Данък смет

Тази седмица парламентът гласува промени, които ще се отразят на данъчнатаоценка на недвижимите имоти, които ще повишат дължимият данък сгради, таксасмет и данъка при възмездното придобиване на недвижими имоти от 2007 година.

Доколкото това ще засегне почти всички български граждани е добре да сезапитаме кой ще спечели от повишаването на данъчната оценка и дали има смисъл.

Нарастването на дължимия данък сгради и данък при прехвърлянето на имотипо принцип няма да е голямо от гледна точка на пазарните цени на имотитев България. Тези два данъка изостават от развитието на цените в последнитегодини и като цяло не представляват голямо бреме върху собствениците. Най-важноотражение на гласуваната промяна ще има върху плащаната такса смет. Всъщносттрябва да спрем да я разглеждаме като такса, защото по същината си тя представляваданък, средствата от който се използват за точно определени цели – сметосъбиране,извозване и преработка. Именно поради факта, че данък смет се използва законкретна услуга е възможно „приватизирането” на услугата и отмяна на данъка.

В момента има няколко основни проблеми от съществуването на данъксмет:

1. Общините управляват събраните пари от данък смет без възможност от странана обществото за реален контрол.

2. Общините се договарят с частни фирми за извършване на услугите, но имаемблематични случаи на неизгодни за обществото договори, които носят облагина фирмите концесионери, качеството на услугата е ниско, а средствата сехарчат нерационално.

3. Няма реални стимули за подобряване на услугата от страна на концесионерите– гражданите нямат възможност за избор ако не са доволни от предоставянатауслуга.

4. Няма възможности за конкуренция между отделни фирми, особено при услугите,предоставяни на гражданите (на фирмите в големите градове е предоставенанякаква възможност за избор).

За да се промени ситуацията е най-добре да се прекрати практиката общинатада отговаря за тези услуги и да се прехвърли дейността изцяло на частниясектор на принципа на индивидуално договаряне. Как може да стане това?

На първо място, премахва се такса смет. Заплащането за услугите по събиранетои извозването ще става на база на договори между частни фирми и собственицитена блока например. Когато има няколко фирми, които предлагат такива услугив един квартал ще има конкуренция между тях и от това ще имат полза всичкиграждани.

Сключването на договори между гражданите и фирмите ще позволи да се търсиотговорност при неизпълнение на задълженията за извозване. Таксата можеда се определи на базата на извозените боклуци или под формата на минималнапостоянна такса плюс допълнителен процент върху обема на събраните боклуци.Това в крайна сметка зависи от фирмата и гражданите.

От друга страна, цената на услугата ще може да бъде по-гъвкава – ако иманеобитавани апартаменти например, те няма да плащат за извозване на сметта,просто защото количеството смет, което ще се извозва ще бъде по-малко. Другопредимство е, че фирмите ще могат да предлагат различни варианти по отношениена редовността на извозване, начинът по който да се разделят боклуците,допълнителни услуги по почистване. Освен от изброените характеристики, ценатана услугата може да зависи и от отдалечеността на даден район от сметището.

Не на последно място трябва да отбележим, че разходите по събиране на таксасмет, както и административните разходи на общинската администрация ще намалеятслед премахването и, което не е маловажно.

Друг проблем, който може да се разреши или поне облекчи, е въпросът с разделнотосъбиране на отпадъци. Това е факт от 2005 година в България, но ефектътвсе още не е значителен. Ако се приватизират изцяло дейностите по сметоизвозванеи се даде възможност за индивидуално договаряне, то фирмите могат да предлагати по-ниска цена за отпадъците ако те са разделно изхвърлени, защото следтова тя може да ги продава за преработка. В някои страни по света, отпадъците,които подлежат на рециклиране и се изхвърлят в отделни контейнери се извозватбезплатно. Това може значително да понижи разходите на гражданите като едновременноделът на рециклиране на отпадъците се повиши, което пък ще означава по-малкобоклук на едно сметище и по-дълъг живот.

Освен дейностите по сметоизвозване и обработка, такса смет се използваи за поддържане на чистотата в общината. При премахване на данък смет, общинатаможе да използва други приходи, с които да финансира тези дейности, а именно:

1. Приходи от приватизация на общински дружества и продажба на общинскиимоти;

2. Приходи от предоставяне на концесии;

3. Нарасналите приходи от гласуваното яувеличение на данъчната оценка наимотите от 2007

4. Спестени средства от оптимизиране на работата на общинската администрация

За 2006 година, гласуваните средства за почистване на София са в размерна 27 820 000 лв. от общо 85 326 000 лв., тоест около 33%. На първо място,тези разходи могат да се намалят като се обяви конкурс за фирми, които даизвършват почистването. Конкурсното начало най-вероятно ще намали ценатаот сегашното и ниво.

И все пак разходите за почистване трябва да се покрият от някъде и нашетопредложение е да се използват приходите от имуществените данъци, които за2006 година за софийска община са заложени да бъдат 87 350 000 лв.:

– данък върху недвижимите имоти – 24 млн. лв.

– данък върху наследствата – 150 хил. лв.

– данък върху превозните средства – 18 млн. лв.

– данък при възмездно придобиване на имущество и дарения – 44.2 млн. лв.

– други данъци -1 млн. лв.

От цифрите става ясно, че е напълно възможно да се премахне данък смет,дейността да се извършва изцяло от частни фирми при договаряне с гражданитеи бизнеса в общината, което ще намали разходите за сметосъбиране и почистване,а от друга страна най-вероятно ще повиши качеството.

За да стане това обаче е необходимо да са налице две жизненоважнинеща:

1. Фискална децентрализация на общините – да могат да определят данъчнатаси политика сами и събраните приходи да остават при тях.

2. Осигуряване на прозрачни, ясни и открити процедури по провеждане наконкурси от страна на общината.

 

 

 

 

 

   


Свързани публикации.