Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Данъчно-осигурителни новини в Бюджет 2015

Автор: Петър Ганев / 28.11.2014
Оцени тази статия:

В проекта на Бюджет 2015 и фискалната рамка до 2017 г. не се предвиждат сериозни промени по отношение на данъците и осигуровките. Продължавайки традицията от последните години, новините са предимно в осигурителната политика, като осигурителното бреме отново се покачва чрез чисто административни мерки (разбирай праговете), въпреки че наглед ставките остават същите. По отношение на данъците промените са в облагането на лихвите по депозитите - разширяване на данъчната основа и увеличаването на ставката до 10%, както и в акциза върху цигарите - без покачване през 2015 г. и календар за покачване от 2016 до 2018 г. Казано накратко, следващата година ще бъде седмата поред, в която няма намаление на какъвто и да е било данък - от началото на кризата през 2009 г. бюджетът на страната неизбежно е на минус, данъците в общия случай не се пипат (изключвайки акцизите), като се предприемат различни административни стъпки, които реално повишават бремето върху работещите в страната.

Въпреки многото шум около осигурителните вноски, рамката до 2017 г. не залага никакви промени в различните вноски - основно пенсионна и здравна. Въпреки това, пакет от административни мерки повишава осигурителното бреме, което е особено важно от гледна точка на правителствената прогнозата за леко свиване на заетостта през следващата година. Административните промени през 2015 г. са следните:

  • Увеличение на максималния осигурителен доход от 2 400 на 2 600 лв.;
  • Административно покачване на минималните осигурителни прагове с 4% в тези икономически дейности, по които не е постигнато споразумение;
  • Увеличение на минималния осигурителен доход за земеделските производители от 240 на 420 лв.

Всяка от тези промени ще покачи разходите за труд за определени групи работещи, което ще има и съответния ефект върху заетостта и новите работни места. Връзката между осигурителното бреме и заетостта, макар и сляпо отричана от администрацията, е безспорно доказана през последните години (виж повече за дебата тук и за връзката тук). Административното покачване на минималните прагове там, където няма споразумение, също е изключително притеснително, тъй като показва неразбиране на практиката от последните години и на предизвикателствата пред тристранния диалог в страната.

Промените по отношение на данък "лихва" или облагането на лихвите по депозитите е класически пример за устойчивостта на администрацията да държи неизменно на всеки вид данък, който веднъж е минал пред обществото. Уж временно въведен и с идея постепенно да се премахне, проектът за 2015 г. бетонира облагането на депозитите, като дори предвижда по-широка данъчна основа, тоест да се обхванат всякакви видове депозити. Това, разбира се, носи някакви приходи в бюджета (несъществени за фискалното салдо), но и отнема от стимулите да се спестява в банковата система, което едва ли е най-добрият сигнал към обществото точно сега. Така или иначе, тук дискусията не трябва да е толкова за ставката или нейното покачване от 8 на 10 процента, а за данъка като такъв, тоест дали лихвите по депозитите да се облагат като другите доходи и как това влияе на стимулите за спестяване.

Облагането на цигарите е другата интересна тема, която е на дневен ред. До 2018 г. акцизът на цигарите трябва да бъде повишен, за да достигне минималните нива по европейските правила - акцизът трябва да се повиши от 148 лв. до 177 лв. на 1 000 къса цигари. През миналата година ИПИ представи анализ на облагането с акциз на цигарите в страната, който посочи някои от грешките след присъединяването ни към ЕС и направи предложение за въвеждане на данъчен (акцизен) календар и постепенно увеличение на акциза на малки стъпки през годините (виж тук). Добрата новина в правителствения план е въвеждането на подобен календар за периода 2016-2018 г., което, ако бъде прието, ще отнеме от несигурността за потребители, компании и бюджет. Спорните моменти тук са, че се пропуска 2015 г., тоест увеличението ще започне от 2016 г., както и че планът е за увеличение на адвалорния (пропорционалния) компонент, което се разминава с европейската практика от последните години - повечето страни покачват специфичния компонент, който е по-лесно управляем и по-подходящ в преследването на номиналната цел по европейската директива. Това вероятно тепърва ще се дискутира и гласува на второ четене в парламента.

Темите, които очевидно липсват в данъчната политика и съответно в приходната част на бюджета, отново са данъчната децентрализация, пенсионна и здравна реформа, както и намек за намаление на данъчното бреме. Поредните години на бюджетен дефицит, както и буксуването на родната икономика, изискват не просто данъчна стабилност - запазване на основните данъци, но и по-смели стъпки по отношение на регионите и социалните системи (структурни, а не разходни такива). Статуквото обаче се чете и в този проектобюджет.

 

Проектът „Активно гражданство и добро управление в борба с бедността” се финансира в рамките на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г.

Страница на проекта: www.bednostbg.info 

Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Институт за пазарна икономика и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България.

http://www.ngogrants.bg/