15-04-2011

Данъчна несправедливост*

Контрапродуктивна система наказва успеха, но твърди, че е прогресивна

И така, току-що си приключил с подготвянето на данъци върху доходите, но разбра ли данъчния кодекс? Ако си казал да, не знаеш какво не знаеш. Американският данъчен кодекс стана толкова дълъг, сложен, противоречив и лишен от здрав разум, че никой не може да го разбере напълно – и това включва данъчни специалисти и служители в Агенцията по приходите (АП). Могат ли почтени хора с чиста съвест да преследват, да глобяват и дори да вкарват в затвора техните съграждани за нарушения на закони и регулации, които дори те самите не знаят из основи? Но това е тема на друг разговор.

Данъчните икономисти дълго се караха, че американският данък върху доходите причинява огромно и напълно ненужно бреме върху икономическата система. Очевидните разходи и загубеното време на фирмите и гражданите в опити да се придържат към данъчната система струва стотици милиарди долари (и то без да броим разходите за повече от 100 000 бюрократи в АП, които ги администрират). Тази загуба на ресурси излишно намалява икономическия растеж и създаването на работни места. Основна причина това безобразие да продължава е, че малко от законодателите, а и хората, които налагат правилата в АП, мислят сериозно за последствията от това, което са направили и продължават да вършат (или просто не им пука).

Един човек, които сериозно мисли за данъците и други финансови въпроси, включително моралността на данъчния кодекс, е управителят на калифорнийски фонд за рисков капитал и финансов учен Кип Хагопян. Г-н Хагопян има доста навременна и провокативна статия в априлско-майското издание на Полиси ривю (публикация на Институт Хувър в Университета Станфорд) със заглавие „Несправедливостта на прогресивния данък върху доходите”. Щатите имат прогресивен данък върху доходите (в който ставките се увеличават при по-високи нива на доходите) от въвеждането на данъка върху доходите през 1913. Прогресивният данък е считан за справедлив от много хора. Но така ли е? Г-н Хагопян твърди, че ако хората наистина се замислят по въпроса, е доста вероятно да достигнат до съвсем други изводи.

Данъчните учени дебатират плюсовете и минусите на данъчната система от векове. Данъците върху потреблението – това, което хората взимат от икономика – обикновено се считат за по-малко вредни от данъците върху труда и капитала, които са фактори на производство в икономиката. Както господин Хагопян отбелязва, има четири основни (широко дефинирани) данъчни системи дискутирани в литературата:

На човек или „на глава”, който изисква всеки човек да плаща неговия дял от разходите на правителството
Пропорционален или плосък данък, който облага всеки долар от дохода по една ставка, обикновено с малко изключения или кредити
Прогресивно намаляващ, който е пропорционален само на доход над определен праг или изключение. То прави системата прогресивна, но обикновено доста по-малко от система с увеличаващи се ставки
Прогресивен данък, който облага нарастващия доход с по-високи ставки, докато дохода нараства, ефективно увеличаване на данъците като процент от дохода, докато той нараства

Съединените Щати имат една от най-прогресивните данъчни системи в света. Най-богатият 1 процент данъкоплатци плаща 38 процента от целия данък, въпреки че притежава 20 процента от всичкия доход. Най-богатите 10 процента от данъкоплатците плащат 70 процента от данъка, докато притежават едва 46 процента от дохода. В другия край, най-бедните 50 процента от данъкоплатците плащат 2,7 процента от дохода, докато притежават 13 процента от дохода.

Данъкът върху дохода става доста по-прогресивен през изминалите 30 години, което има за последствие ситуация, в която относително малка чат от данъкоплатците плаща масата данъци, докато повечето американци плащат малко или никакви данъци върху дохода. Това причинява липса на връзка между облагите от правителството и това, за което плащат гражданите. Един резултат е по-голяма поляризация в политическото пространство, където мнозинството граждани изисква повече правителствени облаги, за които те искат някой друг да плаща.

Шведите бяха тръгнали по същия този разрушителен път, но обърнаха курса през последните няколко десетилетия и направиха своята данъчна система доста по-малко прогресивна, въпреки че техните ставки са далеч над тези в САЩ. Резултатът е намаляване на търсенето на нови държавни служби, тъй като хората с всякакви доходи осъзнаха, че те ще плащат за тези услуги, а не някакъв митичен „богаташ”. Ползата от това е, че Швеция в резултат на данъчните и другите реформи, сега има един от най-високите икономически растежи в света.

Г-н Хагопян внимателно изследва плюсовете и минусите на всяка система по най-безпристрастен начин и заключва: „Тъй като няма напълно справедлива данъчна система, целта трябва да бъде да се проектира най-малко несправедлива такава.” Той стига до извода, че прогресивно намаляваща система е най-малко несправедлива. Не е възможно да се обобщят аргументите за и против всяка система на г-н Хагопян във вестникарска статия, затова, аз няма да се опитвам да направя невъзможното. Но за тези, които мислят, че прогресивната система е справедлива, моля обяснете справедливостта в това да облагаш един човек с по-висока ставка за всеки допълнителен час, който тя или той работи, за да направи по-добър живота на семейството си, докато облагаш с по-ниска ставка по-малко работливите и по-малко отговорните.

*Статията е публикувана за първи път във вестник „Washington Times“ в понеделник, 11 април 2011 година. Оригиналният текст е достъпен тук. Преводът е с любезното позволение на автора. Преводът е на Милена Пешева – стажант в ИПИ.

**Ричард У. Ран е старши сътрудник в Института Катон и председател на Института за глобален икономически растеж. Той е председател на Консултативния съвет на ИПИ.