Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

ДДС дупката в България

Автор: Ивайло Тасев* / 22.12.2010
Оцени тази статия:

Според отчета на Министерство на финансите, събраните към края на октомври 2010 приходи от ДДС са в размер на 4,72 млрд. лв., което е 80,6% от прогнозираните след актуализацията годишни приходи, а спрямо всички данъчни приходи по републиканския бюджет това представлява 44,1%.

В годините, предшестващи световната икономическа криза, в България са отчетени  високи нива на растеж. Подемът се изрази както  в повишаване на жизнения стандарт, така  и в нарастващи постъпления в бюджета и стабилизиране на публичните финанси. Изпреварващият ръст на вноса спрямо  износа и постоянно увеличаващото се потребление доведоха до   скок на събираните приходи от ДДС и нарастване на техния дял в общите  приходи на държавния бюджет. Това разбира се беше валидно за годините на подем в икономиката. Картината започна да се променя с началото на финансовата криза и това се потвърждава с данните за 2008 и 2009 г. Ако през 2008 данъкът върху добавената стойност осигури 46,4% от общите данъчни приходи, то  през кризисната 2009 техният дял намаля допълнително до  44.7%.

По-ниските приходи от ДДС през 2010 комбинирани с увеличените разходи логично доведоха до значително нарастване на бюджетния дефицит през 2010.

В доклад от септември 2010 г., PricewaterhouseCoopers изследва събираемостта на ДДС в страните от ЕС и възможни решения за повишаването й.. По изчисления на PwC средното ниво на несъбраните приходи от ДДС за ЕС 27 е 12% от теоретично дължимите суми при липса на измами и при пълна събираемост. В България нивото на показателят е 14% и несъбраната сума се равнява на приблизително 1% от БВП или 344 млн. евро. Най-добре справящите се страни са Естония, Люксембург и Ирландия, отчитащи почти пълна събираемост, а най-зле Гърция, където цели 30% от задълженията остават несъбрани.

Важно е да се уточни и дефиницията на авторите на доклада за ДДС дупка: измами с ДДС, изпадане в неплатежоспособност, схеми за избягване на ДДС, грешно попълнени декларации по ДДС, т.е. има се предвид предимно целенасочени и организирани действия за избягване плащането или за източване на ДДС.

Източник: Study on the feasibility of alternative methods for improving and simplifying the collection of VAT through the means of modern technologies and/or financial intermediaries, 2010[1]

 

Класическият модел на събираемост става все по-несъстоятелен, защото позволява измами при възстановяването на ДДС и схеми за заобикаляне на дължимите суми. Един от най-ефективните начини за ограничаване на измамите с ДДС е използването на електронни фактури.

 

Електронни фактури

Въпреки че електронните фактури и разплащанията по електронен път работят доказано ефективно от няколко години, все още тяхното  разпространение в практиката е слабо. Използват се основно от частния сектор, но проникването им е все още недостатъчно, а в държавната администрация - символично.

В момента между 80% и 90% от фактурите у нас са на хартиен носител, като средната цена на електронната фактура е между 70% и 75% по-ниска от тази на хартиената . Тоест само от преминаването към електронни фактури,  държавната администрация и търговците могат да спестят значителни суми.

Друго предимство на електронната фактура са по-големите възможности за контрол.

Също така се намалява времето за решаване на спорове, касаещи датировка и параметри на сделките. Цялата информация е достъпна в оригинален вид до всички заинтересовани лица.  

Времето за комуникация между клиенти, доставчици и данъчна администрация намалява, а механизмът за следене на сделките от страна на бизнеса се опростява. Електронната фактура спомага за прякото използване на информацията, без да се изискват специални познания по счетоводство и финанси. Анализът е лесен и може да се  извършва без да е необходима помощта на счетоводните къщи.

Единственият недостатък на електронното фактуриране е първоначалната инвестиция, но в краткосрочен план тя се изплаща от спестените разходи за хартиени фактури, по-малкото използване на посредници и съкратените срокове на процедурите.

 

България е държавата в ЕС, която събира най-големи приходи от ДДС, измерени като дял от БВП - над 11%. Този факт прави бюджета сериозно зависим от приходите от ДДС и съответно  много уязвим при спадове в постъпленията от данъка. Това предполага, че българското правителство трябва да бъде най-заинтересовано от всички европейски страни от извършването на реформи, пресичащи престъпленията. Защото освен спирането на престъпните схеми, правителството трябва да плаща и пенсии, а те се финансират най-вече от тези приходи.

 

 

* Стажант в ИПИ.


[1] Цялото изследване можете да прочетете тук: http://ec.europa.eu/taxation_customs/resources/documents/common/consultations/tax/future_vat/vat-study_en.pdf