Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Даси спомним за Роналд Рейгън

15.12.2006
Оцени тази статия:

Дейвид Боуз е изпълнителен вицепрезидент на Cato Institute и авторна книгата “Либертарианството: наръчник за начинаещи”. Той участва в кампаниятана Рейгън през 1976 г.

Роналд Рейгън беше най-красноречивият защитник на ограничената държавнанамеса на нашето време. През 25-те години на неуморно “развяване на знаметоне с бледи пастели, а с ярки цветове” на политическите принципи той успяда промени нагласата на мненията както в Съединените щати, така и по целиясвят.

От първото си появяване на националната политическа сцена през 1964 г.той защитаваше ценностите, които представи в телевизионната си реч точнопреди изборите:

“Идеята, че правителството е задължено на хората, че то няма друг източникна власт, е все още най-новата, най-уникалната идея в цялата дълга историяна отношенията между хората. Това е основният проблем на тези избори: даливярваме във възможностите си за самоуправление или се отричаме от Американскатареволюция и признаваме, че малобройният политически елит в далечната столицаможе да планира живота ни по-добре от самите нас.
На вас и на мен ни се казва, че трябва да изберем между лявото или дясното,но аз предполагам, че няма такова нещо като ляво или дясно. Има само гореи долу. Нагоре – към отколешната мечта за максимална индивидуална свободасъчетана с ред - или надолу – към незначителността на отделния човек притоталитаризма. Независимо от искреността и човеколюбивите им мотиви, онези,които биха пожертвали свободата си в замяна на сигурността, са поели потози път надолу. Плутарх предупреждава, че “истинският разрушител на свободатана хората е този, който пропагандира дарения, награди и помощи”.
Бащите-основатели знаеха, че едно правителство не може да контролира икономикатабез да контролира хората. И те знаеха, че когато правителството реши даго направи, то трябва да използва принуда и насилие, за да постигне тазисвоя цел.”

Бидейки либерал, който променя възгледите си надясно, той може би трябвада бъде наречен първият неоконсерватор. С изключението, че той беше либераленантикомунист, а не комунист каквито са първоначалните неоконсерватори. Инеговият консерватизъм включваше намаляване на намесата на правителството,а не използването на по-голяма намеса за консервативни цели. Днес този видконсерватизъм в управлението ни липсва.

В първото си встъпително обръщение той заявява:

“При настоящата криза правителството не е решението на проблема, проблемъте самото то.
Моето намерение е да обуздая размера и влиянието на федералните власти ида потърся разбиране за разликата между властта, дадена на федералното правителствои тази, запазена за отделните щати или за хората. Всички се нуждаем от напомнянето,че не федералното правителство е създало отделните щати, а отделните щатиса създали федералното правителство.”

Действията му като управляващ не винаги отговаряха на обещанията му. Правителственитеразходи продължиха да растат, имаше недостатъчно делегиране на властта къмщатите и разходите вследствие на федералните регулации продължиха да нарастват.Вместо да закрие две министерства (на образованието и на енергетиката),както беше обещал, той създаде едно ново (на ветераните). На него се дълживластването на Джордж Х. У. Буш и Джордж У. Буш, въпреки че никой от дваматане споделя отдадеността му към свободата и ограниченото правителство.

Въпреки това, след като наследи един президент, който ни накара да вярваме,че нацията ни е неразположена, той възкреси духа ни и вярата ни в свободнотопредприемачество. Той намали рязко пределните данъчни ставки и съживи слабатани икономика. Заедно с Маргарет Тачър той символизираше и стимулираше подновенияентусиазъм за предприемачество и свободни пазари. В своето второ встъпителнослово, той повтори думите си отпреди 20 години:

“През 1980 г. ние знаехме, че е настъпило времето да възстановим вяратаси, да се борим докрай с всичките си сили за индивидуална свобода, съчетанас порядъчно общество. Ние вярвахме и тогава, вярваме и сега, че няма границиза растежа и за човешкия прогрес, когато мъжете и жените са свободни даследват мечтите си.”

Рейгън беше считан за социален консерватор и често говори за “нашите ценностикато вярата, семейството, работата и общността”. Но той рядко се опитвашеда използва правителството, за да наложи тези ценности. През 1978 г. тойсе изказа срещу антигей инициативата в Калифорния. Робърт Кайзер от вестникWashington Post, който отбелязва, че семейство Рейгън са първите домакинив Белия дом на гей-двойка, го нарича през 1984 г. “либерал и в килера”.

