Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

ДДС върху книгите –трябва ли да отпадне?

Автор: Адриана Младенова / 16.12.2006
Оцени тази статия:
По повод празника на българската писменост и култура 24 май, министерството на културата изрази загрижеността си към българската култура чрез тиражираната идея за въвеждане на нулев данък добавена стойност върху книгоиздателите. Професор Даналилов заяви, че “нулевият данък върху книгата е икономически много по-изгоден за обществото”. Тъй като до този момент не сме получили ясна индикация от министъра на финансите Пламен Орешарски, че подобна промяна се обсъжда по повод промените в данъчните закони от следващата година, едва ли думите на министъра са подкрепени от задълбочено претегляне на ползите и разходите. Но за множеството хора не е нужно да се доказва, че намалението на данъчното облагане в сферата на културата носи повече ползи на хората от евентуални бюджетни загуби, изразени в пропуснати събрани средства от държавата. Книгоиздателите, така както още много други групи от обществото, са особено чувствителни към икономическата конюнктура и несъмнено заявеното желание на управляващите да облекчат облагането им с данъци е социално приемливо, особено в контекста на празника. Идеята за въвеждане на по-ниска ставка на ДДС за учебниците (между 5% и 7%) беше предложена още преди седмици в отговор на опасността от драстично поскъпване на учебниците – поради въвеждане на ДДС върху тях от 1 януари 2007г. и поради увеличената цена на хартията на световните пазари.

Ефектите от това предложение

Въпросът с въвеждането на диференцирана ставка на ДДС не е само финансов и не трябва да се разглежда единствено и само в контекста на това дали бюджетът ще пострада от премахването на ДДС за книгоиздателите. Макроикономическите параметри показват, че данъчната тежест в българската икономиката може и трябва да се намали осезаемо, като не е нужно това да става с цената на влошаване на качеството на публичните услуги, а напротив – има достатъчно възможности за оптимизиране на разходите на правителството и съответно подобряване на предлаганите услуги. Но диференцирането на ставките по ДДС води след себе си много други последици, освен преките фискални промени. Променят се стимулите и сигналите, които управляващите изпращат чрез провежданата политика, което оказва силно влияние върху икономическата среда. Диференцирането на ставките по ДДС за неекспортни стоки носи следното послание – и други заинтересувани групи могат да спечелят “благоволението” на правителството и да получат неговата подкрепа, в което няма нищо лошо, ако не става за сметка на всички останали. Следователно създаването на подобен прецедент ще повлече след себе си искания от други сектори и сфери за намаление на данъците за техните стоки и други облекчения и помощи. Без да претендираме за изчерпателност, ще изброим секторите, които през последните месеци са водили кампания за намаляване на ставката на ДДС ексклузивно само в техния сектор - туристическия сектор, фармацевтите, хлебопроизводителите, телекомуникациите и високи технологии. Беше отправено и искане за намаление на ДДС върху гориво, което се използва за селскостопанска дейност. Има достатъчно силно политически представени групи, които ще възприемат подобен ход от страна на управляващите като сигнал, че има възможност от прокарване на интереси във водената от правителството политика.

Но кой може да прецени дали хлябът или книгите са “по-изгодни за обществото”. Защо точно тези стоки, а не високите технологии и родното млекопроизводството например? Опитът да се отговори на този въпрос, дори и с помощта на количествени оценки е проява на плановизъм и няма нищо общо с принципите на пазарна икономика. Защото в икономиката бъдещето е винаги несигурно и непредсказуемо, предпочитанията на хората не могат да се оценяват и агрегират без наличието на ясни и обективни критерии като пазарна цена.

Какво могат да направят управляващите за културата?

Намалението на общата осигурителна и данъчна тежест в икономиката ще подейства благоприятно върху всички граждани, което неминуемо ще доведе и до подобрение на състоянието в сектора на културата и изкуството. Увеличаване на разполагаемия доход на хората чрез намаление на данъчното бреме, преразпределителните механизми в икономиката, облекчаване на административните пречки и процедури в бизнес средата е пътят към просперитет на гражданите и стимул да се обърнат към културните си потребности. Но проявата на дискреционната власт и намеса от страна на държавата чрез подпомагане на някой сектор ще създаде вътрешно напрежение сред лобистите. В същото време администрирането на диференцирани ставки само по себе си е тромаво от процедурна гледна точка, а стремежът на промените в данъчната система трябва да бъдат насочени към опростяване и улесняване на системата. Преразпределението на средства на данъкоплатците, насочването на ресурсите към дадена сфера чрез държавна протекция и интервенция е пример за непазарно насочване на оскъдните ресурси в икономиката.

Издателският пазар на книги в България не е много голям и развит. Според Асоциацията на българските книгопроизводители издателства, чиито книги отговарят на международните стандарти са около 5 хиляди, а близо хиляда от тях издават средно по 7 хиляди заглавия годишно. Ефектът от отпадането на данък ДДС в сектора може да се прецени след като се установи доколко чувствителни са потребителите и купувачите на книги от промяната на цената. Книгопроизводителите апелират да се премахне ДДС по цялата верига на производство на книгите, но това създава възможност за злоупотреби и неминуемо ще се родят различни форми на нелегални практики.

Що се отнася до учебниците - секторът е силно регулиран от държавата и свободната конкуренция в него е ограничена. Съдържанието на учебниците се налага от Министерство на образованието и науката, съответно министерството възлага чрез държавни поръчки учебниците. Процедурите по обществените поръчки са все още непрозрачни. Децентрализирането на решенията относно учебния план и програми, включително и съдържанието на учебниците ще донесе истинска полза за обществото.

Вместо заключение

Диференцирането на данъчните ставки усложнява администрирането на данъчната система, изкривяват се пазарните стимули, производството на определена група стоки се увеличава над икономически обоснованото количество, създава се възможност за злоупотреба, корупция и не на последно място – усложнява се политическата обстановка чрез засилване на желанието на определени групи да прокарат своите бизнес интереси. Правителството трябва да се оттегли от пазара и да даде възможност на гражданите да правят сами своя избор, да разгърнат културните си потребности и да се ръководят от собствените си ценности. За целта е нужно да се намалят осезаемо данъците на всички сфери в икономиката, а не избирателно – само за определена част от предприемачите.