса върху конституционната жалба, Юридическият барометър отново анализира измененията и допълненията в законите, както и в подзаконовите нормативни актове за последния шестмесечен период. За периода януари-юни 2013г. има 36 обнародвани закона (три от които нови, 19 ЗИД и 14 ратификации), което е средно по шест закона месечно. Около 74%  от законите са изменяни повече от веднъж  в рамките на периода. През разглеждания период броят на приетите закони е значително по-малък в сравнение с предходните 6-месечни периоди, като това се дължи на  обективната липса на парламент през голяма част от периода),

Продължава и тенденцията за висока концентрация на изменения в едни и същи области, а именно такива, които засягат правата и интересите на големи групи от населението – системата на здравеопазването и социалноосигурителната система.

Източник: Юридически барометър

Безспорен лидер в това отношение е Законът за здравното осигуряване, който има средно 5 изменения и допълнения за една година. Като допълнение, същият този закон е изменян 4 пъти за последните шест месеца или общо 8 пъти в рамките на една година, а за последните три години - 20 пъти.

Броят на създаваните подзаконови нормативни актове също не отстъпва, като средно се падат по 12-13 такива актове на закон. Сред законите с най-голям брой нормативни актове по прилагането им се очертават Законът за ветеринарномедицинската дейност с 54 и Законът за енергетиката с 43 подзаконови акта.

Като друга негативна тенденция се посочва и практиката законодателят твърде често да предвижда законите да влизат в сила в деня на обнародването (вместо 3 дни след него, каквото е общото правило), което се наблюдава при повече от 50% от приетите закони. За това няма обоснована причина, особено имайки предвид факта, че голяма част от законопроектите престояват в НС с месеци.

Изключително показателно е и общественото мнение[1] по някои от най-актуалните въпроси и проблеми, свързани със законодателната и съдебната система. Средната оценка на българското законодателство, дадена от анкетираните, е „Среден 3” – без значителна промяна през последните 4 години. Като основна слабост се посочва, че законите сами по себе си са добри, но не се прилагат, често се променят и има прекалено голям брой закони, наредби и правилници. Последното се потвърждава от горепосочената актуална информация. Отново без големи изненади над 50% от анкетираните посочват корупцията като главна причина за неспазване на правовия ред. Повече от една трета от запитаните биха подали жалба до Европейския съд по правата на човека в Страсбург, защото имат по-голямо доверие в неговата безпристрастност и компетентност. Най-желаната промяна в българската Конституция е намаляване броя на народните представители. За финал на този правно-юридически обзор е показателният резултат от отговора на въпроса „Чели ли сте българската Конституция?” - 70% от анкетираните отговарят с „не”.

 

* Авторът е стажант в ИПИ.

 


[1] Проучването на общественото мнение е осъществено от Института за социални изследвания и маркетинг МБМД в периода 10-14 октомври 2013г. Извадката включва 1002 пълнолетни граждани на страната, определени чрез двустепенна случайна квотна извадка по признаците пол, възраст, образование и тип населено място.