По-голямата част от времето, през което Рейгън е президент, е доминираноот Студената война и продължителната битка срещу комунизма. В реч от 1983г. той шокира дърдорещите класи като казва истината за Съветския съюз:

“Да се помолим за спасението на всички, които живеят в мрака на тоталитаризма,да се молим те да открият радостта от познаването на Бога. Но докато гонаправят, трябва да знаем, че докато възхваляват върховната власт на държавата,декларират всемогъщество над индивидуалния човек и предсказват евентуалнотоси господство над всички хора по планетата Земя, те са фокусът на злотов съвременния свят....
Аз вярвам, че комунизмът е още една тъжна, странна глава в човешката история,чиито последни страници се пишат дори в момента....
Призовавам ви да се пазите от изкушението на гордостта – безгрижно да сепоставите над тези неща и да определите двете страни като еднакво погрешни,да пренебрегнете историческите факти и агресивните импулси на империятана злото”.

Може да се спори за целесъобразността на определени инициативи във външнатаму политика, но със сигурност е добре да си честен за природата на тоталитарниякомунизъм. Думите му обявиха край на “моралната еквивалентност” и решителностда използва висок морал в битката с комунизма и вдъхновиха хората зад Желязнатазавеса да повярват, че наистина могат да приключат с “тъжната, странна главав човешката история”, която бяха принудени да преживеят.

Когато последните страници на книгата наистина започнаха да се разгръщат,Рейгън отиде в Берлин и може би в най-известните си думи предизвика съветскиялидер Михаил Горбачов:

“Генерален секретар Горбачов, ако търсите мир, ако искате просперитетза Съветския съюз и Западна Европа, ако искате либерализация: елате тукпри тази врата! Господин Горбачов, отворете тази врата! Господин Горбачов,съборете тази стена!”

Година по-късно Рейгън посети Горбачов в Москва. След като му беше позволенода говори пред студентите от Московския държавен университет, той изнесебрилянтна реч за природата на свободното общество:

“Изследователите на съвременната ера са предприемачите, хората с визия,с кураж да поемат рискове и достатъчна вяра да се изправят пред неизвестното.Тези предприемачи и малките им предприятия са отговорни за почти целия икономическирастеж в Съединените щати. Те са основните двигатели на технологичната революция.Всъщност една от най-големите компютърни фирми в Съединените щати е създаденаот двама колежани - не по-възрастни от вас, в гараж зад дома им....
Ние сме свидетели на мощта на икономическата свобода, простираща се по света,и места като Република Корея, Сингапур и Тайван прескочиха в технологичнатаера, спирайки се за малко в индустриалната епоха по пътя си. Политикатана ниски данъци на подконтинента означава, че през някои години Индия енетен износител на храни. Може би най-вълнуващи са ветровете на промяната,които духат над Народна република Китай, където една четвърт от световнотонаселение в момента опитва за пръв път икономическата свобода....
Влезте в някоя класна стая и ще видите как на децата се преподава Декларациятаза независимостта, че те са надарени от Създателя им с определени неотчуждаемиправа, сред които са правото на живот, свобода и преследване на щастие,които никое правителство не може справедливо да отрече, гаранциите в Конституциятаим за свободата на словото, свободата на сдружаването и свободата на религията....
Но свободата е нещо повече от това: Свободата е правото да задаваш въпросии да променяш установения начин за правене на нещо. Тя е продължаващатареволюция на пазара. Тя е разбирането, което ни позволява да осъзнаем недостатъцитеи да потърсим решенията за тях. Тя е свободата да представиш идея, над коятоса се надсмели експертите и да гледаш как тя получава подкрепа сред хората.Тя е правото да постоянстваш, да мечтаеш, да следваш мечтата си или да останешверен на себе си, дори да си единственият, който се съмнява.
Свободата е разбирането, че никой отделен човек, никоя отделна власт нямамонопол над истината, а всеки индивидуален живот е безкрайно ценен.”

Роналд Рейгън често казваше, че “самото сърце и същност на консерватизмае либертарианството”. Аз го чух да казва това в университета Вандербилтпрез 1975 г., когато имах честта да вечерям с него преди речта му и да получаподпис върху бюлетина ми “Гласувайте за Рейгън”. Тези дни бих го казал помалко по-различен начин: най-добрият аспект от американския консерватизъме отдадеността му за зашита на индивидуалната свобода, обявена в Декларациятаза независимостта и гарантирана в Конституцията. Роналд Рейгън говори затова направление от консерватизма. Това е консерватизмът, който много нилипсва при днешния президент и днешната Републиканска партия.

 

 

 

© Коментарните материали от Прегледана стопанската политика са обект на авторско право. При използванетоим е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатватматериали от бюлетина (за абонамент: svetlak@ime.bg).