Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Данъчни съвети за кандидатите на Републиканската партия*

Автор: Ричар Ран** / 24.02.2012
Оцени тази статия:

По-добър от плана  на Обама  - добре, но не достатъчно добре

Кой от състезаващите се за президент има  най-добър и кой - най-лош план за данъчна политика? Лесно е да се каже кой е най-лошият – този на президента Обама.

Ще споделя, че аз бях част от малък екип, който разработваше и подпомагаше публичното разпространение на икономическата платформа на президента Джордж Буш Ст. през 1988г. Първият президент Буш спечели отчасти, защото имаше един ясен и разбираем план – „Прочетете го по устните ми: без нови данъци”, а също  и „гъвкаво замразяване” за контролирането на разходите. За нещастие, негово лично и на държавата, той изостави „гъвкавото замразяване” скоро след като пое длъжността, а данъчното обещание - две години по-късно. Тази подмяна изигра голяма роля за последващата му загуба през 1992г.

Господин Обама изглежда не е научил нищо от грешките на първия президент Буш. Той многократно се задължи да не увеличава данъците на тези, които имат под 250 000 долара годишен доход и да направи всичко възможно да увеличи броя на работните места. Засега той всъщност е подписал 21 увеличения на данъци. Шест от тези увеличения са пряко отнасящи се до данъците на тези с по-малки от 250 000 долара доходи, а редица други непряко увеличават данъците на групите с ниски и средни доходи. Ако данъчните предложения, съдържащи се в неговия план, бъдат прокарани, ще настъпи драстично увеличение на данъците за работодателите – хората от малкия и среден бизнес, корпорациите и предприемачите. Увеличението на данъците на работодателите намалява броя на новите работни места - проста концепция, която президентът вероятно не може да възприеме.

Конгресменът Рон Пол заяви че иска да премахне данъците върху доходите и да намали администрацията до оптимален работещ размер, съобразен с конституцията. Похвални цели, но докато не бъдат избрани повече икономически либертарианци в Конгреса, те няма да се изпълнят, дори ако тексаският републиканец бъде избран за президент.

Бившият говорител на Камарата на представителите Нют Гингрич има добър данъчен план, който предлага опция за данък от 15%, намаляване на корпоративната ставка до 12,5%, премахване на т.нар. алтернативен минимален данък, както и на данъците върху капиталовите печалби, дивидентите, унаследяването на имоти, както и да се позволи на бизнеса да приспада капиталовите си инвестиции през първата година от облагаемата си база  и преминаване към териториална данъчна система.

Този план ще доведе до намаляване на приходите, дори и при значителния динамичен ръст, произтичащ от него. Господин Гингрич заяви, че иска да ограничи размера на администрацията дотолкова, че да може тя да бъде издържана от данъчните постъпления, а не обратното. Това е добра линия на поведение, но за да бъде достоверна, той трябва да доуточни къде ще бъдат направени съкращенията, включително и тези за социални придобивки. Заради предишната си критика към конструктивния план за справяне със социалните придобивки на  председателя на бюджетната комисия към Конгреса Пол Райън, господин Гингрич ще трябва да остане съсредоточен върху това как точно би орязвал разходите, за да бъде планът му достоверен.

Данъчният план на бившия сенатор Рик Санторъм не е толкова добър и толкова смел, колкото този на Гингрич. Той би свалил индивидуалната ставка до 28% и корпоративната до 17,5%, облагането на капиталовите печалби и дивидентите до 12%, би премахнал данъка върху наследството и алтернативния минимален данък, както и би приспадал капиталовите инвестиции от облагаемата база. Въпреки това, той също желае нулево облагане на промишлеността заради погрешното си разбиране, че промишлеността е по-важна и е била засегната повече от други бизнес сектори. Също така в наше време промишлеността все по-трудно може да бъде дефинирана и много предприятия биха направили всичко нужно да се определят като „промишлени”.

Реториката на господин Санторъм е добра относно разходите, но неговата предишна публична дейност я поставя под въпрос. Господин Санторъм дава основания за критиката, че е консерватор, който желае голяма държавна намеса и изглежда вярва, че знае повече от пазарите за това как да бъдат облагани и харчени парите. Той продължава да се разграничава от либертарианците по всички фронтове, като се знае, че много американци имат някакви икономически, външнополитически и социални либертариански увлечения.

Бившият губернатор Мит Ромни има най-лошия данъчен план сред  републиканците. Дори и сравнен с настоящата система този план да представлява огромно подобрение, той е както прекалено умерен, така и прекалено сложен. Роналд Рейгън знаеше, а повечето добри политици осъзнават, че техните предложения трябва да са прости и разбираеми, за да бъдат те избирани, а предложенията им - прокарвани. 

Планът на Мит Ромни пренебрегва факта, че повечето хора не могат да запомнят дори десетте Божи заповеди, още по-малко биха могли да запомнят един план от 59 точки. Части от плана нямат икономическа логика, като премахването на облагането на капиталовите печалби за тези, които имат годишен доход по-малък от 200 000 долара, но 15% облагане за тези, които имат по-голям доход. Много хора, които изкарват далеч по-малко от 200 000 долара средно за година, рядко биха могли да изкарат няколкостотин хиляди долара капиталови печалби от продажбата на тяхната ферма или малък бизнес, а тези еднократни събития няма да ги направят богати.

Съвет към отбора на Ромни: Преправете си данъчния план – направете го прост. Намалете данъчните ставки за работещите, премахнете двойното облагане на капитала, и позволете пълно приспадане на инвестиционните разходи от данъчната база. Обяснете основните моменти в две или три изречения. След това разработете план за разходите (намаляването им), който да е осигурен от постъпленията, предвидени от данъчния ви план.

Мит Ромни е смятан за кандидата с бизнес логика. Следователно той би трябвало, повече от всеки друг, да има икономически солиден данъчен и разходен план, който може лесно да се разпространява в публичното пространство. Без него, той значително намали шансовете си както за спечелване на номинацията, така и за спечелването на изборите.

 

* Статията е публикувана за първи път във вестник "Washington Times" в понеделник, 20 февруари, 2012 година. Оригиналният текст е достъпен тук. Преводът е с любезното позволение на автора. Преводът е на Веселин Василев – стажант в ИПИ.  

** Ричард У. Ран е старши сътрудник в Института Катон и председател на Института за глобален икономически растеж. Той е председател на Консултативния съвет на ИПИ.