Данъчните фалшификации на Обама*

Президентът трябва да знае, че неговото желание за увеличаване на данъците ще унищожи работни места

Господин Президент, каква мислите е максималната данъчна ставка, която един американец трябва да е принуден да плати? Зададох този въпрос на прес службата на Белия дом миналата седмица и все още чакам отговор. Аз съм склонен да се обзаложа, че те никога няма да дадат на мен или на някой друг американец числото.

В статията от последaтa седмицa, аз показах колко много американци с всякакви нива на дохода плащат ефективни данъчни ставки от около 400% върху техния доход от спестявания, защото правителството поддържа краткосрочни лихвени проценти под 1%, докато генерира инфлация от 3,8% годишно. Toзи инфлационен данък също предизвиква много получатели на капиталови печалби да имат ефективни данъчни ставки над 100%.

Администрацията предложи значителни данъчни увеличения, базирани както на неверни твърдения за проблема, така и на неверни твърдения за възможните ефекти от предложените решения. Администрацията и нейните съветници трябваше да знаят колко от това, което казват, е лъжа, защото те са били поправяни толкова много пъти.

Първата лъжа е, че милионерите като Уорън Бъфет плащат по-ниски данъци от техните секретари. Господин Бъфет изглежда предпочита да взима повече от своeтo възнаграждениe под формата на капиталови печалби, отколкото от заплата. Неговите компании могат да приспаднат стойността на заплатите от приходи си, но капиталовите печалби се разпределят само след като компанията е платила корпоративния си данък. За да може правилно да се измери процентът на неговия данък, ще бъде необходимо да се разгледат всички данъци, които той плаща директно и косвено върху инвестиционния си доход, включително инфлационният данък и процентът нa корпоративния данък. Може да се обзаложим, че данъкът на Бъфет е далеч по-голям от този на неговата секретарка.

На 14 септември бившият икономист в адмистрацията на американското министерство на финансите Стивън Дж. Ентин, който сега е президент на Института за икономически проучвания на данъчното облагане, заяви официално пред Конгреса и отбеляза, че „хората с най-големи доходи вече плащат много висок дял от подоходния данък”. Топ 2% от данъкоплатците имат 27,95% от коригирания брутен доход и плащат 48.68% от подоходния данък. Най-ниските 50% от данъчно задължените имат 12,26% от коригирания брутен доход и плащат 2,89% от подоходния данък. Половината от подалите данъчна декларация сега не дължат никакъв подоходен данък или получават данъчен кредит за възстановяване. 

Много от левите политици бързо се съгласяват, че данъчните ставки оказват влияние на поведението, когато са приложени към поведение на потребителите, което не харесват, като пушенето. Те искат да имат високи данъци върху определени храни като бонбони, напитки, които съдържат захар и трансмазнини, за да подтиснат тяхното потребление. Но когато става въпрос до работната сила и капитала, тези от ляво често спорят, че тези данъци имат малък ефект въху нежеланието на хората да работят и инвестират в продуктивни предприятия, въпреки емпиричните данни и добрата икономическа теория. Цитирайки Г-н Ентин, който е изучавал и моделирал ефектите на данъците повече от 30 години: „По-високите пределни данъчни ставки върху която и да е група, особено върху тези, които вече плащат най-високите пределни нива, ще понижи БВП (Брутния вътрешен продукт) и дохода повсеместно, а не само този на хората, плащащи първоначалната данъчна сметка. Повишаването на двойното данъчно облагане върху корпоративните печалби чрез повишаване на данъчните ставки върху капиталовите печалби и дивидентите драматично ще намали инвестициите и заплатите и няма да повиши очакваните приходи.

Господин Президент, Вие твърдите че е справедливо богатите да плащат повече, но никога не дефинирахте „справедливостта” или откъде извеждате тази неопределена концепция. Отново се обърнах към Белия дом да даде отговор, но не го получих. Ние знаем от предишен опит и от добри динамични икономически проучвания, че по-високите данъци върху капиталовите печалби ще доведат до по-малко нови работни места и дори по-ниски данъчни приходи. Как може това да е справедливо, господин Президент?

Истината е, че много американски бизнесмени и индивиди вече плащат много високи данъци, ако многобройните нива на облагане и инфлационният данък се вземат предвид. Фалшиво е да се твърди, че повишаването на капиталовите печалби, лихви, дивиденти и заплати на тези, които правят повече от $200,000 на година, няма да направи всички по-бедни.

Правенето на данъчна политика, базирана на фалшиви твърдения, само ще направи по-бедни хората от всички доходни групи и  това е не само безотговорно, но и подло.

* Статията е публикувана за първи път във вестник „Washington Times“ в понеделник, 22 август, 2011 година. Оригиналният текст е достъпен тук. Преводът е с любезното позволение на автора. Преводът е на Емилия Шехтова – стажант в ИПИ.

** Ричард У. Ран е старши сътрудник в Института Като и председател на Института за глобален икономически растеж. Той е председател на Консултативния съвет на ИПИ.