Данъчна политика на местно ниво

Напоследък данъците са все по-актуална тема – било то заради дебата за данъците в Европа (да има данъчна хармонизация или не) или заради фискалния борд (да бетонираме преките данъци или не). Покрай всичко това някак нормално се насочва вниманието и към общините и данъчната политика на местно ниво. Нещо повече, през последните месеци в няколко общини бяха блокирани сметки (например Хасково), което отново отвори темата за местните финанси и възможността за провеждане на адекватна политика на местно ниво. И така, до къде стигна процесът на децентрализация и какво се случва към момента?

През 2007 г. бе променена Конституцията, като се дадоха правомощия на общинските съвети да определят размера на местните данъци при условия, по ред и в границите, установени със закон. На практика, с тази промяна общините за пръв път получиха реални данъчни правомощия. В края на 2007 г. бяха направени и съответните промени в Закона за местните данъци и такси, където бяха залегнали именно тези правомощия на общините. От тогава насам процесът върви мудно, но все пак въпросните граници бяха постепенно разширени, а през тази година се появи и нов местен данък – туристическият данък.

Основната пречка пред по-бързото отдаване на данъчни правомощия към общините бе липсата на доверие, че може да се провежда адекватна данъчна политика –имаше притеснение, че ако няма строги граници, то някои общини ще наложат непосилно високи ставки, а други ще гласуват твърде ниски. Аргументите бяха най-различни, но всички следваха тази логика – „не се знае каква глупост ще направят, дайте да я караме лека по лека”.

Данък недвижим имот за фирмите

Тази логика обаче се оказа грешна – общините все пак получиха по-голяма свобода, но никъде не се стигна до екстремно ниски или високи данъци. Ето например, данъкът върху недвижимите имоти[1] през 2007 г. бе 1,5 на хиляда върху данъчната оценка на имота. През 2011 г. границите вече са от 0,1 до 4,5 на хиляда, но това не промени драматично картината – в областните градове ставката варира от 1 на хиляда (Търговище) до 2,5 на хиляда (Велико Търново). Всъщност в 18 от областните градове ставката е или равна или по-ниска от единната ставка през 2007 г. Въпреки всички проблеми пред местните бюджети, в никоя голяма община не е гласувано шоково увеличение на имуществените данъци. Никъде няма и шоково намаление, тоест ставката да падне под 1 на хиляда. Тук, разбира се, може да дискутираме и оценката на недвижимите имоти – било то по отчетната им стойност или данъчната оценка – тъй като това покачва ефективно данъка, но това е решение взето на централно ниво.

Данък превозни средства

През 2007 г. ставката[2] е 1,1 лева на kW за всички общини. През 2011 г. границите са от 1,1 до 3,3 лева на kW – тук възможност за намаляване очевидно няма, но няма и случаи на драстично увеличение. В 14 от областните градове ставката не е променяна, въпреки възможността да бъде увеличена. Най-високо достига в Смолян – 2 лева на kW.

Някои изводи

Явно на местно ниво се води някакъв разумен дебат, който не бива пренебрегва. Същото показват и дебатите за туристическия данък, като много от аргументите бяха приложими и на национално ниво. В крайна сметка едни общини гласуваха сравнително високи ставки, а други решиха да смъкнат данъка и да не утежняват бизнеса – например за хотел три звезди в Бургас туристическият данък е 2 лв. на нощувка, докато във Варна бе понижен до 60 ст. Ето това е пример за данъчна конкуренция на местно ниво – конкуренция, която води до добри политики, а не обратното.

Само по себе си всичко това не решава очевидните проблеми пред общините – трудностите пред местните бюджети, бавенето на плащания и трупането на задължения, които в някои случаи дори доведоха до запориране на сметки на общини (примерът на Хасково). Това обаче не следва да компрометира идеята за повече данъчна свобода на местно ниво. Напротив, на местно ниво дебатът също е разумен, а е и по-близо до хората. Наред с това трябва да се развие и нормативната база при изпадане в неплатежоспособност (например при бавене на разплащания и запориране на сметки), което вече би отворило пътя към пълната финансова самостоятелност на общините.

В началото на април 2011 ИПИ ще публикува второ издание на класацията на Местни условия за правене на бизнес (http://www.effectivemunicipality.com/bg).

[1] Отнася се за нежилищни имоти на юридически лица

[2] Отнася се за леки автомобили с мощност над 74 kW до 110 kW