Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Данъчни тенденции в ЕС и още нещо

Автор: Спартак Софийков* / 31.05.2013
Оцени тази статия:

На 3-ти май тази година Евростат публикува ежегодния си доклад за нивото на данъчно облагане в Европейския съюз. Публикуваните данни за поредна година очертават любопитни тенденции, заслужаващи коментар.

Данните за 2011г. за пореден път насочват към затвърждаване на откроилата се през последното десетилетие статукво общата данъчна тежест (данъчен приход спрямо БВП) в ЕС да бъде значително по-висока в сранение с останалите водещи икономики по света. Общият обем на данъците и социалноосигурителни вноски в ЕС представлява 38,8% от съвкупния брутен вътрешен продукт на ЕС (покачване с 0,4 процентни пункта спрямо предходната година, което е значително по-високо от нивата на съотношението в Япония (28,7%)и САЩ (25,2%), например.

Средната ставка на ДДС в ЕС продължава да расте, като е важно да се отбележи, че общо 17 страни са повишили своите ДДС ставки от 2008 г. насам. Този факт не е изненадващ с оглед на факта, че косвеното данъчно облагане обикновено предполага по-висока събираемост в сравнение с прякото такова, както и на това, че увеличаването на относителния дял на непреките данъци би могло да играе ролята на трамплин за по-бързо възстановяване на икономическия растеж[1] . Конкретно, за поредна година основната ставка на данъка върху потреблението като цяло бележи ръст - средното ѝ  ниво за ЕС-27 достига безпрецедентно високи ниво от 21,3% през 2013 спрямо 21% през 2012. Напълно очаквано държавите, при които ДДС ставките претърпяват ръст, са предимно южноевропейски, като осезаемо процентно увеличение се наблюдава в Испания (от 18% на 23%), Италия (от 21 на 22%) и Кипър (от 17% на 18%). Всъщност Латвия е единствената страна от ЕС-27, където ДДС ставката пада – от 21% през 2012 на 20% през 2013 г.

Освен това се забелязва цялостно увеличение при средното ниво на най-високите ставки на корпоративните данъци и данък общ доход (ДОД), чиято стойност се доближава до предкризисни нива. Все пак, за разлика от ДДС, в този случай резултатите не бива да бъдат интерпретивани еднозначно, тъй като се забелязват и изключения от правилото - при Гърция, Италия, Унгария и Великобритания се наблюдава намаление, например. Макар данните за 2011 г. да индикират  поредна година на низходящ ход на процента на корпоративни данъци спрямо БВП, се забелязва спад в темпа на намаляване, което може да бъде интерпретирано като отражение на постепенното съживяване на бизнеса на Стария континент през периода.

Съдейки по данните за първите три тримесечия на 2012г., приходите от данъци като процент от БВП се очаква да продължат да бележат ръст в краткосрочен план. На фона на високата задлъжнялост на повечето страни членки, тази тенденция може да бъде интерпретирана като позитивна индикация за капацитета им да обслужват публичния си дълг, независимо че свидетелства и за увеличаване на данъчното бреме, което потенциално крие риск във времена, в които стабилния икономически растеж все още е цел, а не реалност. На фона на отново настанилата се рецесия, съществува висок риск данъчните приходи да претърпят повторно свиване в близко бъдеще, което, независимо от повсеметните мерки за икономии, би упражнило допълнителен натиск върху без това крехките публични финанси на ЕС-27.

Друга тенденция, открояваща се в издадения доклад, е, че средностатистически страните с по-ниска степен на икономическо развитие запазват значително по-ниското ниво на данъчна тежест в сравнение с по-развитите си съседи, макар че не всички от тях могат да се похвалят със завидна макроикономическа среда. Такъв тип фискална стратегия може да бъде разтълкуван като дисциплинирано придържане към дългосрочния стремеж на тези страни към подобряване на конкурентноспособността и привличане на чужди инвестиции.

 

Къде е България?

През 2011 г. България, заедно с Румъния, се нарежда на предпоследно място по съотношение между общия данъчен приход за страната и брутния ѝ вътрешен продукт. Този резултат е над 11 процентни пункта по-малко отколкото средното съотношение за Европейския съюз.

За поредна година България се затвърждава като страната с най-ниско ниво на пряко данъчно облагане, както и с най-ниски приходи от преки данъци върху единица БВП. Това от своя страна допринася за челното място на страната по отношение на дела на непреки данъци спрямо БВП. Именно около 32% от данъчния бюджет е съставляван от приходи от ДДС и 19% - от акцизи. Все пак трябва да се отбележи, че докладът не отчита скритата административнатежест на данъците, което донякъде прави картината непълна.

Независимо от факта, че бремето на социално-осигурителните вноски у нас е едно от най-високите в Европейския съюз, България се намира в дъното на таблицата както по отношение на коефициента на събрани данъци върху труда спрямо БВП, така и по отношение на относителния дял на прихода от осигуровки спрямо общия данъчен приход. Това свидетелства за ниската събираемост, дължаща се до голяма степен както на непропорционално високите осигурителни ставки, така и на определянето на осигурителни прагове по професии, създаващи предпоставки за разрастване на сивия сектор. Не само това, но данните категорично потвърждават нееднократно изказваната от ИПИ позиция, че системата на облагането на труда е неефективна и съществува необходимост от сериозни реформи.

 

 


[1] Lucas (2003)

Публикацията е базирана на изследването „Данъчни тенденции в Европейския съюз – издание 2013” (Taxation trends in the European Union – 2013 edition) нa Евростат. Данните за обема на данъците като дял от БВП на страните в доклада са за 2011, поради методологични съображения. Пълният текст на изследването на английски език е достъпен тук.

* авторът е стажант в ИПИ